НД "Русофили" откри паметник на генерал-лейтенант Радко Димитриев в родното му село Градец

Генералът участва в Априлското въстание от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877-1878 година. Зачислен е в състава на спасителната гвардия на Уланския полк на Руската армия.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. е помощник началник-щаб на Западния корпус. По-късно той е и един от организаторите на проруския военен преврат от 1886 г., довел до абдикацията на княз Александър I Батенберг.

Герой от двете балкански войни, а след Междусъюзническата война Димитриев е изпратен като български пълномощен министър в Петербург. След началото на Първата световна война изказва несъгласието си за участието на България в съюз против Русия и постъпва на служба в руската армия.

Командва 8-ми армейски корпус в състава на 3-та армия.

От 20 юли 1917 г. е зачислен резерва при щаба на Петроградския военен окръг. От 1 януари 1918 г. се пенсионира. Отказва да участва в смятаната от него за братоубийствена гражданска война. Заминава за лечение в Кисловодск, където е заловен от "червените" и по заповед на председателя на местния клон на ЧК Георги Атарбеков е убит в Пятигорск на 1 ноември 1918 г. заедно с група заложници – в отговор на въстанието на И.Л. Сорокин. Погребан е на място, в Пятигорск.

След 140 години дипломация ви разказваме за  7 именити руски посланици в България!