Втората вълна на автоматизация в сферата на обслужването идва през 1950-те след пътуването на Никита Хрушчов в САЩ: вендинг машините се появяват на улиците, в заводите, в метростанциите и на летищата. Какво се продава в тях?
Газирана вода
Автоматите с газирана вода са буквално навсякъде – от парковете до домовете на културата. Можеш да пийнеш газирано със сироп или без такъв. Най-често сиропът е крушов или портокалов.
Газираното се налива в обикновена стъклена чаша на място. Съответно трябва да пиеш водата до автомата, в който има отсек за самостоятелно измиване.
Вестници
Най-простият механически автомат за продажба на вестници се появява след посещението на Хрушчов в САЩ. Когато пускаш монетата в прореза, тя натиска ръчка и автоматът "пуска" вестник. Вестникарските автомати са поставяни в метрото, на гарите и в подлезите. Съвременните аналози на тези устройства се срещаха в московското метро до преди няколко години, но днес много пътници предпочитат да четат електронни издания, така че нуждата от тези автомати бързо изчезва.
Парфюми
Край фризьорските салони и хотелите в СССР можеш да се напръскаш с одеколон благодарение на тези автомати. Това е отлична идея, но такива устройства много бързо стават неизправни. Заради недоработки по конструкцията се чупят пръскалата и тогава няма как да се ползват парфюмните апарати. Последните такива машини се срещат през 1980-те на ВДНХ.
Сандвичи и напитки
А кафе-автоматите се срещат далеч по-често в големите съветски градове. Първите такива заведения се появяват още през 1930-те години: идеята идва от САЩ през вече споменатия Микоян.
Едно от тези кафенета е в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В една зала стоят 25 вендинг машини: на някои от тях можеш да си купиш сандвичи (с кашкавал, салам, хайвер, шунка и риба), в други – студени мезета (рибни, месни, зеленчукови). Също така има и автомати с горещи напитки (чай, кафе и какао), бира и лимонада.
Заведението е доста популярно – в първата вечер е посетено от 3000 души. В годините на войната кафенето не работи, а отново открива през 1946 година. През 1957 г. автоматите са заменени от нови, направени в ГДР. Менюто също е обновено, въпреки че местните не го оценяват, хвърляйки на заведението прозвището "гастритник". Към края на 1970-те години там остават едва няколко автомата за продажби на сокове, сандвичи и пирожки. В този си вид то работи до 1995 година. Днес на негово място можем да видим McDonalds.
В Москва кафе-автомати има в района на Новия площад. В менюто има около 40 студени и горещи блюда и напитки.
За да получи сандвича си, посетителят трябва отначало да плати на касата жетон. За всеки вид автомат жетоните са различни. Както пише списание "Советская торговля", ежедневно тук обядват 10 000 души. Кафето работи от 1954 г. до 1961 г.: с времето автоматите излизат от строя и мястото се превръща в обикновена столова.
Продукти и домакински товари
През 1960-1980-те в Москва работи магазин "Прогрес". Там няма продавачи и касиери – всички са заменени от търговски автомати, следени от един оператор.
Предлагат се разфасовани млечни продукти (мляко, кефир, кондензирано мляко, масло, сирники), хляб и консерви. Ако купувачът няма монети, той може да се възползва от автомат, който да му развали.
В обикновените магазини слагат автомати, които продават олио, мляко, кибрити, моливи и тетрадки.
До 1970-те интересът към търговските автомати става минимален. Първи, обслужването им е много скъпо – ако някаква част се развали, ремонтът продължава с месеци.
Второ, в страната започва икономическа криза и много неща стават дефицитни, така че автоматите пустеят – впрочем същото сполетява и обикновените магазини.