Името на старши снайперист на разузнавателната рота на Уляновската гвардейска десантно-щурмова бригада е Алексей, но по очевидни причини в публикацията фамилията му е променена на Строев. Военачалникът е служил като снайперист в продължение на 27 години, многократно е участвал във военни действия и е получил Орден за храброст за първата чеченска война, пише "Российская газета".
Алексей казва, че не е планирал да става снайперист: искал е да бъде парашутист, но не е бил с подходяща височина. Силите за специални операции разгледали физическата му годност, психологическите резултати и представянето му по стрелбата и го изпратили в снайперско училище. И през декември 1994 г. в Чечня участвал в битката за Грозни.
"Появиха се първите жертви... Тогава се появиха и предпазливостта и разбирането, че това не е учение, не са снимки за филм, тук наистина могат да те убият. Следователно първият изстрел от снайпера не беше труден за извършване. На война бързо се учиш и израстваш", спомня си той.
За първи път е ранен през март 1995 г.: стъпва на мина. Краката му са спасени. След многомесечна рехабилитация Строев се демобилизира и става наемник.
През септември 2000 г. снайперистът отново заминава за Чечения. Представителите на тази професия, казва Алексей, нямат ярки и вълнуващи истории за войната. Задачата на професионалиста е да направи изстрел, понякога само един, но способен да реши изхода на цялата битка. Според Строев снайперистът е не само отличен стрелец: той е мислещ и наблюдателен боец, чиято задача е да избере правилната позиция, да оцени терена и да изчисли стъпките си. За да контролират ситуацията около себе си, снайперистите използват противопехотни скачащи мини, защото цялото внимание на професионалиста е фокусирано върху оптичния мерник. Алексей си спомня, че веднъж, когато мината му сработила, той не станал и не се обърнал, за да разбере какво се е случило, тъй като е било вероятно врагът да е там.
Едно от най-важните качества за снайпериста е издръжливостта: професионалистът трябва да е спокоен и внимателен. Можете да прекарате няколко дни в очакване на целта. Строев припомня, че в Грозни два дни лежал на покрива на сградата без храна и възможност да слезе: спял на почивки, когато тялото му напълно се изтощавало. Друг път е трябвало да прекара 4 часа през нощта в засада, без да се движи във влажната есенна гора.
"В тъмното всичко се чува много добре. И без значение какви са съвременните устройства за нощно виждане, очите са много уморени от непрекъснатото им натоварване. През нощта разчитате повече на слуха. Нещо шумоли - включваш устройството, оглеждаш се", обяснява Алексей.
Почти винаги работата в разузнаването е свързана с много лишения: студ, глад, липса на сън. Строев споделя съветите си с младите войници. Например, той ги учи как да се справят без спални чували, като казва, че предпочита леки килими: спалният чувал е топъл, но неудобен, защото докато го разкопчавате губите ценни секунди.
Важно е да имате добра камуфлажна униформа. Професионалистът си я шие сам, за да отговаря на нуждите му. "Да, можете да си купите "универсална" в магазина, както правех и аз, когато бях още млад и неопитен. Ползвах я няколко пъти и я изхвърлих. Закачаше се във всяка клонка, вдигаше шум, а когато се намокреше, ставаше тежка", обяснява разузнавачът. Съпругата му му помага. Но нито тя, нито децата знаят подробности за работата му.