На какво учат съветските деца в часовете по гражданска защита (СНИМКИ)

В Русия, както и в Европа, обучението на населението по основите на гражданската защита започва по време на Първата световна война: тогава се появяват сигнали за бомбардировки, за правила на поведение по време на химически атаки, инструкции за предоставяне на медицинска помощ. През 30-те години на миналия век започват да се провеждат редовни мероприятия за информиране на жителите за това как да се предпазят от всякакъв вид заплахи.

Системата за гражданска защита на СССР се оформя окончателно през 1960-те години, по време на Студената война, когато във всяко населено място и във всяко относително голямо предприятие се появява щаб на гражданска защита. 

От бебета до пенсионери 

Лекциите по гражданска защита и практическо обучение в СССР са задължителни от 8-годишна възраст и продължават през целия живот на човека. Основната цел на такива класове е да научат жителите на защита от въздействието на ядрени, химически и бактериологични оръжия.

Уводните уроци започват във втори клас. Има специални програми за различни възрасти, но даже по-малките ученици могат да шият прости маски от марля и памучна вата, както и да се евакуират, като чуят определени сигнали. Още в началното училище им разказват за оръжия за масово унищожение. Учениците знаят, че трябва да се крият от ударната вълна на ядрен взрив в гори и долини, а от радиация - в подземни убежища.

Мислите си, че в пионерските лагери децата просто са почивали сред природата? Лъжете се! Те имат отборни игри като "Зарница", в които тийнейджърите тренират своите способности за ориентация в местността и оказване на първа помощ.

В средните и висшите учебни заведения и в предприятията се провеждат учения по гражданска защита, като се има предвид избраната от учещите се специалност.

За родителите на децата, които поради възрастта си не могат да си сложат противогаз, са разработени специални защитни камери с прозрачни прозорчета, които трябва да бъдат монтирани на количка или шейни. 

За пенсионерите органите на местната власт организират лекции в дворове и паркове и независимо от възрастта на гражданина, се обръща специално внимание на моралната и психологическа подготовка. Във всяка ситуация трябва да се запази спокойствие и да се действа според инструкциите. 

Взрив отляво, взрив отдясно!

Освен лекции, съветските граждани трябва да покрият определени нормативи. Например за бързина трябва да се избере противогаз: по команда трябва да отидете до масата, да измерите главата си, да намерите противогаз с необходимия размер, да завиете филтърната кутия към маската, да я сложите и да проверите херметичността ѝ.

Резултат от 1 минута се смята за отличен, а от 2 - за лош. За друг норматив човек трябва да си сложи собствения противогаз за бързина: резултатът от 10 секунди е отличен, но повече от 12 - незадоволителен.

С командата "Залегни по посока на взрива" (наляво/надясно - бел. ред.) трябва да легнете на земята, за предпочитане да намерите убежище от ядрената експлозия. За това се дават три секунди. Оценката се намалява, ако изпитваният неправилно прецени защитните свойства на местността или не скрие ръцете и главата си. Подобни нормативи съществуват и за предоставяне на медицинска помощ, за изграждане на укрепления, за бързината на напълване на убежище и т.н.

Също така, за широк кръг читатели се публикува брошура, озаглавена "Всеки трябва да знае и умее да прави това". Тя започва с твърдение, че "империалистическият лагер подготвя най-тежкото престъпление срещу човечеството - световна термоядрена война, която може да причини невиждано досега унищожение" и следователно всеки съветски гражданин има дълг "да проучи средствата и методите за защита срещу оръжия за масово унищожение още в мирно време, за да може да ги прилага на практика" и да защити семейството си. 

В нея е описано подробно какви мерки трябва да се предприемат при определена заплаха. Например, когато се използват бактериологични оръжия (антраксът, чумата и холерата се считат за особено опасни в СССР), в центровете на епидемиите би била въведена карантина: културните учреждения за масови събирания спират да работят, влизането и излизането се регулират, а военните извършват обход на всички жилища. Членовете на семействата и контактувалите с болни получават спешна превантивна грижа и защита, като също така те са под постоянно медицинско наблюдение. След това се дезинфекцират и помещенията.

Ами днес?

Въпреки че мнозина се отнасят несериозно към подобни упражнения, в СССР много семейства имат противогази, а юношите знаят как да шият маски от импровизирани материали и къде е най-близкото убежище от бомбардировки. След разпадането на СССР гражданската отбрана е прехвърлена към министерството на извънредните ситуации, а в предприятията и учебните заведения днес се провеждат само учения за пожарна безопасност, тоест евакуация след сигнал за тревога. Уроци по гражданска защита се провеждат и днес, но не в такъв мащаб. Бившите убежища са превърнати в свещени места за подземните изследователи, в музейни обекти или са затворени. Въпреки това, по-старото поколение все още помни какво да прави в случай на заплаха от използване на оръжия за масово унищожение.

Разберете още защо съветските убежища са най-безопасните в света!