Животът на Северния полюс – как се справят руснаците?

Какво става, когато трагично се проваля поредният ти опит да направиш нещо трудноизпълнимо? За руснаците това означава само едно – да опитат още веднъж. 

36-годишният хидрограф прекарва цели две зими подред в Арктика на борда на шхуна заради лошо подготвена експедиция. Той е болен от скорбут. Търпението му е на изчерпване и решава, каквото и да става, да напусне кораба и да отиде на полюса. Хидрографът заръчва на двама матроси да подготвят кучешки впряг и те поемат в бялата пустош. След седмица пътуване той вече не може да стои на крака и иска да го вържат за шейната, да продължи похода. След няколко дни умира. До полюса остават 900 км. Експедицията приключва. 

Годината е 1914-а, хидрографът се казва Георгий Седов. Той е първият руснак, решил да покори Северния полюс. Oбаче не е първият човек в света, който страда и умира в името на тази цел.

Кой е открил Северния полюс? 

Шест години преди Седов американецът Фредерик Кук се опитва да стигне с кучешки впрягове до полюса. Той заявява, че е стигнал до него, но не предоставя никакви убедителни доказателства. Мнозина не вярват на Кук и той, по думите му, страда от "депресия". На следващата година американският инженер Робърт Пири заявява, че е открил полюса и чак до 1988 г. в американски издания именно той е сочен за първооткривател на Северния полюс. Само че повторният анализ на неговите записки, направен по поръчка на Националното географско дружество, стига до извода, че доказателствата на Пири също са несъстоятелни. 

В Съветския съюз никога не са вярвали нито на Кук, нито на Пири. През 1937 г. Сталин одобрява съветска експедиция до полюса. По план на ледовете е трябвало да останат четирима полярници, за да организират на тях автономна станция "Северен полюс -1". Експедицията е необходима, за да се съберат данни, които биха позволили да се продължи усвояването на Северния морски път и Арктика като цяло.

Решено е те да стигнат до там с ескадрила от самолети от базата на остров Рудолф, на 900 км от полюса, точно там, където преди година умира Седов. "Осигурете ни обяд за две години", казва тогава Иван Папанин, ръководител на експедицията. В крайна сметка общото тегло на запасите, подготвени за експедицията, е 5 тона. Само че с полярниците към станцията не пращат нито готвач, нито лекар – трябвало е сами да се обслужват.

На 21 май на разсъмване полярниците потеглят към полюса, но радиаторът на един от двигателите дава теч. Налага им се на минус 20 градуса и при силен вятър да разпорят обшивката на крилото, да събират течността и с помпа да я връщат обратно. В 10:50 ч. те стигат до полюса, но в 11:12 ч. връзката с тях внезапно прекъсва и четири дни никой не знае каква е тяхната съдба. Когато връзката е възстановена, Съветският съюз е потресен: руснаците са на Северния полюс! Това е първата експедиция на хора до полюса, която не предизвиква съмнения у никого по света.  

Показването в чужбина на документални кадри, заснети през тези дни, покрива всички разходи по транспортирането на експедицията.

Какво има на Северния полюс

Северният полюс е условно обозначение. Неговата повърхност са дрейфащи ледове, под които има още океански води с дълбочина 4261 метра. Тук няма земя както е в Антарктида. Не е възможно да забиеш флаг или знак, за да се фиксира точката "90°00′00" северна ширина. Можеш да разбереш, че си стигнал до полюса, само по навигатора. Тук не може да има постоянна база, а временните невинаги минават именно през полюса или в непосредствена близост до него. Всичко зависи как ще дрейфа леденият къс с базата. 

Идеята да се правят временни дрейфащи станции е на полярника Владимир Визе и от 1937 г. СССР, а след това Русия създава именно такива бази. Съветските бази работят няколко години, докато леденият къс не се приближи до Гренландия, където започва да се руши. От 2000-а година руснаците правят ежегодна временна база "Барнео" и винаги за месец – месец и половина – от април, когато метеорологичните условия са най-благоприятни. На базата се изгражда летище с временни жилищни модули, каюти, технически помещения, столова, тоалетна и стълб с условни разстояние до световните столици. 

В действителност на Северния полюс има руски флаг, но не там, където очакваш да го видиш. През 2007 г. за първи път два дълбоководни апарата "Мир" стигат океанското дъно на Северния полюс. Те вземат проби от почвата и поставят там руския трикольор.

Как се пътува до полюса сега

"Такова чувство на глад никога не бях изпитвал", спомня си пътешественикът Фьодор Конюхов, направил самостоятелно пет околосветски пътешествия. Той говори за Северния полюс през 1987 година, когато заедно с експедицията "Арктика" решава да достигне заветната ширина, както това са правили преди 80 години: без поддръжка от въздуха, когато са си носели сами цялата екипировка (продукти за 50 дни, радиостанция, палатка и всичко останало). А за да намалят теглото, са икономисвали от продуктите. Фьодор изчоплял от леда водорасли, ядял използваната запарка за чая и сняг, а един от членовете на експедицията умира от глад.

Сега обаче до полюса никой вече не пътешества така освен любителите на екстремните усещания. Всичко е станало много по-просто. Истината е, че не е необходимо нито да си учен, нито да си приятел на учен, за да попаднеш там. Всяка година до полюса се организират туристически турове с начална цена от $21 500 на човек. До него се стига по два начина: или с най-мощния атомен ледоразбивач в света "50 години от Победата" (круизът започва от Мурманск и на борда на кораба има всичко – от спортна зала до сауна), или по въздух с хеликоптер. Вторият вариант предполага пътуване със самолет до "Барнео", откъдето излитат хеликоптерите до самия полюс. Всяка година в "Барнео" пристигат 200-250 туристи.

Северният полюс и териториите от океана около него не принадлежат на нито една държава, но територията на Арктика е поделена между петте прилежащи страни - Русия, Норвегия, Канада, Дания и САЩ. Затова, за да стигнеш до полюса като турист, трябва да имаш виза от страната, през която "ще излезеш". Няма обща статистика колко често страните пращат експедиции до полюса. Веднъж през 2007 г. "Российская газета" се опита да събере тези данни. Оказа се, че към този момент на полюса са били 66 ледоразбивача и специални морски съдове от ледения клас, от които 54 са били под съветски и руски флаг.

Разказваме още детайли за това с какво трябва да се храниш, за да оцелееш на Северния полюс!