Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Обикновени хора във възрастовия диапазон от 30 до 90 години излизат от най-близките домове в леки халати и дебели хавлиени кърпи на вратовете си. Те приближават дупките в леда. Мъже и жени, слаби и със средно телосложение. Оставят гумените си чехли на снега, внимателно се спускат в дупката по нестабилна дървена стълба и стоят във водата до 10 минути.
Финал - потапяне с главата. Необходимо е обаче да се покрие темето - мястото, където фонтанелите пулсират при новородените. Това е най-чувствителното място. Излизането от водата също е плавно, без суетене. Последващото натриване със сняг също е медитативно. Докато наблюдавате действието, самите вие изпадате в транс. Телефоните веднага се изключват на студа, така че се налага да запомните тези моменти. Всичко това се случва в малкото якутско село Чурапча, едно от най-студените места в света.
Якутия е най-големият регион на Русия, който превъзхожда по размер всяка държава в Европа или Африка. Тази територия е известна с "двойния си студ". Отдолу духат вечно замръзнали ледове - дълбочината на подземния лед достига 400 м. Отгоре - отрицателна температура на въздуха, редовно падаща под -45 градуса. Студеният полюс на Северното полукълбо се намира именно в Якутия. Областите Верхоянск и Оймякон на републиката се състезават за това да бъдат определени за климатична крайност на населената част на Земята.
За обикновения турист спорът за една десета от градуса не е принципиален. Във всеки случай за него са гарантирани селфита с ледени мигли или "якутски поздрав", който представлява изливане на вряла вода, която замръзва и оставя ледени стрели във въздуха.
Напредналите "Завоеватели на студа" записват криорекорди по специална техника на руската метеорологична служба. Това не са просто ентусиасти, а цял проект, в който участниците поставят научно контролирани експерименти и тестват силата си.
Участниците отиват в низините, където се натрупва студен въздух, в най-студеното време на годината – по време на "кръщенските студове" в края на януари. Това е нещо опасно - могат да се избират различни метеорологични станции и точки за измерване, като до тях се стига на елени или моторни шейни. Най-голямата награда е официално записаната най-ниска температура в годината, която може да е последната на Земята с оглед на глобалните климатични изменения.
По пътя към низините "Завоевателите на студа" задължително спират в Чурапча. Това е традиция, която е по-добре да не се нарушава. Като цяло на третия ден от пътуването започвате да вярвате в духовете на земята, водата и тайгата в Якутия. Един от мощните елементи на този магически реализъм е наблюдението на чурапчинските "моржове", които не се закаляват в дупките, а се топлят.
Любителите на екстремните къпания имат няколко имена: финландците ги наричат "видри" и "тюлени", северноамериканците – "бели мечки". Най-силното впечатление е осъзнаването, че в малка дупка сред безкрайните снегове се гмурка не някакви животно с козина, а представител на твоя биологически вид. Това не се прави от професионални спортисти или шоумени.
От водата излиза пара, самата дупка редовно се покрива от тънък лед, който трябва да бъде пробит. Обикновените чурапчинци обаче наистина се топлят тук. Когато навън е -30 градуса или дори по-студено, температурата на водата е около +4 градуса. Това е точката на фазовия преход, когато водата от течно състояние преминава в течен лед и става биологично инертна - частици от течния лед престават да проникват през каналите на биологичните мембрани на клетката. Тази температура се счита за "биологична нула", която отделя топлината от студа, а при по-ниски от нея температури активното развитие на живия организъм е невъзможно и настъпва стресова реакция за организма.
Якутските "моржове" обаче са спокойни и когато се потопят в ледената дупка, медитират изцяло. "За какво говорят?", питат се в недоумение "Завоевателите на студа", стоящи наблизо в топли палта "Аляска". Импровизираната осанна за студа (бел. ред. тържествено молитвено възклицание) се прави на местния, якутски език. Тя не се превежда в знак на уважение към сакралността на момента.
По-късно, когато основателят на "Зимен клуб по плуване" излиза от водата и сяда в снежната преспа, вече се говори на руски. Сюрреалистичното усещане се засилва: 90-годишният Афанасий Дорофеев, който седи на снежна пряспа, разказва на повседневен език, че започва да "моржува", когато е на 48 години, в момент, когато официалната медицина му поставя голям кръст заради наследствена обремененост. След като погребва близките си роднини, които си отиват един по един, Афанасий решава да измами смъртта.
Той можеше и да не разкаже нищо. Въпреки това споделя историята на постепенното си навлизане в редовното арктическо къпане, като вече без да бърза се връща вкъщи само по шорти (а ние бързаме да влезем на топло, като се обвиваме в дебелите си облекла). Самият Афанасий е слаб, с отлична осанка, с бистър ум и не страда от никакви традиционни за възрастта му заболявания – това е най-доброто доказателство за тезата за забавяне на стареенето на тялото при силен студ.
Група от не по-малко енергични последователи постепенно се събира около Афанасий. "Моржовете" доплават един по един, понесени от различни житейски течения. Гръбнакът на екипа се състои от 15-20 души, съселяни, към които се присъединяват и новопристигналите якути. При целогодишно закаляване зимните гмуркания се практикуват редовно веднъж на няколко дни. Следването на този ритъм и постепенната подготовка за температурните контрасти е ключът към успеха. Практиката на плуване в дупките се овладява постепенно, всеки я получава със собствено темпо. За нито един от моржовете обаче това не е просто забавление или временно предизвикателство.
Всички се подчиняват на Афанасий безусловно, той знае историята на всеки – един е дошъл на процедурите по криотерапия като алтернативна медицина, друг – за разширяване на възможностите на организма си. Пред очите ми бе оставен опитен морж в дупката за 9 минути; начинаещите прекарват там не повече от 2-3 минути.
Напускане на дупката става само по наставления на Афанасий, не по-рано и не по-късно. Казват, че той знае "точния момент". Чурапчинските моржове понякога биват наричани секта, но само шеговито: това е напълно отворена общност по интереси, която винаги е готова да споделя преживяното. Можете да сгрешите само в едно нещо – да определите на око възрастта на разказвачите, защото животът им се е променил след появата на екстремно къпане. Всички последователи на Афанасий могат спокойно да свалят паспортната си възраст на 10 или дори повече години.
"Как беше първият път? Страшно ли беше?", досаждам му аз, като се опитвам да не изпреварвам тържествената походка на стареца. "Студът е само навън, вътре в нас е много топло", усмихва ми се Афанасий.
Той ни кани на гости за чай.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си