"Най-красивите оръжия на Кремъл": седем фатални съветски манекенки

За обикновения човек в СССР е почти невъзможно да излезе отвъд "желязната завеса". Изключения са артистите от Болшой театър, спортистите, някои писатели и разбира се партийният елит. С настъпването на хрушчовското "затопляне" към тях се присъединяват и моделите, които влизат в делегации на представители на леката промишленост.

В Съветския съюз на практика няма модна индустрия. Облеклото, проектирано от столичния Дом на моделите, никога не влиза в търговската мрежа. То се появява само на международни изложби и в гардеробите на жените и дъщерите на партийния елит. И ако тоалетите на съветските дизайнери впечатляват малцина в чужбина, то това изобщо не може да се каже за съветските жени. В чужбина отиват най-красивите момичета, които оставят дълбоки следи в сърцата на чуждестранните моделиери и фотографи. Разказваме за най-известните сред тях.

Регина Збарская

"Най-красивото оръжие на Кремъл" и "съветската Софи Лорен" – така наричат Збарская на Запад на върха на популярността ѝ през 1960-те. Една от най-известните съветски манекенки започва работа като чистачка в единствения Дом на модата в Москва, където и бива забелязана. Кариерата ѝ рязко се устремява нагоре, когато през 1961 година, като член на съветска делегация, тя заминава за Париж на търговско-промишлено изложение.

Кариерата ѝ върви нагоре и същото става с привилегиите, от които се ползва в родината си. Знае се, че тя е единственият модел, който, въпреки строгите инструкции по онова време, е можела да се отлъчи в града по свои дела по време на задграничните пътувания. Нейните вещи не са подлагани на митническа проверка. Има слухове, че в действителност Збарская е съветска разузнавачка.

Както става ясно по-късно, в домашния си кръг постоянната гостенка на бохемски вечеринки с дипломати е била яростна противничка на съветския режим. За това разказва в книгата си нейният бивш съпруг, художникът Лев Збарски след развода им. Той споменава интимни подробности от живота и публикува нейни откровени снимки. Всичко това замесва манекенката в голям политически скандал и разклаща психиката ѝ. Тя се самоубива в психиатрична клиника, когато е на 52 години.

Мила Романовская

Пълен антипод и съперница на Збарская. Връхната точка на конкуренцията им е случка от 1967-а на ревю в Монреал. Гвоздеят на дефилето е ярко червена рокля на дизайнера Татяна Осмьоркина. Тази рокля по-късно ще бъде наречена от изкуствоведите "Россия" и ще влезе в учебниците по мода и първоначално е трябвало да бъде показана от Збарская. Само че на блондинката Романовская тя стои по-добре. И именно в тази рокля по-късно тя ще се появи на корицата на американската списание Look, което е нещо рядко за съветски модел.

Нека да отбележим, че Романовская не се готви да работи като модел, интересува я само образованието. На подиума излиза случайно – вместо приятелка, която се разболява. Тя обаче привлича вниманието на моделиерите и ѝ предлагат договор, а тя приема.

Галина Миловская

Тя е високо ценена на Запад, става първият модел, който се снима за западно списание, а външно силно напомня на знаменитата английска манекенка Туиги. В Съветския съюз обаче не я приемат със същото внимание. Галина Миловская е преследвана от скандали. Изключват я от училище за демонстрация на бански костюми, защото решават, че това е безнравствено.

И ето че списание Vogue, което две години издейства разрешение да снима модела, най-накрая успява. Снимат я на Червения площад и в Оръжейната палата на Кремъл – с царски скиптър. Само че на една от снимките Миловская е седнала на павирания площад в панталони и с разтворени крака, а зад нея се вижда Мавзолеят на Ленин – почитания вожд на комунистите. И отново властимащите решават, че това е неприлично.

И така през 1974 година Миловская е поканена да напусне страната и повече да не се връща. Тя понася тежко емиграцията макар да продължава успешната си кариера в Рим. Освен това се омъжва за банкер след запознанство, което продължава 15 минути.

Татяна Соловьова

Соловьова се кани да работи като учителка по английски език, но не я приемат. "Отказаха ми само поради една причина – не им хареса външния ми вид. Имах дълги коси и носех къси поли и потенциалното ръководство прецени, че тяхна служителка не може да изглежда така", спомня си тя.

Тогава Соловьова се насочва към професията модел и нейните работодатели се радват на ефектната ѝ външност. През 1970-те все още не е престижно да си манекенка. Когато момичето се омъжва за знаменития режисьор Никита Михалков, той я представя само като учителка и се срамува от това, че съпругата му е манекенка. Известно време след сватбата тя продължава да работи на подиума, но след това спира заради ултиматум на съпруга ѝ.

Елена Метьолкина

Елена става звезда на съветската мода и на съветското кино през 1970-те. След като завършва училище, Метьолкина работи като модел в ГУМ, централния московски универсален магазин. Нейни снимки при представяне на модни тоалети попадат в ръцете на продуценти и те я канят да играе във филма "През тръните до звездите". Лентата има триумфален успех в Съветския съюз и е гледана от 20 милиона зрители. Метьолкина изпълнява ролята на чуждоземката Нийя без да има какъвто и да било опит в киното.

След този успех обаче тя отново се връща в ГУМ и работи там още 20 години. През 1990-те става секретарка на бизнесмена Иван Кивелиди, срещу когото е извършено покушение. Отравят го, като обработват слушалката на телефона с токсично вещество. Метьолкина оцелява, но се изолира и се отдава на религията.

Льока Миронова

Също като повечето съветски модели, Льока попада в тази сфера случайно: отива на ревю, за да подкрепя приятелка и е забелязана. Тя става муза на моделиера Вячеслав Зайцев, но за разлика от другите Миронова не е можела да напуска страната заради дворянския си произход. И все пак в чужбина са я познавали и са я сравнявали с Одри Хепбърн.

Миронова първа сред моделите публично говори за тормоза на влиятелни хора. Самата тя става жертва, но се опълчва, след което в края на 1960-те всички врати пред нея се затварят. Тя никога не посочва имена, защото се страхува за себе си и за семейството си.

Татяна Чапигина

Чапигина блести на подиума в края на 1970-те. Тя също идва в Дома на модата по покана на Вячеслав Зайцев и то на твърде късна възраст за модел – на 23 години. Преди това решава, че кариерата на лекар не е за нея. В Дома на моделите тя репетира по 12 часа и затова само след две години е забелязана и започва да пътува в чужбина. Канят я в САЩ, Мексико и Япония.

Всяка домакиня в Съветския съюз познава Чапигина, защото рекламира облекло в списание по ръкоделие. Тя е на 37 години, когато се омъжва и официално приключва кариерата си по свое желание. Само че и до ден-днешен Чапигина често се снима за списания и участва в ретро дефилета.