Как сибирски генетици създават домашна лисица

Лисицата Герда е любимка на децата и възрастните от Новосибирск. Тя обожава да си играе с бейзболни топки, разтапя се от масаж на ушите и заспива около своя човек. "С Герда сме заедно вече почти три години", разказва Андрей Кудяков. "Веднъж отидох във фермата на Института по цитология и генетика, за да видя лисичките от любопитство. След това не ме напускаше идеята да приютя такава радост у дома си. След година се върнах и направих своя избор в полза на най-рижата". Тя живее извън града, на природа, има отделна просторна кошара, а с Андрей се разхожда на повод и приковава вниманието на всички околни. Има весел характер, пъргава е, любопитна и ласкава.

Герда е една от домашните лисици, отгледани в Института по цитология и генетика на сибирското отделениe на Руската академия на науките. Тя е привързана към човека на генетично равнище и го възприема като свой приятел. Тази популация от лисици е уникално явление по своята природа.

Най-мащабният еволюционен експеримент

Академик Дмитрий Беляев започва експеримента по опитомяването на лисици през 1959 година, а през 1970-те към него се присъединява, тогава все още студентка в биологическия факултет на МГУ, Людмила Трут. Днес тя е руски учен, признат в целия свят. 

Людмила Трут е съавтор с американския биолог Ли Дугаткин на книга, в която описва работата си с Беляев. Тя излиза през 2019 г. под заглавие "Как да опитомиш лисица (и да я превърнеш в куче)". В този труд може да се прочете, че според Беляев тези експерименти могат да хвърлят светлина и на процесите на човешката еволюция. Той е предполагал, че хората са "самоопитомили се" маймуни, които са преминали подбор по понижаване на агресията (социална толерантност) към други свои роднини. 

Ученият е предполагал, че първоначално при хората са отивали най-малко агресивни животинки, които са получавали селективна изгода от човека като топлина и храна. И така поколение след поколение те са ставали домашни. Дивите бикове са се превърнали в домашни крави, а свирепите вълци са станали кучета. Звучи твърде просто, но в действителност еволюционните процеси не са толкова бързи и равномерни.

Човек може да опитоми множество диви животни (мечка, пума, гепард – хора, които отглеждат такива питомци, днес нерядко стават герои в социалните мрежи), но, за да станат те домашни, тоест редовно да имат потомство и да приемат за свое местообитание жилището на човека, трябва да минат хиляди години на еволюция. На съветските учени за целта са им били необходими само 60 години. Идеята е била в резултат на селективен отбор, така че да се отгледат животни, които от детството си да се държат като домашни.

"Когато започнахме този експеримент, ние търсехме животно, което е близко до кучето", разказва пред Russia Beyond Людмила Трут. "И това беше лисицата, която към този момент вече десетки години се отглеждаше в съветските развъдници за животни, тоест тя вече беше преминела етапа на репродукция под контрола на човека, което ни позволи съществено да намалим времето на експеримента". 

По това време са се развъждали най-вече сребристо-черни лисици, внесени още през 1920-те от Канада. Те са имали много агресивно поведение: нахвърляли се на хората и яростно са ги хапели и затова служителите във фермите за зверове много се учудили от предложението на Беляев. "Ние подбрахме тези лисици, които не проявяваха ярко изразена дивост към хората и които повече или по-малко се отнасяха толерантно към човека, а такива на фермите ни бяха единици", казва Трут. В крайна сметка подбраните лисици са изпратени във ферма недалече от новосибирското Академично градче (Академгородок). Първите резултати започват да се появява само след четири години.

Маха с опашка като куче

През 1963 г. се ражда първото лисиче, което започва да маха с опашка, когато се приближава човек. Следващите поколения лисици вече започват да ближат ръцете на хората, искат да ги галят или да ги почесват по корема. След това започват да търпят да ги гледаш направо в очите, което в дивата природа се смята категорично за акт на агресия. През 1975 г. първата лисица, живяла с човек, дава потомство, а след това започва да дава и глас, който прилича на кучешки лай.

В процеса на опитомяване по беляевските лисици се появяват петънца във формата на "звездичка", опашката и ушичките им се извиват, а муцунката запазва детските черти дори и в напреднала възраст. От дивиди предци при домашните лисици остава твърде специфичната миризма, а опасността да те ухапят или да проявят агресия на практика е нулева, твърдят учените.

Днес последователите на Дмитрий Беляев изучават доместикацията на животни по цял свят. Людмила Трут и досега се занимава с изследвания в Института по цитология и генетика - 60 години са само миг в процеса на еволюцията и има още множество нерешени въпроси. Дали могат от съюза на агресивна и опитомена лисица да се родят домашни лисичета? И защо беляевските лисици променят облика си именно по този начин, а не другояче? 

"Нашият новосибирски експеримент създаде съвършено нова лисица, такива не е имало никога, купуват ги от нас и ги откарват по цял свят", казва Людмила Трут. Тя посочва, че никъде по света не са правени повече такива изследвания за опитомяването на лисици. Руските учени са се занимавали с научна работа в промишлени мащаби в най-голямата страната. Според нейните разчети за изминалите години те са отгледали над 60 000 лисици, настроени доброжелателно към човека. "Разбира се, не всичките са отглеждани в Института, имахме, така да ги наречем, опорни пунктове в стопанства за зверове по цялата страна, но именно на нашата експериментална ферма в Академичното градче стана възможно да бъде отгледана домашна лисица".

Запознайте се още с Кирил Потапов, руснакът - водач на глутница вълци!