Колко ЛУД може да бъде животът в най-отдалечените места в Русия

Четиринадесет часа пътуване с кон и трактор, за да се явиш на изпит 

Катя Готовцева е родена и е израснала в село Дигдал в Якутия, от което до най-близкия районен център са 125 километра. Тя е можела да се яви само там на единния държавен изпит по чужд език, а това ѝ създава силно неудобство. Всяка пролет заради наводненията пътят до центъра остава под водата и просто изчезва. Това обаче не спира Катя и заедно с баща си разработват маршрут. Гимназистката е трябвало да стигне от Дигдал до съседното село на кон, а от там до следващото – с трактор, а след това да се прехвърли на кола. 

На 18 май в училище бие последният звънец за годината и всички се готвят за завършването на гимназията, а Катя оседлава коня, за да отиде да се яви на изпита. 

"Едва излязохме от селото и моят Орлик нещо усети ли или се изплаши от нещо и се стрелна към гората, изправяше се на задните копита и няколко пъти се опита да ме хвърли. След това просто скокна в гъстата гора с изсъхнали клони и храсти. Успях да погледна по посоката, в която беше татко, с надеждата, че той ще ме спаси от полуделия кон. Само че татко стоеше и тихо изпадаше в паника, защото ако се беше намесил, само щеше да влоши още повече нещата", спомня си тя.

Лицето на Катя е изподрано, розовата ѝ безболна шапка отлита, а от носа ѝ потича кръв. Тя обаче хваща по-здраво юздите и след известно време конят се успокоява. Следващите седем часа от пътуването минават спокойно. 

На следващия участък от пътя тях вече ги чака трактор с прицеп, в който са се настанили ученици като нея, които отиват за изпита. "Пътувахме също около седем часа. Много студено и тъмно беше, а ние се опитвахме поне малко да поспим, но прицепът занясяше настрани и силно се друсаше заради ужасния път, така че със спането не се получи много", казва Катя. След като стигат до следващото село, тя пренощува, а на сутринта отива на изпита с кола: "Шокираните учители искаха да чуят разказа ми, а аз, смутена, седях пред чиния с пюре с фрикадели".

Бензин веднъж в годината и вероятност да бъдеш изяден 

На жителите на най-северното село в Русия, наречено Диксън, им се налага през по-голямата част на годината да живеят в студ. Тук дори през лятото средната температура на въздуха е +5,5℃, а през зимата -48℃.  През юни хората все още се придвижват със снегоходки. Това обаче далеч не е единственият проблем. 

Селището е толкова изолирано от останалата част на Русия, че шансът да си поръчаш бензин, се отдава само веднъж годишно, през периода на корабоплаването. Тогава ще ти го докарат с кораб. Бензиностанция в селото няма, а до най-близката са близо 500 километра. Само че до нея не може да се стигне, защото няма път. "Тук частният автотранспорт е голяма рядкост. Хората имат най-вече снегоходи и моторни лодки. Когато корабите започнат да плават, поръчваме от един до два тона бензин", казва жителят от селото Александър Анисимов.

С интернета в Диксън също проблемите са сериозни, защото той е много слаб. Тук видео никой дори не се е опитвал да свали. За да качиш няколко снимки, ти трябват час и половина до два.

А най-голямата заплаха в селото са дивите животни. Местната полиция е поела охраната от тях, тъй като в Диксън престъпност няма. "Тук има и вълци, и мечки. Могат неочаквано да излязат иззад къщата или от самата къща", разказва местният жител Михаил Дегтярев. В Диксън навсякъде са окачени надписи с предупреждение да не се хранят мечките и, ако има желаещи, да не се снимат с тях. 

Телефон на покрива

Кусур е най-труднодостъпното село в Дагестан. То се намира високо в планините и е свързано с равнината само от един-единствен път. За да стигнеш до тук, трябва да пътуваш от Махачкала (1900 км от Москва) около седем часа. Край село Мухах, на склона на Главния кавказки хребет, пътят свършва и по-нататък има само една опасна планинска пътека. След 15 километра тя те отвежда в Кусур.

През лятото в селото живеят хора в седем-осем къщи, през зимата тези, които могат, се стараят да се изнесат от него, защото до съседния магазин в село Джини трябва да се придвижваш със ски по замръзналата планинска река над 20 километра. 

А от благата на цивилизацията в селото има само платен телефон. От него не можеш да позвъниш, защото в селото не се продават карти, но пък можеш да приемеш обаждане. Първият, който чуе, че звъни уличният телефон, вдига слушалка, а след това търси човека, на когото са позвънили. Наистина жители на Кусур имат и мобилни телефони, но връзка има само от една къща на високото и само до стената, която е към вишката на мобилния оператор. Тук закрепят телефона на стената на самоделна метална пластинка с кукички, на мястото където сигналът се лови най-добре, и внимателно набират номера без да свалят мобилния телефон от поставката. През деня на пейка до пластината обикновено се събира цяла опашка.

Интернет на самото поле и бедуини с дронове

Когато започна пандемията от новия коронавирус животът в някои отдалечени места в Русия започва да напомня на приключенска игра. От една страна техните жители могат най-накрая да оценят по достойнство собствената си изолация, а от друга – учениците от тези райони възненавидяха дистанционното обучение. Ако за повечето жители на страната това означава обучение в къщи с чаша чай край компютъра, то за тях това е търсене на необичайни решения. 

Учениците от село Прикамие (1200 км от Москва) са принудени с часове да седят на покрива на къщите си, защото само там се лови връзка. "Качвам се на покрива, за да изпратя домашното и да сваля файлове. Стоя близо час. Но ако връзката се разпадне, се налага всичко отново да сваляш", казва Амина Казаринова. 

В Башкирия, в село Кулметово, учениците "ловят" интернет на пътя сред полята. За целта, според думите на местни хора, се налага до там те да стигат с коли. "В колата по четирима си правят домашните, кой с телефон, кой с лаптоп".

В същото време еленовъдите от Якутия, които през целия си живот пътуват из дивата местност, тъкмо обратното, се наслаждават на новите възможности: сега дронове наглеждат техните елени. Да се търси изгубил се елен с дрон е много по-лесно. "Използваме дронове в места, където гората е по-гъста. Елените се страхуват от тях, само когато летят бързо, защото звукът ги дразни. Когато кръжи на едно място, нещата са нормални",  казва еленовъдът Сергей Лаптандер. 

Животът във всяко кътче на Русия има своите специфики. Вижте как живеят руснаците в пограничните градове!