Но да започнем отначало: как да разпознаете чужд шпионин, маскиран като руснак? По това дали клечи "правилно" или не. Ако не е руснак, със сигурност ще сбърка:
В съветска Русия мъжете, лежали в затвора, се разпознавали лесно – обикновено те можели да клечат наистина много дълго. Защо това умение било толкова важно зад решетките?
Според правилата в съветските затвори затворниците имали право да лежат или да седят на леглата си, само след като лампите се загасят. През деня те трябвало да стоят или да седят на пода. Това строго правило води началото си от времената преди революцията – например в затвора "Крести" в Санкт Петербург леглата на затворниците се вдигали в началото на деня и се сваляли едва вечер, така че затворниците да не могат да спят през деня. Днес подобни строги правила се прилагат единствено в затворите с високо ниво на сигурност.
Клечането в затвора си има няколко обяснения – не само че каменните подове били непоносимо студени, но и седенето на пода се смятало за недостойна и низша проява за руските затворници. Личната хигиена зад решетките винаги е била много важна. Така че вариантът бил да се клечи. Всъщност това бил единственият начин затворниците да поприседнат – във вътрешния двор, където разполагали с около половин час свободно време на ден, също нямало пейки.
Така клечането постепенно се превърнало в навик и бившите затворници се прочули със способността си да клечат наистина много дълго време. Това "умение" става популярно сред престъпната младеж в СССР – основно по същата причина.
На местата, където младите мутри (гопници) можели да се събират и да се бият, да пушат и да пият, обикновено нямало пейки – наричали ги "зад гаражите", "край тръбата за парно" и т.н. Така че хулиганите също трябвало да се научат да клечат.
В есето си "Техники на тялото" френският етнограф и социолог Марсел Мос пише, че "човечеството може да бъде разделено на хора, които могат да стоят клекнали, и хора, които използват някакви приспособления". Бебетата често клечат, докато възрастните вече не могат да го правят", пише Мос, като намеква, че клечането е признак на по-низше ниво в социалното развитие. И наистина, в затворените мъжки общества бързо се установява примитивна йерархия и най-вероятно клечането е една от нейните характеристики.
Клечането е популярно и в азиатските култури – когато двама или повече души водят разговор и наоколо няма пейки или столове, много азиатци клякат, за да им е по-удобно, и продължават да говорят.
Колко дълго човек може да издържи клекнал? Опитните "клекачи" могат да издържат цяла вечност – те не усещат болки или изтръпване в краката. Лекарите твърдят, че клечането, като една от древните пози, използвани от хората при липса на столове, е много полезно за коленните стави, перисталтиката на червата, кръвообращението и т.н. Дали пък това не е и една от причините руснаците да са толкова корави?