Защо толкова малко руснаци живеят в къщи, щом страната им е толкова голяма?

"Свеж въздух и закуски на верандата, възможност бързо да се прехвърлиш от работата на компютъра към цветната си градина; собствен двор, където да играят децата; никакви огради", изчислява плюсовете на собствената къща Диана Ларецкая, имидж коуч от Москва.

Няколко години след като се омъжва, тя започва да се чуди къде да се премести семейството: в къща или в апартамент. Избират градска къща, около 300 кв.м, на 15 км от Околовръстното на Москва. Пътят до града отнема около 15 минути, а оттам започват типичните московски задръствания. "Седмицата си планирам така: няколко дни съм си у дома, работя на компютъра, по телефона. Два дни съм в Москва, като си уговарям по няколко срещи подред. Дните за пазаруване са по график. Все пак, всякакви непланирани срещи в натоварените часове могат да ми костват часове в задръстванията".

Предприемачът Роман Альохин също си е купил къща: "Когато купувах къщата, си мислех, че всяка вечер ще седя до камината, ще ходя до реката. Но всичко се оказа доста различно".

Ако питате руснаците къде биха искали да живеят – в блок или в къща – почти 70% ще отвърнат, че биха искали да живеят в отделна къща. Никой не си представя дома на мечтите си в многоетажна сграда с десетки съседи, общо стълбище и правила за "спазване на тишина". Но защо тогава "едноетажна Русия" така и не съществува? В собствени къщи живеят по-малко от 1/3 от населението на Русия, въпреки наличието на големи свободни територии и сравнително евтината земя.

Когато мечтата се сблъсква с реалността

Според различни изследвания идеята за собствена къща е много популярна сред градското население на Русия. "Дори бих казал, че това е мечта. Но къща с добри комуникации на първо място е скъпа, и на второ е свързана с много бюрократични проблеми", споделя пред Russia Beyond ръководителят на Центъра за градска антропология "КБ Стрелка" Михаил Алекеевски.

Най-често собственикът на къщата трябва сам да извозва боклука си, да коси тревата, да чисти басейна, да се бори с паразитите и т.н. или пък да плаща за всичко това на някоя компания. Нерядко на пазара продават готови къщи, но без те да са свързани с комуникационните мрежи и без инфраструктура: собствениците трябва сами да докарат до къщата газ, електричество и вода.

"Взехме интервю от собственици на вили, които са си мечтали за собствен дом – и проблемите, с които редовно се сблъскват, ги карат да проклинат целия свят. Те казват: 'Защо, по дяволите, не живеем в обикновен апартамент, където при всеки проблем можем просто да се обадим на домсъвета и да викнем майстор'".

През 2001 г. Константин си купува земя и си строи къща в подмосковското село Дудино, което е на около 1,5 км от най-близката станция на метрото. Земята с площ около 300 кв.м му излиза колкото двустаен апартамент в Москва. Налага му се сам да си прекара газ, което му струва още около 1 милион рубли (11 500 евро).

"Тук няма училища, градини и спортни комплекси. Трябва да се пътува до всички магазини. На пешеходно разстояние има само селски магазин, където продават основни стоки: хляб, макарони, бира. Без кола би било трудно да се живее тук, особено с деца. Но изчислихме, че цялата нужна инфраструктура е в града, който е на 7 минути", казва той и ни уверява, че е предвидил всичко това предварително и никога не би живял в апартамент отново.

Освен това Константин вече е знаел какво е да имаш собствена къща: "Тук решаваш всичко сам и бяхме готови за това, но някои хора се плашат от тази идея. Това до известна степен разрушава мита за 'спокойния живот'. За мнозина това е сериозен психологически фактор: ако никога не си живял в къща, дори не знаеш как да живееш там".

Аргументът "не съм готов емоционално за такива промени" се чува често, макар че недостигът на финансови средства си остава причина номер едно за хората, които не живеят в собствена къща. "По правило това са много богати хора – които могат да си позволят да преминат през цялото това изпитание и да си построят къщата на мечтите си. Тези къщи не се правят на конвейер. Не толкова заради цената на земята, колкото заради издръжката и свързаните трудности с комуникациите", смята Алексеевски.

Други правила

Ако искаш къща, най-вероятно ще ти се наложи да си я построиш сам. Строителният комплекс в Русия е фокусиран изключително върху изграждането на блокове на всички нива, споделя Роман Попов, доцент във факултета за градско и регионално развитие във Висшата школа по икономика. "Традиционно един от показателите за икономическия успех на териториите е броят на въведените в експлоатация жилища. Затова губернаторите и кметовете искат квадратни метри", отбелязва той.

Също както и преди, строителният комплекс запълва градовете с квартали с жилищни блокове. През април 2018 г. руският премиер Дмитрий Медведев каза, че еднообразните микрорайони заемат 77% от целия жилищен фонд на страната, като те се характеризират с "прекалено гъсто застрояване и не винаги развита градска инфраструктура". Частните къщи спадат към луксозния сегмент (по правило, извън градовете или в техните покрайнини) или към стария жилищен фонд, където семействата живеят от поколения.

Константин, който прекарва около 50% от времето си в Нидерландия по работа, споделя, че правилата, по които работи този строителен комплекс, са много различни в Русия и в Европа. "Качеството на живота в Нидерландия изобщо не се променя от това дали живееш в града или на село, насред полето. На село има нормална канализация, надеждно електроснабдяване, някаква болница наблизо и магазин. Градското планиране е устроено така, че в противен случай строителите няма да получат разрешение за строеж".

В Русия наличието на инфраструктура не е задължително условие. Нещо повече – от 2018 г. разрешително за строеж на къща изобщо не се изисква – то е заменено от задължително уведомление преди началото на строежа и след завършването му. "Какви комуникации ще прекарваш си е твой личен проблем. Нашите съседи казват: 'Не ни трябва електричество – идваме, включваме генератора, печем си месо и си тръгваме'. И са саправи. В Нидерландия нещата стоят другояче", споделя Константин.

Съветският стереотип

Между другото, независимо от мечтата за къща, в съзнанието на руснаците все още преобладава "съветското наследство". "Един от аспектите му е къщата да се възприема като временно жилище, нещо като вила. Дори и да става въпрос за хубава, оборудвана къща", споделя Попов.

Апартаментите се възприемат като нещо по-комфортно, а оттам и по-престижно. В СССР да получиш апартамент, кола и дача се смята за "несъмнен показател за успех". В Русия хората, които си строят къща, най-често си запазват и апартаментите. "С други думи, у нас къщите са алтернатива на апартамента, а за някои дори и допълнение. Или вариант 'за старини'. Макар че на юг мястото на къщите в ценностната система е по-високо, отколкото в централните райони на страната и още повече в Москва и Санкт Петербург", отбелязва Попов.

Татяна Федорцева живее в Таганрог, в Южна Русия – неголям град с население от 255 000 души на брега на залив. От 25 години тя обитава шестстайна къща с мъжа си и не иска да се връща да живее в апартамент. "Сега масово се строят блокове, а по-рано имаше много къщи: имаме голям стар град с къщи от XVIII век. Сега съотношението между къщите и блоковете е около 50 на 50".

Много от хората, които купуват или строят къщи в Южна Русия, са хора, идващи от северните райони на страната. Любов Александровна се мести от Якутия в Таганрог преди 10 години. "Това ми беше мечта – да се преместя на юг, когато остарея", споделя тя. Семейството ѝ си купува двуетажна къща с площ 240 кв.м за 4,5 млн. рубли (52 000 евро). Тя е на груб строеж и няма комуникации – налага им се да я довършват сами. Наблизо има училище, детска градина и магазин.

"Допреди 5 години имаше много голям наплив на желаещи да си купят къща тук. Просто ни звъняха на домофона и ни питаха дали случайно не си продаваме къщата", разказва тя.

Една от особеностите на руската провинция е голямата площ на частните къщи, казва Попов. В повечето случаи обаче те са в лошо състояние и не винаги разполагат с всички необходими удобства. "Такова жилище, независимо, че е отделено, – се възприема като жилище втора класа. Хората там си мечтаят да се преместят в 'нормално' жилище – в представите им това е апартамент в блок. В полза на тази идея работят както съветските стереотипи, така и градската политика за благоустройство и икономиката".

Около 22,6% от населението на Русия няма достъп до централна канализация, като повечето от тях ползват септични ями, сочи изследване на Росттат. Отново по данни на Росстат почти 40% от къщите в Русия се нуждаят от ремонт, реконструкция или събаряне.

С времето търсенето на летните вили (дачите) също пада. Пандемията, през която много хора се опитаха да се изолират, възвърна това търсене, но едва ли това ще е дългосрочна тенденция, смята Алексеевски. "Самата идея на дачата е много важен съветски мит за благосъстояние. Сега тези дачи започнаха да се превръщат в по-голям проблем, отколкото преимущество. Постоянните задръствания, за да стигнеш до тях, и ресурсите, за да ги поддържаш в нормално състояние, карат хората да се опитват да продадат тези къщи, а никой не иска да ги купи".

А знаете ли защо Русия има толкова ниска плътност на населението?