В продължение на повече от 30 години на жените в Русия беше забранено да работят като машинисти в метрото. През януари 2021 г. 12 момичета бяха назначени за машинисти в Московския метрополитен, но работните им дни се оказаха по-трудни, отколкото изглежда на пръв поглед.
Антон Гердо/Московско метро
"Имаше много интервюта и всички бяха еднакви – като износена грамофонна плоча. Искаше ми се възможно най-скоро да започна работа. Сега вероятно ще е същото", споделя 24-годишната Олга Буравльова, машинист на Филевската линия на московското метро.
Не е трудно човек да я разбере – за да получи работата, момичето минава през събеседване, медицинска комисия, девет месеца обучение, практика и няколко изпита (на един от тях дори присъства кметът на Москва Сергей Собянин).
Това нямаше да предизвика такова оживление, ако не беше забраната жени да работят като машинисти, която беше в сила до неотдавна. От 1936 г. в Московския метрополитен работят жени, но през 1980-те СССР въвежда забрана за наемане на машинисти от нежния пол – професията е сметната за твърде опасна и физически тежка за тях.
Антон Гердо/Московско метро
На 1 януари 2021 г. руското министерство на труда изключи работата на машинистите от списъка със забранените за жени професии и през същия месец 12 момичета постъпиха на работа като машинистки на мотриси в Московския метрополитен, като още 42 в момента преминават обучение, разказаха от пресслужбата на метрото.
Руските медии започнаха активно да вземат интервюта от тези момичета, включително и от Олга. Реакциите на новината за завръщането на жените в професията предизвика противоречиви реакции.
"Връщаме се 40 години назад. Трябва да плачем, а не да се радваме". "Да не дава господ да попадна на машинист-жена. Повече кракът ми няма да стъпи в метрото!". "Да видим как ще реагира тя, ако някой скочи под влака", пишат някой потребители в коментарите под новината. Между другото, има и доста положителни реакции и поздравления към жените-машинисти.
Монотонна работа и рисуване за отпускане
Антон Гердо/Московско метро
Олга Буравльова започва работа в метрото като сигналист още преди шест години. Паралелно с това тя учи в Московския колеж за жп транспорт, а след това и в Руския транспортен университет за сигналист. В момента е последен курс. Преди това мечтае да стане стюардеса, но, както споделя самата тя, руските авиокомпании не наемат на работа момичета с татуировки, каквито тя вече има.
Олга вече има много познати машинисти, затова, когато приятелите ѝ ѝ предлагат да кандидатства за работата, тя веднага отговаря: "Защо не?!".
"Вече знаех много за метрото, професията ми беше ясна. Но веднага ми стана ясно, че ще е трудно", спомня си Буравльова.
Първоначално всички машинисти минават на събеседване, преглед от психолог и медицинска комисия. Следва двуседмична практика, обучение за помощник-машинист – там те се запознават с устройството на вагоните, оборудването, тренират реакция при извънредни ситуации и техники за безопасност. После ги чакат още няколко месеца обучение как да управляват електрическия влак, практика и изпити. Едва след това могат да започнат да работят в реални условия. По време на обучението студентите получават стипендия от 26 000 рубли (310 евро). След обучението машинистите могат да повишат квалификацията си.
"Началниците на метрополитена ни следяха много отблизо, [кметът на Москва Сергей] Собянин и [ръководителят на Департамента по транспорт Максим] Ликсутов присъстваха на изпитите. <…> По време на обучението тренирахме на симулатор от серията 'Москва', но това беше играчка. Вече ми беше интересно как се работи на линията", спомня си Буравльова за обучението и изпитите.
Антон Гердо/Московско метро
В началото на работата тя вижда негативни коментари в социалните мрежи, но не им обръща внимание.
"Това си е тяхно мнение, да мислят, каквото искат. Имах цел и я постигнах. Животът ми няма да се промени, ако някой ме нарече блондинка и каже, че не ми е там мястото", разказва момичето за отношението си към хейтърите.
Най-трудното нещо в работата за Олга е ненормираният график.
Работният ѝ ден започва в 6 ч сутринта. Преди това прекарва час и половина-два в път до работа, 20 минути медицински преглед, чете и преразказва необходимия инструктаж преди всяка смяна.
"Естествено, работата е монотонна. Понякога пристигаш сънен, пътуваш и си мислиш, че искаш възможно най-бързо да се прибереш у дома. Понякога е обратното – пътуваш, времето е хубаво, пеят птички и смяната минава бързо. Така че всичко зависи от настроението. В същото време не бива да се разсейваш – трябва да сме бдителни и да контролираме всичко. Това е напрегната работа, тъй като във всеки един момент може да възникне непредвидена ситуация", споделя Буравльова.
В свободното си време тя се занимава с домакинството и, когато има възможност, рисува – това ѝ помага да се отпусне след тежкия работен ден.
Трудно обучение и "кръгчета" за практика
Антон Гердо/Московско метро
"Дойдох на интервюто, влязох в кабинета – там седят само мъже, аз съм единственото момиче и всички ме пронизаха с поглед. Още ме беше страх, защото отдавна исках да стана машинист, но преди това не наемаха жени. Веднага ми казаха, че ще ми се наложи да усвоя сложни схеми. Помислих си: 'да му се не види, какво от това – ще ги науча и ще видим'", така 25-годишната бъдеща машинистка Анастасия Мамкина описва събеседването си.
Тя попада в професията по случайност – преди много години заедно с приятели вижда обява за работа за машинисти-мъже на една от станциите на метрото и ѝ се приисква да е на тяхно място, но родителите ѝ я карат след 9 клас да се запише в счетоводен колеж, а след това и в университет, където учи икономика.
Паралелно с това тя работи в магазин, в банка, но не ѝ харесва да се занимава с продажби и решава да смени професията си. Докато преглежда обявите за работа в един от сайтовете, тя вижда съобщението, че се търсят жени-машинисти и веднага изпраща автобиографията си. Два часа по-късно я канят на интервю.
Анастасия споделя, че по време на подбора много кандидати не издържат дори психологическия тест.
Антон Гердо/Московско метро
"Там трябваше дълго да натискаме един бутон, за да проверят дали сме годни за монотонна работа. Тези, които не издържаха, си тръгнаха. На медицинската комисия ЕКГ-то ми случайно показа лъжлива диагноза и ме пратиха на повторно изследване. Когато в крайна сметка терапевтът каза 'годна', се просълзих от радост, толкова много исках да попадна тук", спомня си момичето.
За обучението са приети 68 души, включително около 20 жени. В края на обучението в групата ѝ са останали 17 души, като тя е единственото момиче.
Мамкина твърди, че много от кандидатите не успяват да научат сложните термини, устройството на мотрисите и множеството алгоритми за действие във всяка извънредна ситуация. Някои ученици се смущават и от необходимата физическа подготовка – тя е нужна, макар и много рядко.
"В обикновения работен ден физическата подготовка не е нужна. Но тя е необходима при извънредна ситуация. Например, ако засече спирачният механизъм, трябва да се затвори кранът, а това се прави рядко, тъй като заяжда и е много трудно. Започваш да дърпаш крана буквално по корем, опитваш се да го придърпаш към себе си. Но това се случва рядко", разказва Анастасия.
Антон Гердо/Московско метро
Мамкина е в края на обучението си за машинист. След това я чака практика, изпит и работа. Момичето вече е излизало на линията като помощник-машинист и твърди, че смените минават много бързо.
"Излизаме от депото, стигаме до крайната спирка и обратно – наричаме това 'кръгче'. След две 'кръгчета' почиваме – можем да излезем на улицата, да си купим кафе, да почетем инструкциите, ако е нужно. След това идват още две 'кръгчета' и се прибираме по домовете. Всичко трябва да е разчетено по минути и секунди, трябва да съобщаваме скоростта, с която се движим, какво виждаме пред нас. Трудно е, но е интересно", разказва за смяната си Анастасия.
Мамкина е забелязала, че някои пътници се усмихват, когато я видят в кабината, а други – тъкмо обратното, ругаят, но не нея, а например, ако случайно вратата се затвори пред тях. Негативно отношение към жените-машинисти е срещала само в коментарите в интернет, а на живо всички познати се интересуват от работата ѝ и признават, че също някога са искали да станат машинисти, но са се страхували, че няма да се справят.
"Мама искаше да имам друга професия, но днес слуша моите истории и казва: 'Затова като малка обираше всички будилници и фенерчета, добре, учи се'. А иначе, се опитвам да не обръщам внимание на стереотипите на другите хора. Искам възможно най-скоро да изляза на първата си смяна, а след това да се заема с повишаване на квалификацията", заключава Мамкина.