Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Под звуците на шаманска тамбура и песни, от които изпадаш в транс, хората започват да танцуват и да се опознават, докосвайки се. Първоначално допирът им е плах, но след това започват да се докосват малко по-жадно.
Минава известно време, на пода лежи мъж, върху него – момиче, а до тях са наредени още няколко души. Не искам да се вглеждам в лицата или телата им, да оценявам външния им вид, пола им, ориентацията им или, още по-зле, да мисля дали в здравните им картони има някакви диагнози.
Не искам да се вглеждам и да се опитвам да видя върху коя част от тялото лежи нечия ръка; кой е гол и кой не – би било твърде скучно. Седнала в креслото, наблюдавам плетеницата от тела: те вече се движат като едно цяло, почти като произведение на изкуството. Може би именно така изглеждат страстно влюбените хора, на които им е все едно какво мислят другите. Може би именно така бих изглеждала и аз, ако сега бях с любимия си човек.
Всичко това се случва в рамките на SenCin (SensualCinema) – еротична чувствена кино вечер за инклузивни хора. От три години тя се провежда в Санкт Петербург (а понякога и в Москва). Не може да се нарече секс вечер, тъй като тук са забранени преките полови контакти. Според организаторката Гала това е просто събитие, чиято цел е "натрупване на енергия и разкриване на чувствеността" за всички хора с всякакви особености.
За начало обаче, първо трябва да попаднете на това парти. Между батутния център и стената за катерене има невзрачна врата с пуснати завеси. Едва ли някой от хората, които идват тук, би си помислил да я прекрачи. Зад вратата има малък лофт с тухлени стени, в който Гала подрежда свещи, напитки и изкуствени цветя. Гала е с къса коса, облечена е в тениска с разрези на гърдите, ярко-жълт клин и обувки на висок ток. Помага ѝ млад мъж, облечен с черно сако, боксери и тиранти. Около тях се върти висок мъж с къса сива брада на около 50 години с шаманска хакаска тамбура.
Гала провежда първата подобна вечер през 2019 година. Преди 4 години тя започва да изучава своята сексуалност и тогава тръгва по секс партита и лекции. Тогава ѝ хрумва и идеята да създаде еротичен театър. Заради липса на ресурси в крайна сметка Гала създава първия в Русия киноклуб, където се прожектират еротични филми – с греяно вино, билков чай, мезета и "жива маса" – човек, който лежи на масата, тялото му е отрупано с храна, а посетителите могат да взаимодействат с него.
"Голо до кръста момиче свиреше на цигулка. Двойките се целуваха. Седяха прегърнати, гледаха кино. Самата аз тогава изнесох малка лекция за филма 'Империя на чувствата', но много се вълнувах. След това го обсъдихме. На следващата прожекция вече имахме лектори. Отзивите бяха много добри. Това ме вдъхнови и реших да продължа", спомня си Гала за първата вечер.
С всяка следваща прожекция организаторите въвеждат нови пърформанси и дейности и скоро, благодарение на социалните мрежи, за събитието разбират хора с ограничени възможности по здравословни причини. Гала, обаче, уточнява, че под "инклузивни" се разбира всички хора, независимо от здравословното им състояние, пол, външност или сексуална ориентация. На SenCin са добре дошли всички.
"Замислих се какво мога да направя, така че тези вечери да станат по-инклузивни и отворени за всеки, който иска да дойде при нас? Заснехме кратък филм с най-различни хора – по външен вид и по съдържание", разказва Гала. "Вдъхнових се от концепцията да можеш да срещнеш абсолютно различни хора и да се преплетеш с тях на едно място".
За да попаднеш на SenCin, трябва да изпратиш видео или гласово съобщение със снимка и да отговориш на въпроса какво е сексуалност, как възприемаш личната си сексуалност и защо си привлечен от формата на събитието. Входът струва 3000 рубли (36 евро). Същата сума ми поискаха и на мен: "тези пари няма да са излишни". Вечерите не носят голяма печалба – много пари отиват за скъпия наем, реквизита и други разходи. Според Гала чистата ѝ печалба от последното събитие е само 5000 рубли (60 евро).
След като си платиш, организаторите ти изпращат адреса, където ще се проведе мероприятието и, ако се налага, ти помагат да си избереш дрес-код. Обикновено той включва аксесоари, които се носят на голо, или лека еротика – бели копринени халати, прозрачни рокли и много други. При това в дрес-кода няма полово разделение – всеки може да се облече така, както се идентифицира.
В лофта с площ около 100 кв.м има много възглавници, килим, няколко дивана, маси и екран, на който вървят видеа с абстрактно преплетени тела. На една от масите са подредени венециански маски, които сякаш са оставени от героите от филма "Дивата орхидея". В съседната стая има бар и "чайна" зона с два дивана, маса и готов набор за чаена церемония.
Топлата, приглушена светлина и богатите детайли създават усещане, че се намираш в особен затворен клуб с източна тематика. На няколко пъти нервно оглеждам своя образ, който се състои от панталон с високи цепки, топ от сатен и същата шапка. Мисля си, че не съм достатъчно добре облечена за тази обстановка.
След няколко минути се приближавам към музиканта – той си говори с днешния лектор, очарователна и миловидна блондинка. Тя почти веднага, молейки ме за разрешение, ме докосва по гърдите и с детска непосредственост и възторг ме пита дали са истински. По начина, по който общува, ми се струва, че самата тя е смутена и по този начин се опитва да намери обща тема за разговор.
Около 20 души седят по диваните и възглавниците и си предават в кръг изкуствена роза, разказвайки за начина, по който възприемат своята сексуалност.
За много това е самопознание, сила, свобода и изразяване на чувствата. За други е едва ли не наболяла тема. Едно от момичетата признава, че досега никога не е изпитвала оргазъм при интимна близост с мъж и сякаш си отдъхва. Тук тя знае, че може спокойно да говори за своя проблем, без някой да я погледне накриво.
Някои споделят своите имена и професии, а други предпочитат да останат анонимни. В рамките на краткия сеанс за запознанство разбирам, че тук са се събрали стоматолози, инженери, музиканти, програмисти и двама гинеколози, които са дошли на SenCin веднага след операции.
В този момент един от участниците – тъмнокож транссексуален мъж (моли да се обръщаме към него като към мъж) с афро прическа – Акио, връзва едно момиче и, докато го прави, също говори за своята сексуалност. Споделя, че е ужасно развълнуван да е тук и се чувства неловко за първи път в живота си да показва тялото си, още преди то да е преминало пълна трансформация. Акио смята, че не всички хора, събрали се тук, са наясно с въпросите, свързани с половото самоопределение. Но все пак се чувства по-уютно, отколкото с други хора в обикновения живот, с които никога не споделя в какво тяло всъщност се е родил.
"Понякога си мисля, че да не го споменавам е по-безопасно, но това ме кара да се чувствам много зле психически. <…>. На някои хора изобщо няма смисъл да се обяснява. Но в същото време, да, да се обяснява е безполезно, но пък трябва да дам отпор и да защитя границите си. На това събитие е важен тактилният контакт, който е по-важен от липсата на информираност – тук се запознавам с хората чрез допир, а не чрез думи", обяснява Акио.
Зад бара стоят две момичета с шампанско в ръка и си споделят впечатленията от вечерта. "Обикновено ми се иска поне да поговоря – не мога да повярвам колко лесно се докосват един друг!", възкликва една от тях отпива от чашата си. В същото време Акио се приближава към мен и пита дали може да погали ръцете ми. Позволявам му, като затварям очи и си представям, че ме гали моят приятел, който ме чака в Москва. Мисля си как преди да имам сериозна връзка ми беше много лесно да се докосвам с други хора, а сега това ми се струва удивително и недопустимо (макар и да е по работа). Шаманската музика спира. Един от гостите хваща китара и започва да свири и да припява песни на Maroon 5, Imagine Dragons и Chris Rea. Това е отпускащо и се съгласявам да се включа в шибари или т. нар. връзване.
С партньора ми почти не си говорим – той съсредоточено връзва възли по плещите и ключиците ми. Според него именно това му доставя удоволствие. Оглеждам се наоколо. Китарата отново минава на шаманска музика, а музикантът свири на тамбура, докато лежи върху едно момиче. Дори отдалеч се вижда как тя влиза в ритъма на тамбурата, забравя за външните проблеми и се отпуска.
Възел, още един. Чувствам, че се задушавам, и не изпитвам еротизма, който, съдейки по всичко, усещат момчето до мен, на което едно момиче му връзва ръцете; или влюбената двойка, която се гали, докато седи на дивана; или друг младеж, който просто гледа какво се случва. Изглежда като че ли на всеки от тях за пръв път в живота са му разрешили да поговори за секс, да изясни сексуалните си предпочитания и да се почувства освободен от възприетите културни граници.
Времето обаче тече много бързо – оказва се, че от началото на вечерта са минали вече няколко часа. Не забелязвам как вече съм цялата овързана и започвам да изпитвам облекчение от това, че възлите постепенно се разхлабват – не само външно, но и тези, които са в главата ми.
В същото време в лофта влиза усмихната девойка в инвалидна количка със своя приятелка. Веднага отивам при нея и ѝ предлагам да ѝ закача нещата. Тя вежливо отвръща, че може да се справи и сама.
Чувствам се като пълен невежа. Спомням си, че преди почти година получих травма на крака, движех се бавно из мола с шината, а непознатите говореха след мен: "Защо изобщо е дошла тук да се пречка, да си беше останала у дома". В онзи момент и на мен щеше да ми се иска да отида на място, където никой да не обръща внимание на моите особености, да не задава жалостиви въпроси да ме възприема като нормален човек.
Отстрани Мария (името ѝ е променено по нейна молба) изглежда скромна и някак притеснена, когато ѝ носят шампанско, питат я дали има нужда от нещо или се снимат с нея. Става ясно, че е тук за първи път.
"Хареса ми повече, отколкото очаквах", разказва ми Мария след вечерта. "Първо не исках много да идвам. Беше ми интересно, но видях обявата и си помислих – защо да не пробвам нещо ново. Пробвах само чаената церемония – когато си със завързани очи и опитваш чай, споделяйки асоциациите си. В същото време майсторът на церемонията рисува по тялото ти рисунки, базирани на твоите думи. Усещането от четката беше много приятно. Интересно е, когато нищо не те разсейва от вкуса и аромата. Но е странно, тъй като съм свикнала да виждам всичко".
По думите ѝ тя също не е била готова да има подобно взаимодействие с непознати хора, но като цяло одобрява концепцията на тези събития. Всички мероприятия в Русия трябва да са инклузивни и да са адаптирани за хора с всякакви особености, казва Мария.
Въпреки това, хората с увреждания все още не посещават SenCin толкова често – най-вече заради установените от обществото рамки, смята организаторът Гала.
"И на обикновения човек му е трудно да дойде на еротична вечер, камо ли на човек с увреждания. И това е проява на голяма смелост – трябва да промениш нещо в себе си, да се освободиш от предразсъдъците, да се хванеш и да дойдеш", пояснява Гала.
Тя отбелязва, че на организираното от нея събитие могат да идват повече хора с увреждания и в бъдеще планира да привлече специалисти по интеграция, които да помагат на новодошлите да свикнат с обстановката.
Докато върви филмът, близо в 2:00 ч през нощта, изведнъж голяма част от гостите започват да се готвят да си тръгнат – до вдигането на моста остават само 12 минути. Те набързо обличат връхните си дрехи, търсят си чантите и си връзват шаловете. От еротични костюми, практики и чувства, всичко мигновено се превръща в рутина. Островите в Санкт Петербург са отделени един от друг с разводни мостове и, ако изпуснеш часа, рискуваш да не се прибереш чак до сутринта.
В таксито се потапям в размисли. За разлика от секс партитата, SenCin е не просто опит да се запознаеш с някого и да правиш секс. Това е среща, където можеш свободно да поговориш за своите сексуални проблеми или дори да обсъдиш досадната си работа. Тук може не само да се покажеш, но и дори да се влюбите в себе си. Особено ако по-рано си се стеснявал от своята външност или си си мислил, че не си достатъчно добър за някого. Това е място, където осъзнаваш чувствата си – към самия себе си и към другите. И накрая, това е възможност да забравиш за проблемите, които постоянно те преследват извън лофта и просто да си отдъхнеш за една вечер, без неловки въпроси и осъдителни погледи.
"За пръв път гоня мостовете в Питер", казва на таксиметровия шофьор, който кара бързо, за да успее да ме закара до центъра на града, където съм отседнала.
"А в Москва не вдигат ли мостовете? Никаква романтика!", отговаря ми той през смях.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
