Всичко за Константин Сомов: царят на еротиката в художественото изкуство на имперска Русия

Свободни източници
Неговата "Книга на маркизата" и днес може да се сметне за порнографско издание.

Константин Сомов (1869-1939) е роден в семейството на пазач на петербургския "Ермитаж". И не е изненадващо, че момчето провежда цялото си детство сред изкуството, а след това записва да учи в Художествената академия.

Негов учител е самият Иля Репин, който впрочем не очаква от Сомов каквито и да е особени успехи: дразни го "детската глупост в краските" и "композиционната несъстоятелност" на начинаещия еротоман.

Но появата на символизма в руската живопис от ХХ в. и запознанството с френските импресионисти поставя всичко на място – Сомов се движи именно в тази посока. Не е ли вярно, че неговата "Заспала на тревата млада жена" някак напомня на някога скандалната "Закуска в тревата" на Едуар Мане?

Сомов участва в създаването на литературно-художественото издание "Светът на изкуството“ – главното печатно издание на руските символисти и предшественик на руския авангард.

Освен това стилът и увлечението му по графиката подхождат на книгите – той илюстрира литературни произведения като книгата за изневерите "Граф Нулин" на Александър Пушкин и пасторалния античен роман "Дафнис и Хлоя".

Но може би най-известната и скандална негова работа е "Книга на маркизата", с която е илюстриран сборник с еротични френски текстове от XVIII век.

Много рисунки са толкова откровени, че дори не можем да ги публикуваме.

Кръгът от приятели на Сомов в този период е предимно от главните представители на бохемството в началото на ХХ в. – художникът Александър Бенуа, импресариото Сергей Дягилев, публицистът Дмитрий Философов, поетът и композитор Михаил Кузмин.

Автопортрет, 1898

Между другото, Кузмин е първият, който подхваща темата за хомоеротизма в руската литература, а Сомов става първият художник, възпял голото мъжко тяло.

Автопортрет, 1989

През 1923 г. Сомов заедно с възрастния си партньор Методий Лукиянов заминава за Америка с лична изложба и така и не се връща в болшевишка Русия – след няколко години се устройва във Франция, където продължава да илюстрира книги.

Живее в Париж до смъртта си през 1939 г. – и е погребан на гробището Сент Женевиев де Боа заедно с много руски емигранти от различни епохи (сред най-известните са Иван Бунин, символистите Гипиус и Мережковски, Рудолф Нуреев и Андрей Тарковски).

Интимни отражения в огледалото

Вижте 15 от най-известните котки в руското изобразително изкуство!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"