Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Художникът работи над тази картина 20 години. Когато се оказва в колекцията на Третяковската галерия, нейните мащаби (5,4×7,5 м) не позволяват излагането ѝ в нито една зала, затова специално за нея се направи пристройка.
С тази картина е свързан силен скандал. Брюлов я рисува по заповед на един граф, който я занася в Германия. След смъртта на собственика творението е пренесено в православна църква в Европа, върху него няма подпис и никой не знае, че това е шедьовър. През 2002 г. църковната общност продава картината на колекционери, които я предават за експертиза в Руския музей. Там признават авторството на Брюлов и Федерална служба за сигурност (ФСБ) конфискува ценното произведение на изкуството. Върховният съд обаче решава да върне картината на собствениците колекционери.
Николай Ге рисува на много религиозни теми, неговият "Страстен цикъл", който разказва за последните дни от Христовия живот, разпятието и възкресението, е особено известен. Художникът се отклонява от каноните в изобразяването на последната вечеря на Христос с учениците му. Критиците обвиняват Ге в неубедителност, но картината е купена от император Александър II и сега се съхранява в Руския музей в Санкт Петербург.
Един от най-известните образи на Христос в руската живопис и един от първите опити да бъде изобразен като човек. Той не е светец, който бива изкушаван от всички страни от зли сили, а обикновен съмняващ се човек. Художествените критици особено отбелязват центъра на картината - напрегнатите ръце на Христос.
Поленов смята тази картина за делото на живота си. За да изобрази вярно както Христос, така и пейзажите на Юдея, художникът обикаля Близкия изток няколко години и прави десетки скици. Основната задача е Христос да бъде показан като обикновен човек.
По-късно той ще нарисува поредица от картини "Из живота на Христа", проследявайки пътя му от момче, което "попива" мъдрост от старейшините до проповедта му на планината.
Свикнали сме с айвазовското неспокойно море, бури и кораби. Но и той се интересува от религиозни теми.
Ге показва още едно нахално отклонение от традициите на религиозната живопис в сюжета на Христовия разговор с Пилат Понтийски след ареста му. Ге поставя Божия син в тъмнина (когато той обикновено е в светлина), а също така го представя измъчен, неизразителен и дори нещастен. Докато Пилат явно изглежда като победител.
Куинджи е най-известен като пейзажист и неговите картини могат да се отличат с невероятната му работа със светлината. В тази библейска композиция той осветява Христос в лунна светлина, контрастираща с мрака около него.
Това е дипломна работа по зададен сюжет, която Репин прави в Академията за изящни изкуства. Художникът успява да предаде напрегнатия момент секунда преди библейското чудо на възкресението. За творбата си, между другото, той получава златен медал. По-късно образът на Христос при Репин се развива до по-реалистичен и дори пост-импресионистичен.
Известен с изобразяването на тъмни демони, модернистът Врубел също рисува свети духове, пророци и дори храмове. В Третяковската галерия в Москва има такава рисунка с въглен.
Михаил Нестеров също рисува много храмове и оставя множество скици на библейски сюжети. Изпод четката му излизат архангели, Богородица, светии, монаси и, разбира се, Исус Христос. В програмния труд "Светата Рус" Спасителят благославя нуждаещите се и страдащи руснаци.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си