Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Прокуденият руски писател Александър Солженицин получава Нобелова награда в Стокхолм, 10 декември 1970 г.
AFPБунин е първият руснак, спечелил Нобелова награда за литература. Той побеждава водещия претендент Максим Горки - пролетарски писател и протеже на Сталин.
По време на имперската епоха семейството на Нобел живее в Русия дълги години и до 1916 г. една трета от целия руски суров нефт е под негов контрол. Болшевишката революция обаче принудждава племенника на Алфред, Емануел Нобел, да избяга от Русия, което води до краха на цялата търговска империя на семейството му.
По-късно, през 20-те години на миналия век, когато живее в Париж, Емануел създава тесни връзки с антисъветските руски емигранти, включително Иван Бунин. Въпреки че официално той не може да повлияе на комисията, неговите симпатии са ясни.
Бунин получава награда "за строгата артистичност, с която е пренесъл класическите руски традиции в писането на проза". Шведската академия пояснява, че Бунин е избран "да изплати нашите угризения към Чехов и Толстой".
Въпреки това съветските медии твърдят, че наградата е политически мотивирана, тъй като е дадена на "враг на Революцията". Затова наградата се денонсира в СССР десетилетия наред.
5 произведения на нобелиста Иван Бунин, които всеки е длъжен да прочете!
Пастернак печели приза"за важното си постижение както в съвременната лирическа поезия, така и в областта на голямата руска епическа традиция". Неговият "Доктор Живаго" току-що е представен на света в навечерието на наградата и за първи път е публикуван в Италия, след като е забранен в Съветския съюз.
Държавните медии и бюрократи започват кампания срещу Пастернак. Той е наречен предател на Родината за това, че е публикуван в чужбина, както и за това, че получава Нобелова награда, която се счита за нещо предателско и антисъветско.
Пастернак е принуден да се откаже от наградата и става персона нон грата в Съветския съюз. Цитат от една среща на комунистическите писатели гласи следното: "Не съм чел Пастернак, но го осъждам". Тези думи се превръщат в афоризъм, символизиращ идиотизма на цензурата в съветската държава.
Шолохов е автор на епичния роман "Тих поток на Дон", който разказва за руските казаци по време на Революцията и Гражданската война. Този роман обикновено е наричан "Война и мир на XX век". Книгата обаче е обект на много противоречия, както и конспиративни спекулации, че Шолохов не е истинският автор, тъй като останалите му творби не показват същото качество на литературен финес и талант.
Комитетът обаче го обявява за носител на наградата "за художествената сила и цялост, с която в епоса си за Дон той описва историческа фаза в живота на руския народ".
Този път съветската държава няма нищо против наградата. Нещо повече, през 1958 г. властите се опитват да популяризират Шолохов като писател. На съветския посланик в Швеция е наредено да изясни, че СССР ще бъде благодарен, ако наградата се даде на Шолохов.
Александър Солженицин е първият съветски писател, който говори открито за ГУЛАГ в романите си. Повестта "Един ден на Иван Денисович", която описва рутината на лагерния затворник, е публикувана през 1962 г. и става сензация в СССР.
Солженицин прекарва осем години в ГУЛАГ и след освобождаването си започва дисидентска дейност и работа в защита правата на човека. По времето, когато е носител на Нобеловата награда, публикуването на неговите произведения в СССР е прекратено.
Наградата му е връчена "за етичната сила, с която той преследва незаменимите традиции на руската литература". Това кара съветските власти още повече да се ядосат на него и неговата "антисъветска" дейност. Четири години по-късно той е изгонен от страната и едва тогава има шанса да получи наградата и паричното възнаграждение.
Йосиф Бродски мечтае за Нобелова награда още от малък. Той иска да бъде признат в международен план като поет и се чувства клаустрофобично в Санкт Петербург, както и в целия Съветски съюз. Неговите стихотворения не са публикувани поради строгата цензура и се разпространяват само чрез самиздат.
Той търси възможност да напусне страната и дори има план да сключи фалшив брак с американка, но така и не го прави. КГБ го моли да напусне страната, преди да успее да разгърне плана си. И така той заминава за САЩ.
В Щатите руският поет решава да смени езиците, но не успява много при писането на стихове на английски. В САЩ Бродски си печели слава на славянски професор и есеист.
През 1987 г. мечтата му се сбъдва и той печели Нобелова награда като поет "за всеобхватно авторство, пропито с яснота на мисълта и поетична интензивност".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си