Кадър от филма "Един ден от живота на Иван Денисович", 1970
Legion MediaВсеки разговор за ГУЛАГ би бил немислим без Солженицин, защото той всъщност е първият в СССР, който въвежда темата в публичния дискурс. Рисковото публикуване на краткия му роман "Един ден от живота на Иван Денисович" в литературното списание "Нов свят" през 1962 г. се превръща в истински бум. Преди това темата за лагерите на Сталин не е повдигана публично, въпреки че всъщност засяга почти всяко семейство в страната.
В "Един ден от живота на Иван Денисович" главният герой, селянин, си спомня как отива да се бие с германците, пленен е, бяга и веднага е изпратен в лагерите. Така сталинският режим се отнася с всички, които са в плен: те са възприемани като шпиони или дезертьори. Книгата предлага и детайлни описания на ежедневните трудности в трудовите лагери.
Тези, които искат да изучат въпроса по-задълбочено и да получат по-широка представа за мащаба на сталинските лагери, трябва да прочетат "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин, който той сам определя като експеримент в художествените изследвания.
Лагерът в Колима
Емил ГатаулинШаламов предвижда появата на голям брой мемоари и нехудожествени произведения за онзи страшен период в съветската история. Той вярва, че автентичността ще се превърне в основната сила на бъдещата литература. По сух и съкратен начин, сякаш през погледа на режисьор на документални филми, Шаламов пише за изнурителния труд на затворниците, ужасната и оскъдна храна, побоите и студовете на Колима. Зад тези ежедневни наблюдения се крият мисли на писателя за човешките същества и стойността на живота. Неговият мрачен стил на писане прониква дълбоко в съзнанието на читателя и това свидетелство за ГУЛАГ може да се окаже по-впечатляващо от всяко друго произведение на изкуството.
"Работата нанася непоправими рани и животът ни в напреднала възраст ще бъде живот на болка - безкрайна и разнообразна физическа и психическа болка".
Жените писателки, преминали през лагерите, са малко по-малко известни. Една от онези, които успяват да надигнат глас, е Евфросиния Керсновская: тя придружава мемоарите си с рисунки - прости, нарисувани сякаш от дете, но точно по тази причина дори още по-ужасяващи.
Керсновская притежава невероятна сила, както физическа, така и психическа и иска да ѝ се дава мъжка работа - тя дори работи в мина. Нейната история е невероятна: успява да избяга и оцелява в тайгата, когато единствената ѝ храна е замразено парче конско месо. Тя описва, без да преувеличава, най-страшните неща, които се случват в ГУЛАГ, ниското положение, което заемат жените затворници, и това, което много от тях са били готови да направят, за да оцелеят.
Заглавието на книгата ѝ отразява опитите ѝ да разбере при какви условия хората губят човешкото в себе си.
Сега по цял свят се провеждат изложби на рисунки на Керсновская от лагерите.
Лагерът на Соловецките острови
solovki.caДнешните писатели също се обръщат към темата за ГУЛАГ. Например един от водещите автори на Русия - Захар Прилепин, изпраща своя герой в лагерa на Соловецките острови - същият този архипелаг ГУЛАГ.
Този роман е базиран на задълбочено проучване на архивни материали. Авторът прави многобройни пътувания до Соловецките острови, като работи в архивите. Той предлага изключително точно изобразяване на началника на лагера, както и на цялата му структура - от килиите на затворите, направени от бивши монашески килии и дървени църкви, до килии за наказания, създадени в отдалечени монашески убежища.
Затворническа килия в църква
Александър Лискин/SputnikПрилепин представя и различни групи затворници, тъй като там политическите затворници живеят рамо до рамо с обикновени престъпници.
Актрисата Чулпан Хаматова на снимачната площадка на филма на Егор Анашкин "Зулейха отваря очи" по романа на Гузел Яхина
Егор Алеев/TASSОще един съвременен роман в нашия списък - дебютният роман на писателката Гузел Яхина, който стана бестселър в Русия и вече е преведен на 10 езика. В него се разказва не толкова историята за самия ГУЛАГ, колкото за репресиите от епохата на Сталин, изселването на татарските селяни и депортирането им в Сибир.
Героинята на книгата, заедно с група затворници, се озовава в средата на тайгата под ескорта на един офицер. Те трябва да направят землянка за себе си, да си набавят храна и да се скрият от студа. Но странното е, че при тези обстоятелства тя се чувства по-свободна, отколкото докато е била потискана от съпруга си и свекървата си.
Романът е художествено произведение, но Яхина изучава архивни материали за депортациите в Сибир по времето на Сталин. Освен това баба ѝ е сред изселените през 30-те години на миналия век и когато изобразява ежедневието на героите си, авторката разчита на нейните спомени.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си