Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Клим Шипенко прекарва 12 дни на борда на Международната космическа станция (МКС), където заснема "Предизвикателството". Това е първият пълнометражен филм в историята, създаден в космоса. Заедно с Юлия Пересилд двамата станаха първата актриса и първият режисьор, излезли в околоземната орбита. Екипът се завърна на Земята на 17 октомври 2021 година.
Преди това Шипенко режисира космическа драма за съветската мисия от 1985 г. за спасяване на станция Салют-7, след като тя престава да отговаря на повикванията от Земята. Натрупаният опит обаче го е научил на нови начини за създаване на кино, за които той разказва в интервю за RT. Избрахме най-забележителните моменти.
"Има някои аспекти от живота там горе, с които трябваше да свикна, а аз така и не успях докрай: да се миеш, да се храниш или да ходиш до тоалетната. Там е много неудобно. Човек може да свикне с почти всичко, но с тези аспекти е най-трудно. Останалото е състояние на лек полет и нямаш перспектива и изглед към Земята. Нищо тук долу не може да се сравни с това".
"Това беше първият ден, когато пристигнахме. Беше потресаващо, бяхме леко шокирани след излитането и скачването и бяхме много изтощени – смесица от тези усещания. Спомням си, че с Юлия прелетяхме по станцията, направихме тур по цялата МКС, включително и на американската секция. В края на обиколката влетяхме в купола и просто замръзнахме там, престанахме да летим, просто бяхме омагьосани от това. Мисля, че това беше първият момент, в който ние осъзнахме: "Боже мой, ние сме в космоса, най-сетне сме тук".
"Снимахме го като екшън филм с художествено осветление. Аз се стремях да направя това, а не само да се включат всички светлини и "Хайде, даваме!". Опитах се да създам кинематографска атмосфера там, за да няма сенки от мен над актрисата. Като цяло се опитвах да направя така, че Юлия да изглежда красива, да подчертая това, защото тя е хубава жена.
Трудно беше, защото аз се занимавах със звуковия инженеринг, с механиката на камерата, с архивирането на материала, пращах го на Земята, за да го провери моят редактор, и го пращах на колориста, за да съм сигурен, че се справям добре с всички технически аспекти и че не е нито прекалено тъмно, нито прекалено ярко. Не казвам това, защото аз съм герой, защото знаех, че така ще бъде. Аз се подготвях и се упражнявах за това".
"Те бяха добри. Когато летях наоколо с камерата, един от тях ме пазеше да не си ударя главата в лампа или нещо подобно. Това е проблем там, защото когато гледам във визьора, просто виждам визьора - не виждам накъде летя".
"Светлина... понякога трябваше да чакаме да се появи. На всеки 40 минути тъмнината се сменя от светлина и обратното. Тези преходи са наистина вълшебни. Това не е просто като залез... това също е нещо, което трудно можеш да си представиш. Слънцето започва да се променя в нещо като светлините на дъгата. Имахме сцена, в която Юлия седи пред осветител и разговаря със Земята. През това време слънцето се промени по толкова много начини, че създаде специална космическа магическа светлина. Можете да го имитирате тук, но аз не бих могъл да го измисля".
"Наистина нямах време за много телефонни разговори там. Както вероятно забелязахте, имах брада, когато кацнах. Преди не изглеждах така. Наистина нямах време да се бръсна. Отнема пет пъти повече време. Помислих си, наистина ли трябва да се бръсна, може би мога да започна да снимам по-рано? Процесът отнема повече време, отколкото на Земята. Така че нямам време за пилеене".
"Прекарал съм много време в имитиране на безтегловност на космическа станция, затова зная какви са ограниченията на това, което можеш да направиш дори с много голям бюджет. Там горе ... е просто даденост, това, което с месеци си се опитвал да имитираш. Когато снимаш космически филм на Земята, наистина е трудно мозъкът ти да щрака в четири измерения и да създаваш и изобретяваш сцена с нулева гравитация.
"Тук би било наистина необичайно, ако човек стои на стената или на тавана. Но там е много естествено! Осъзнах, че някои сцени, които заснех по този начин, на Земята дори нямаше да мога да измисля".
"Това беше по-скоро като невероятно возене във влакче в увеселителен парк. Изпитахме ускорение само 2,5 G [при излитането] и мисля, че никак не беше зле. Кацането беше 4-4,5 G, но бяхме обучени за 8. Когато парашутът се отвори, мислех, че капсулата се движи с 360 преди кацането. Американският астронавт Шейн (Кимброу) каза, че го е направил два пъти и е било като бясно каране. Беше бясно каране, но мислех, че ще бъде 10 пъти по-бясно".
"Аз съм много борбен, спортувам и винаги е хубаво да си първи. Нямам чувството, че съм затворил темата. Мисля, че това е само началото и хората ще погледнат какво съм заснел там и ще си помислят "Е, сега разбираме какво можем да направим там". Предполагам, че режисьорите биха се интересували от снимки на МКС и ще споделя опита си. За втория режисьор вероятно ще бъде много по-лесно, защото в много отношения аз не знаех какво да очаквам".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си