10 факта за манулите, най-недоволните диви котки от Русия

Обича самотата

Ако котките бяха в социалните мрежи, то на манула би му подхождал статуса "труден за намиране, лесен за губене и невъзможен за забравяне". Манулът (той е и котката на Паласов по името на естественика, който през XVIII в. описва този вид) е най-големият интроверт сред хищниците. Самата истина е, че той трудно може да бъде намерен: обитава основно безлюдните степи на Забайкалието и частта от Монголия, която граничи с тези райони. Манулът се среща и в някои райони на Средна Азия. Той живее в горда самота на своята територия (а това са близо 4 кв. км) и се среща с други манули само по време на размножителния период през март. Тази котка е много рядка и е вписана в Червената книга на Русия и редица други страни. Макар да се е появила на Земята преди минимум 5 млн. години, за нея се знае много малко. Преброяването на манулите е проблематично, защото те се крият. Ориентировъчно в Русия те са останали около 3000 (в Монголия според учените вероятно котките на Паласов са повече).

Манулът е много дребничък

Дори обикновената домашна котка тежи повече от дивия манул. "Котенцата" на манулите са съвсем мънички – тежат под 100 г, а възрастните манули (за такива се считат, когато навършат 8 месеца) – тежат 3-5 килограма. Размерите им също не са по-големи, отколкото на котките - около 60 см дълги плюс 30 см за опашката. Между другото латинското название на този вид е Otocolobus manul и означава "уродливо ухо", макар че ушите на тези котки са си съвсем наред. 

Най-пухкавата котка в света

Манулите изглеждат много обемни заради пухкавата си козина – най-гъстата сред котките. На всеки квадратен сантиметър от кожата им има 9000 власинки с дължина 7 сантиметра. Тази пухкава козина им позволява да оцеляват в сурови условия. 

През зимата котката на Паласов тежи два пъти повече, отколкото през лятото

За манула е жизнено необходимо да натрупа тегло през есента. Специалистите наричат този процес "трупане на мазнини". В степите, където живеят манулите, зимите са много сурови. Освен че температурата може да падне до минус 50°C, духа и ужасен вятър. Манулите не заспиват зимен сън, а постоянно излизат на лов. Така че единственият вариант да преживеят зимата е да натрупат повече мазнина. През зимата манулът тежи 6-7 кг и бяга повече в търсене на храна.

Добър ловец

Тъй като са много пухкави, манулите са твърде бавни и тромави, а освен това лапите им са къси и пропадат в преспите. Най-общо казано котката на Паласав трудно може да се нарече изящна. И все пак тя е нелош ловец. Окраската ѝ позволява добре да се маскира в степния ландшафт и тя може с един скок да настигне жертвата. Ето така например:

Зеници като на лъв

Макар по размери манулът да не е впечатляващ, погледът му е най-изразителният сред неговите събратя. Зениците на домашните котки са вертикални, а на манула са кръгли като на повечето хищници спринтьори като лъвовете и тигрите. Манулът, както и домашната котка, ловува от засада, но не за краката на стопанина, а за малки гризачи и яребици. Между другото, ако жертвата му е оставила прилична хралупа, манулът може да се настани в нея. Разбира се той сам може да си направи жилище, но защо?  

Живее, където ѝ падне

Освен в хралупи на язовци и други гризачи, котката на Паласов живее в скални пукнатини. Понякога обаче избира напълно непредвидими места за живот. Служители на Даурския природен резерват в Забайкалето (основният ареал на котка Паласов в Русия) намерили две женски котки на Паласов, които се заселили в стари изоставени комбайни насред ниви, обрасли с плевели. А през лятото на 2021 г. жители на едно село в Бурятия открили три новородени котки на Паласов в купчина слама близо до стара къща. Не станало ясно от какво се ръководи майката при избора на гнездо.

Не обича хора

Котката на Паласов живее толкова изолирано, че в природата дори няма врагове освен... човека. Представителите на този животински род страдат не само заради бракониерството, но и заради цивилизацията и човешката дейност. Има случаи на отравване на манули от мишка, която е била на ниви, третирани със земеделска химия. И затова манулът избягва човека и рядко му се показва - дори в зоологическата градина той не излиза от укритието си.

Никога няма да стане домашен питомец

Не е възможно да се опитоми манул, макар разбира се да се е случвало хора да са ги отглеждали. Докато чакали да дойдат зоолози, жители на село в Бурятия не само хранели три малки манула със смес за котки, но и ги изкъпали, на което те не се противили, но яростно съскали и всячески изразявали недоволство. Сега тези котенца вече са поверени на специалисти от развъдника за редки животни към Московския зоопарк.

"Манулите изобщо не търпят да ги вземеш в ръце", разказва  сътрудник на Московския зоопарк Ирина Алексеичева.

Имало е случаи, когато сътрудници на Даурския резерват са намирали котета и са ги хранели. Когато те пораствали, отивали да живеят в степта и забравяли за своите човешки родители.

Манулите в зоопарковете са все роднини

В зоопарковете по цял свят има само 150 манула и почти всички са роднини. Голям принос в изучаването на поведението на тези диви котки имат зоолозите от Московския и Новосибирския зоопарк. Първите манули се появяват в Москва още през 1949 година, а сега те са станали официален символ на зоопарка и на неговия център за възпроизводство на редки животни. Манули, родени в Новосибирск, сега живеят в Цюрих, Познан и Талин. 

5 факта за евражките, най-пухкавите "разбойници" на Далечния изток!