"Специалисти от Института за арктически и антарктически изследвания към антарктическата изследователска станция "Восток" успешно извадиха ледено ядро на възраст 567 000 години от дълбочина 3453 метра. През следващата година учените очакват да получат проби на възраст над 1 милион години от долните слоеве на ледника", се казва в доклада, цитиран от РИА "Новости".
Както обясняват учените, по време на експедицията те са извлекли 133,63-метрово ледено ядро. Целта на проекта обаче е да се проникне в ледения слой на дълбочина до 3,61 км, където има лед на възраст до 1,2 милиона години.
"От ледените ядра можем да реконструираме с точност температурния режим, да оценим слънчевата и вулканичната активност, плътността и газовия състав на атмосферата и да определим съдържанието на парникови газове. Ще можем да направим изводи за биологичните, историческите и дори икономическите промени в живота на нашата цивилизация. Но най-важното е, че ще можем да изградим модели на бъдещите възможни климатични колебания на планетата", се казва в съобщението на директора на ААНИИ Александър Макаров.
Руските изследователи очакват да завършат сондажа на древния лед на станция "Восток", разположена близо до подледното езеро Восток в Антарктида, до март 2023 година.
През февруари 2012 г. за първи път в историята на човечеството сондаж на ледената покривка на Антарктида достигна до повърхността на подледното езеро Восток на дълбочина 3769,3 метра. При откриването на езерото руските изследователи получиха уникален материал - ядро от езерен лед от долните слоеве на антарктически ледник и проби от замръзнала езерна вода. Интегрираното изследване на тези проби даде научни резултати от световно значение, които допринесоха съществено за разбирането на естеството на уникалния подледников воден басейн.
През януари 2014 г. подледниковото езеро Восток беше отворено отново и от него извлякоха ядро с дължина 0,71 метра. Чрез изучаването на подледниковото езеро Восток учените ще могат да съставят картина на климатичните промени на Земята, за да разберат и прогнозират по-добре настоящите климатични процеси.