Как ватенката става най-популярната дреха в СССР и защо сега е обидна дума?

Топла, пазеща от вятър и главното - евтина. Такава е класическата ватенка – ватирано яке с пълнеж от памучна вата. В Съветския съюз с ватенки се е обличала цялата страна: армията, студентите, работниците, затворниците, строителите, шофьорите и други слоеве на населението.

След време ватенката започва да се счита за "изконно руска дреха", наред с кокошника или сарафана, а през миналото десетилетие тя става обидна дума. Е, какъв е парадоксът на ватенката?

Откъде се появява ватенката

Веднага да се изясним: ватенката не е изконна руска дреха. В Русия тя се появява едва в края на XIX век и това е свързано с няколко обстоятелства. 

Първо, това е изобретение на германци – баща и син Хартман, които през 1870-а разработват метод за промишлено производство на вата. От този момент започва памучната революция в цял свят: ватата от памучно влакно започва да измества други естествени материали за пълнеж като конските гриви, лена, вълната и т.н.

Второто обстоятелство за появата на ватенката става реформата в руската армия. Анализът на резултатите от руско-турската война 1877-1878 г. показва, че съществуващата полева униформа не е достатъчно практична и студоустойчива – хиляди войници излизат от строя поради болест или смъртни случаи заради премръзване. Затова през 1882-а император Александър III обявява реформа: необходимо е воинската униформа да стане по-проста, по-евтина и в същото време да бъде по-практична. Памучната ватата веднага привлича вниманието и още през 1885 г. топлите памучни бешмети (връхна дреха, носена от тюркските народи) стават необходима униформа за кавказките казаци.

Така ватенката първо се утвърждава в царската армия. А сред обикновените хора ватираната дреха отдавна е станала популярна и се е наричала волан – с нея са се обличали и кочияши, и търговци. В края на XIX в. воланът започва да се подплатява с вата, а това го прави по-топъл и по-лек. И все пак това е прототипът на ватенката. В такъв обемист волан (той е бил дълъг и все още тежък) е било неудобно да се упражнява физически труд, а удобството за работа е главното достойнство на ватенката. Съветският период от историята става "златен век" за ватенката.

Най-народното яке

Ватеното яке разкрива цялата си състоятелност през годините на Първата световна война. За производството му са били необходими само обикновени шевни машини, а това е облекчавало задачата през период на всеобща мобилизация. Евтиният материал пък е предпоставка с ватенка да бъдат облечени едновременно милиони хора. 

През 1930-те години ватенката задължително се носи под шинела, а със заповед от 1942 г. тя напълно измества шинела сред редовия и младши състав в тиловите части на Червената армия. 

Втората световна война изкарва тази връхна дреха на преден план не само на фронта, но и извън него. Оказва се, че тя е подходяща и в студените цехове, за далечни експедиции, съветските лагери, на полетата, където духа вятър, и за походи. Военният и следвоенният период стават апотеоз на ватенката зарази всесъюзните мегастроежи, мобилизацията, икономическия подем и освен това заради дефицита на стоки.

Тя дори е стандартизирана, затова еднакви универсални ватенки носят и затворниците в съветските лагери, и шофьорите, и работниците, и студентите, които са пращани да събират картофи в колхозите. Разликата е само в цвета: армейските ватенки са в цвят хаки, а гражданските – сини, сиви, черни или кафяви. Затворниците носят черни ватенки.  

Във ватенки строят космодрума "Байконур", БАМ – Байкало-амурската магистрала с дължина над 4000 км, развиват родната автомобилна промишленост и изграждат главните инфраструктурни обекти на страната.

И макар че тази дреха първоначално е създадена за максимално прагматични цели, а за естетика никой не е мислел, започват да се полагат усилия масовата ватенка да се модернизира и да придобие елегантен вид: съветските жени пришиват на ватенките якички, вталяват ги и ги украсяват с бродерии.

В края на XX в. най-популярната връхна дреха в Русия привлича вниманието на Запада като екзотичен предмет на "постсъветския стил" и е преосмислена от известни модни къщи и европейския масов пазар.

Ватираното яке се използва най-дълго от армията, но днес на практика то е останало в миналото – замени го термобельото от съвременни материали. Малко вероятно е днес да се открие класическа ватенка във военните части. 

Защо в Русия има обидна дума "ватенка"? 

Само че в Русия може да се чуе думата "ватенка" (на руски "ватник") по отношение не само за най-народното яке с пълнеж от вата. 

От 2010-те в руските социални мрежи наричат пренебрежително "ватници" патриотично настроените руснаци, които изпъкват с непознаването на своята история, с неумението да анализират ситуацията и сляпо вярват в стереотипи, митове и етикети. Лингвистът Максим Кронгауз отбелязва, че тази дума има и социален оттенък, защото с ватенки се обличат "не най-висшите слоеве на обществото" и прозвището "ватник" най-често определя не особено образован и поддаващ се лесно на внушения човек от народа. 

Тази обидна дума дори попадна в юридическата практика. През 2017 г. жител на  Саратов бе осъден на 160 часов задължителен труд заради призива "да се извърши холокост на ватата". Делото бе заведено по член 282-и на наказателния кодекс – "за унижаване на човешкото достойнство". 

А знаете ли каква история се крие зад легендарната руска шапка ушанка?