Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Прокопий Устюжски живее през XIII в. и е известен като юродив - първо в Новгород, а след това във Велики Устюг. Той носи вретище, нощува на улицата - на земята, върху камъни и купища боклуци. Призовава гражданите да се молят и да се покаят, за да не стане така, че Велики Устюг да го сполети съдбата на Содом и Гомор. Според книгата "Битие" тези градове са наказани заради техния разврат: "Господ изсипа сяра и огън върху Содом и Гомор... от небето и порази тези градове, целия този регион и всички жители на тези градове".
Тъй като Прокопий и преди е предсказал наказания от небето, а хората не му обръщат много внимание, но през лятото на 1290 г. той започва да моли жителите на Велики Устюг да се покаят. Седмица по-късно наистина се извива ужасна буря. Устюжанци се втурват към църквата, където намират Прокопий да се моли горещо. Според легендата именно той спасява Велики Устюг като отклонил "каменния облак" от града.
"По обяд тъмен облак изведнъж се надигна над град Устюг и стана тъмно като през нощта. Тогава се появиха големи облаци и застанаха от четирите страни, от тях постоянно излизаха огнени светкавици, а над град Устюг се разнесе силен и страшен гръм, така че не се чуваше какво хората си казват един на друг. Прокопий, заедно с хората, обаче се молеше на Божията майка и "въздухът се промени, а ужасните облаци със светкавиците и гръмотевиците се оттеглиха към безлюдни места, на 20 полета от града (около 30 км), и там заваляха големи горящи камъни, които изгориха много гори и дебри, но никой от хората и добитъка не беше убит заради застъпничеството на Пресвета Богородица и молитвите на свети Прокопий". Това се разказва в житието на Прокопий от Устюг за неговия подвиг. След това започват го почитат още повече.
Прокопий не е от руски произход. Той бяга от Източна Прусия след смъртта на баща си с кораб, натоварен със стоки, и пристига в Новгород. В Житието се казва, че той произхожда от знатно семейство на търговци от град Любек. В Новгород, удивен от гледката на многото църкви и манастири, той приема православната вяра, раздава цялото си богатство и приема юродството. Бягството му от Новгород във Велики Устюг се дължи на факта, че новгородците започват да го почитат прекомерно заради това, че няма пари.
Прокопий живее още близо 13 години след пророчеството за градушка от камъни. Предполагаемият метеорит "Велики Устюг" пада вероятно на 25 юни 1290 г. близо до село Котовалово, на около 20 км северозападно от град Велики Устюг. Досега обаче не са открити изкопаеми останки от "камен дъжд", поради което той е отбелязан като "съмнителен" в международния регистър на метеоритите. Мястото на предполагаемото падане на "каменния дъжд" край село Облово привлича поклонници от древни времена. През 1860 г. на жителите на Велики Устюг дори официално е разрешено да "извършат религиозно шествие на 25 юни от устюгския храм "Успение Богородично" до параклис близо до Олбов", "където през 1290 г., както се твърди в древната легенда, е паднал каменен облак."
Известният московски юродив свети Василий Блажени, отрано става известен като гадател. Василий чиракува в обущарска работилница при майстор обущар. Един ден при майстора идва мъж, който иска да си поръча ботуши, които да му служат "няколко години". Василий се усмихна в този момент загадъчно. Когато клиентът си тръгва, собственикът на обущарницата пита Василий какво означава усмивката му. Василий отговаря, че клиентът няма да има нужда от ботуши няколко години - той ще умре утре. И така става. Това между другото е най-маловажното от предсказанията на Василий.
През лятото на 1547 г. Василий пристига в московския манастир Възнесение и пламенно се моли пред иконите. На следващия ден именно от църквата на този манастир започва опустошителният пожар в Москва, изпепелил една трета от града. Легендата разказва, че през 1521 г. все още младият Василий предсказва нахлуването на хан Мехмет Герай, който опустошава Нижни Новгород, Владимир и други градове на Централна Русия, а преди пристигането му Василий има "огнено видение" в катедралата Успение Богородично.
Василий е уважаван и почитан от Иван Грозни заради дарбата му на ясновидец. Известно е, че царят позволява на Василий да се шегува с него и да се нарича "Ивашка". Богобоязливият Иван Грозни не смее да наказва или упреква юродивия. Легендата разказва, че след като получава някакво питие като подарък от царя, Василий излял чашата на земята (или през прозореца), а когато отново напълнили съда с убеждението, че юродивият го е направил случайно, Василий излял виното втори път и обяснил, че така гаси пожар в Новгород. Както се оказва по-късно, на този ден наистина е потушен голям градски пожар в Новгород.
Когато Василий умира, самият цар Иван носи ковчега му до гробището, а Московският митрополит Макарий извършва заупокойната служба в памет на юродивия. Василий е канонизиран през 1588-а, малко след смъртта на цар Иван.
Блажената Ксения (1731-1802) е юродива, за чиито живот и смърт не са запазени документи, но паметта за нея е съхранена силно в преданията и легендите за Санкт Петербург, така че не можем да се съмняваме, че я е имало. Тя е съпруга на подполковника и придворен хорист Андрей Петров, който умира скоропостижно, когато Ксения е на 26 години. След смъртта на съпруга си Ксения избира пътя на юродството.
На погребението на съпругата си Ксения е облечена в неговите дрехи и повече не отговаря на името си. Тя казва, че Ксения е починала и сега тя е Андрей Фьодорович. След погребението Ксения продава къщата на съпруга си, дава всички пари на църквата или раздава на приятели и започва да се скита из Санкт Петербург. Когато дрехите на съпруга ѝ вече са изпокъсани, Ксения, според легендата, започва да ходи със зелена пола и червена риза - цветовете на военната униформа, носена от съпруга ѝ.
Ксения живее от милостиня. "Дайте ми цар на кон!" е обичайната ѝ молба. Става дума за медна копейка, не вземала повече. В някакъв магазин в отговор на молбата на блажената Ксения за "цар на кон", незабелязано ѝ пъхват няколко златни монети. Ксения излиза на улицата и вижда тези монети. Връща се в магазина, за да остави златото, и пак иска "цар на кон". "Не ми трябва повече", тя упорито отхвърля молбата да вземе поне няколко рубли.
Най-известните пророчества на Ксения са за смъртта на управници. През лятото на 1764 г. Ксения често е срещана по улиците да плаче. Питат я "какво ти става, Андрей Фьодорович?" и в отговор чуват: "Там има кръв, кръв, кръв! Там реките се напълниха с кръв, каналите са кървави, там има кръв, кръв". По-късно става известно, че през юли 1764 г. бившият император Иван VI е намушкан до смърт в крепостта Шлиселбург при опит за бягство.
Ксения, според легендата, предсказва смъртта на императрица Елисавета Петровна. Само няколко дни преди края на 1761 г. жителите на столицата чуват блажената да вика: "Правете палачинки, скоро цяла Русия ще прави палачинки!" На 25 декември внезапно почива императрица Елисавета. Смята се, че Ксения е предвидила тази смърт, тъй като руските палачинки, заедно с кутя, са традиционна храна при погребение.
Няма точни сведения кога умира самата Ксения – това вероятно става през първите години на XIX век. Гробът й на Смоленското гробище става място за поклонение – хората вземали земя и пясък от надгробната ѝ могила. Впоследствие на мястото, където е погребана Ксения, е издигнат параклис.
Единственият документ за монаха Авел е дело на Министерството на правосъдието от 1796 година, заведено по повод на книга от 67 листа с пророчества, написана от този човек. Селянинът Василий Василиев, който се нарича монах Авел, очевидно наистина е проповядвал в края на XVIII век. През 1780 г. той се подстригва за монах във Валаамския манастир, но не остава в манастира и предпочита скитничеството. През 1796 г. в Авел в Николо-Бабаевския манастир в Костромската епархия е намерена книга с пророчества. В нея се казва, че императрица Екатерина ще умре след осем месеца.
Намирането на книгата предизвика сериозни последици, Авел е арестуван, а императрицата е информирана за предсказанието. Пророкът е разпитан от Тайната експедиция, държавна следствена агенция, и затворен в крепостта Шлиселбург, но след възкачването на престола на Павел е освободен и дори покръстен в лаврата Александър Невски. Скоро обаче той е арестуван в Москва, защото предсказва бъдещето срещу пари.
През 1798 г. Авел е заточен във Валаамския манастир, където две години по-късно в килията му е намерена нова книга с предсказания – според слуховете в нея е предсказана смъртта на Павел. За това Авел е затворен в Алексеевското укрепление на Петропавловската крепост, а след смъртта на императора е заточен в Соловецкия манастир, в който се твърди, че предсказва Отечествената война от 1812 г. и опожаряването на Москва. После е освободен и продължава да се скита. Авел прекарва повече от 10 години на свобода, а през 1826 г. отново е затворен, този път в Суздалския Спасо-Евфимиев манастир, където умира през 1841-а, когато вече е над 80 години.
Най-близкият до нас от истинските руски юродиви - така може да бъде наречен Иван Корейша. Той е известен ясновидец от първата половина на XIX век, който прекарва по-голямата част от живота си в московската Преображенска болница. Получава духовно образование в семинарията, след това работи като учител, но на 22-годишна възраст, подчинявайки се на необясним вътрешен призив, става скитник. След три години странстване из манастири и пустини той се завръща в родния Смоленск и се настанява в градините, в празна баня, където пее духовни псалми и се прославя като свети юродив. Тогава се проявява способността на Иван Яковлевич на ясновидец и гадател.
Той предсказва бъдещето на всички – и на обикновени хора, и на благородници, главно за живота и смъртта на техните близки. Понякога самият той се появява до леглото на умиращ и го оглежда, за да разбере дали ще живее или не. Популярността му е подсилена от факта, че почти всички прогнози са точни. А през зимата на 1811-а, когато отговаря на въпроса дали не му е студено в парцали, Корейша каза: "Почакайте някоя годинка и ще стане горещо, и ще станете студено". Така той предсказва обсадата на Смоленск от армията на Наполеон.
През 1813 г. Иван Яковлевич е обявен за луд и се опитват да го изолират в болница в Смоленск. Твърди се, че това се е случило, защото ясновидецът изобличавал присвоявания на служители от Смоленск. Болницата обаче веднага става място за поклонение на неговите привърженици и през 1816 г. Корейша е преместен в къщата на Московския долгауз (Tollhaus (нем.) - лудница), както тогава се нарича Преображенската психиатрична болница.
Скоро Корейша става известен и тук - предрича на надзирател, че дъщеря му ще бъде излекувана от морбили. Слисаният охранител разпространява из Москва слух за ясновидеца и скоро Корейша отново не може да се отърве от посетителите. Посещава го и съпругата на генерал-губернатора, която е впечатлена от способностите на Иван Яковлевич (той познава точно къде е бил съпругът ѝ тази вечер). След това посещение отношението към Корейша в болницата става по-добро.
Корейша е изолиран в самостоятелно отделение, където по негово желание почти никога не се чисти. Доктор Демулен, който посещава болницата през 1856-а, когато Корейша вече е на възраст, пише, че помещенията ѝ "приличаха на бърлога на животни, а не на медицинско отделение. Самият Иван Яковлевич лежеше на пода, върху пласт пясък, покрит с толкова мръсно и кърпено одеяло, че само при вида му започна да ми се повдига... а гърдите му бяха покрити с косми и мръсотия. Възглавниците също бяха покрити с кал и отвратителни пластове мас".
Срещу лежанката му е сложен диван за посетители. На вратата, пред входа на отделението - чаша за дарения за болницата. След няколко години ръководството на болницата осъзнава, че популярността на Корейша трябва да носи доходи. Известният психиатър Василий Саблер, главният лекар на болницата, казва: "Ние сме много бедни, ако не беше Йоан Яковлевич, не знам как щяхме да свързваме двата края". Заплащането за посещение при Корейша е официално и струва 20 сребърни копейки. Средствата са насочвани към благоустройство на болницата, в която Иван Корейша е настанен с диагноза "лудост поради прекомерна страст към четенето". Официалната църква не го признава за блажен и не го канонизира след смъртта му.
Към края на живота си Корейша става всеруска знаменитост. Той не само отговаря на въпросите на посетителите си, често неясно и метафорично, но и прави общи прогнози - например преди началото на Кримската война, Корейша каза, че трябва да се сушат сухари, да се приготвят бинтове, да се нищят конци (конци от стари дрехи, които се използват вместо памук). Според легендата самият император Николай I посещава Корейша. След като влиза в залата, суверенът пита Корейша защо лежи и не става. Ясновидецът отговаря: "И ти, колкото и да се велик, и колкото да си страшен, също ще легнеш и няма да станеш!" Иван Яковлевич дори присъства в произведения на Фьодор Достоевски и Николай Лесков – и със собственото му име, и като прототип на образа на юродив. Умира през 1861 г. и е погребан недалече от болницата в некропола на църквата Иля Пророк в Черкизово. Гробът му е място за поклонение много години след смъртта му и се почита и досега.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си