Психолог, пророк, вдъхновител: 5 причини ДОСТОЕВСКИ да е толкова велик

Василий Перов/Третяковска галерия
Велик мислител. Истински вярващ. Неуморен изследовател на най-мрачните ъгълчета на човешкия ум. Човекът, създал най-известното литературно уравнение в света – "Престъпление и наказание". 140 години след смъртта си, Фьодор Достоевски продължава да е извор на национална гордост за Русия и магнит за любителите на литературата по цял свят.

"Достоевски е конник в пустинята с вързоп стрели. Там, където уцелят стрелите му, покапва кръв. Достоевски живее в нас. Музиката му никога няма да умре", пише през 1912 г. Василий Розанов, един от най-влиятелните руски философи на XX век. Ето петте черти от характера на Фьодор Достоевски, заради които той е толкова велик.

Психoлог

Достоевски (1821-1881) изследва човешката душа така подробно, както Христофор Колумб изследва Америка. Смята се, че той е първият човек, достигнал до най-големите дълбини на сложната руска душа.

Романите на Достоевски са населени с герои, обладани от тревоги и страдание. През целия си живот той е пленен от начина, по който работи човешкият ум. Всеки от шедьоврите му – "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание", "Идиот", "Бесове", "Играчът на рулетка" - е като един начален курс по психология.

Репродукция на портрет на Достоевски от художника М. Шчербатов

Героите му са с наранени сърца и накърнени умове. Те страдат от вина (Родион Разколников) и тревожност (Митя Карамазов), ревност (Парфьон Рогожин) и алчност (Ганя Иволгин), доброта и ниско самочувствие (княз Мишкин) и липса на любов (Сонечка Мармеладова). И все пак са готови да преминат през истински ад в търсене на морална свобода и вселенска справедливост.

"Какво е адът? Твърдя, че това е страданието от невъзможността да обичаш", пише Достоевски в последния си роман "Братя Карамазови". Изтъкнатият писател използва слабостите на своите герои, за да обясни метафизичното естество на света, също както Исак Нютон използва математиката, за да обясни движението и земното притегляне.

"Ако искаш да победиш целия свят, победи себе си", пише Достоевски в "Бесове". И той определено го прави.

Пророк

В едно от есетата си, написано през 1906 г., руският поет и мислител Дмитрий Мережковски провъзгласява Достоевски за "пророк на Руската революция". Проблемът е, че романите на Достоевски са напоени с безбройни слоеве от смисъл и читателят понякога трябва да се дистанцира от творбите му, за да може да вникне в пророчествата им.

Илюстрация към романа

Хората, които имат въображение, често провиждат в бъдещето, но никой не е пророк в родината си, както се казва в Библията. Въпреки че Достоевски никога не се е възприемал като пророк, той успява да капсулира важните проблеми на своето време и да очертае траекторията на живота на хората и тяхната еволюция.

"Способността му е удивителна. Без да се стреми към космическите мащаби и човешки маси на "Война и Мир" (на Толстой), Достоевски взема едно миниатюрно количество от жизнен материал – живота на няколко души в рамките на няколко дни – и създава книга с огромна важност и мощ", заключава Александър Солженицин, след като през 1947 г. прочита "Престъпление и наказание". Главният герой в "Престъпление и наказание" е новият човек, обладан от нихилистични идеи. Родион Разколников си позволява да пролива "кръв по съвест". По-късно група руски революционери отвръщат на възмутителния девиз на Разколников, като извършват терористични нападения "по собствена съвест".

С далновидност, достойна за Зигмунд Фройд, Достоевски прониква в дълбините на етичните норми, социалните нрави и културните традиции, предавани от поколение на поколение. Неговата поема "Великият инквизитор" (вплетена в "Братя Карамазови") е очакване как идеологическата държава поема върху себе си всички морални права и лишава човек от свободата му и от справедливостта. Тази политическа система е наложена през XX в. – на висока цена и в редица тоталитарни държави.

Репродукция на илюстрация към романа

В "Бесове" (роман за дяволското изкушение да промениш света, за демоничната обсебеност от силите на злото и разрушението) Достоевски предрича, че в света ще плъзнат нихилизъм, хаос и омраза. "Всеки член на обществото следи останалите и е длъжен да съобщава нагоре… Всеки принадлежи на всички, а всички – на всекиго. Всички са роби и в робството си са равни. Клевети и убийства са допустими, но само в краен случай, главното е равенството", пророкува Достоевски.

"Необходимо е само необходимото – това ще е занапред девизът на земното кълбо… Робите трябва да имат управници. Безпрекословно послушание, пълно безличие", пише той в "Бесове".

"Ентусиазмът на съвременната младост е така чист и светъл, както и по наше време. Станало е само едно: размяна на целите, единият идеал за красота е заменен с друг! Въпросът е само в това, кое е прекрасното: Шекспир или ботушът, Рафаел или петролът?".

Вдъхновител

Списъкът е дълъг и продължава да расте. Достоевски е инфлуенсър в истинския смисъл на тази дума. Думите му удрят хората право в сърцето в продължение на векове и през различни културни граници. Мощният му глас съчетава страдание и страст, самоубийство и любов, трагедия и жертва.

Репродукция на картината

Д.Х. Лорънс, Вирджиния Улф и Уилям Фокнър са изумени от способността на Достоевски да увлича, хипнотизира и чете умовете на хората. Според Джеймс Джойс Достоевски "създава съвременна проза и я издига до висините на днешния ден". Франц Кафка, който е почитател на "Братя Карамазови", нарича Достоевски свой "кръвен роднина". Ърнест Хемингуей твърди, че авторът на "Идиот" му е повлиял изключително много: "При Достоевски има неща, на които вярваш и на които не вярваш, но има и такива истини, които, докато четеш, чувстваш как сам се променяш".

След като прочита "Записки от подземието" и "Записки от мъртвия дом", Фридрих Ницше описва Достоевски като "единствения психолог, от когото има какво да науча". Именитият руски мислител и философ Лев Шестов стига до извода, че Достоевски и Ницше удивително си приличат по дух, затова Достоевски и Ницше "могат, без да преувеличавам, да бъдат наречени братя, дори близнаци".

Достоевски, който всеки ден сам се бори със собствените си демони, е обречен на дълги часове при психиатъра. Не кой да е, а самият Зигмунд Фройд прави психоанализа на руския писател в известното си есе "Достоевски и отцеубийството", публикувано през 1928 г. като предговор на германски сборник от материали, посветени на "Братя Карамазови". Фройд не би бил Фройд, ако не се беше съсредоточил върху Едиповия комплекс на Достоевски и отношенията с баща му, епилептичните му пристъпи, религиозни виждания и 10-годишната му зависимост от хазарта.

Екзистенциалист

Повтаряйки идеите на датския новаторски философ Сьорен Киркегор, който поставя един необвързан и самотен човек в центъра на своята философия, Достоевски намира истинския вътрешен човек. "Неволите оставят известен отпечатък на гордост върху характера, освен ако той най-накрая не бъде прекършен от тях", убеден е Киркегор. "Човекът е нещастен, защото не знае, че е щастлив, само заради това", отвръща Достоевски. Достоевски и Киркегор никога не са се срещали и не се познават.

Картина

През 1863 г. Достоевски пише първия си екзистенциален роман "Записки от подземието", където разказвачът показва нервния си тон още в първия параграф. "Аз съм болен човек… Лош човек съм. Непривлекателен човек". Водещият руски философ на XX в. Михаил Бахтин нарича този характерен за Достоевски маниер на разкриване "дума с вратичка".

Това е едно литературно хилядолистно тесто: признание от един бивш чиновник от Санкт Петербург и философска история за същността и смисъла на човешкия живот; трагичен разказ за желанията ни и драма за извратената връзка между разума и бездействието. "Човекът от подземието", лишен от име или фамилия, спори със своите въображаеми и истински опоненти и разсъждава за причините за човешките действия, прогрес и цивилизация. Параноичен, патетичен, беден – той е един самотник, чийто най-голям страх е, че ще бъде открит.

Идеологичното ядро на "Записки от подземието" е спорът на главния герой с най-известните научни теории от средата на XIX в. и фундаменталната идея на Достоевски за нуждата от християнска вяра и себеотрицание.

Новелата на Достоевски печели световно признание едва в средата на XX век: оказва се, че тя е увертюра към екзистенциализма, а човекът от подземието става литературен кръстник на емблематичните герои на Сартр, Камю и други автори и кинорежисьори.

Вярващ

Достоевски е човек на контрастите, чиито идеи очевидно са изпреварили времето си. Той е дълбоко религиозен православен християнин, който споменава името на Господ в романите си толкова често, колкото други изричат собствената си фамилия. Писателят описва Исус като "идеалът за човек от плът и кръв", но отношението му към религията и вярата претърпява забележителна промяна.

Илюстрация към романа

Някои историци твърдят, че в младостта си Достоевски се интересува повече от социалистическите идеи, отколкото от религията, а други настояват, че той е ревностен християнин още от дете. Едно е сигурно: Достоевски е дълбоко разтърсен от престоя си в затвора.

През 1849 г. писателят е арестуван заради участието си в Кръга на Петрашевски – група радикални интелектуалци от Санкт Петербург, които критикуват социално-политическата система на Руската империя и обсъждат начини да я променят. През 1850 г. 28-годишният Достоевски (който вече има два публикувани романа – "Бедни хора" и "Двойник") е осъден на смърт заедно с още 20 членове на младежкото движение. По някакво странно стечение на обстоятелствата присъдата е смекчена в последната минута. Това е огромен шок и се запечатва в съзнанието на Достоевски до живот.

Писателят прекарва 4 години като каторжник в сибирски затвор, след което е пратен като наемник да служи в 7-и батальон на Сибирската армия. Това драматично преживяване помага на Достоевски да разбере истинската стойност на човешкия живот. Става му ясно, че всеки човек в даден момент от живота си всъщност трепери на ръба на вечността.

"Безсмъртието на душата и Бог са една и съща идея", пише той в едно от писмата си през 1878 година. "На мен Бог ми е нужен дори само поради това, че е единственото същество, което може да се обича вечно", обобщава Достоевски в "Бесове".

Разберете още как великият руски писател Достоевски повлиява на художника Едварт Мунк!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"