Как Лев Толстой прекарва последните дни от живота си

Владимир Чертков/Държавен музей на Л. Н. Толстой; Russia Beyond
Десет дни преди кончината си 82-годишният писател буквално бяга от дома и се скрива от съпругата си. Какво е станало с него преди и след бягството, кой е бил с него през тези дни и как Русия реагира на новината за смъртта на гения?

На 20 ноември  1910 г. почива един от великите руски писатели. Ексцентричното бягство от имението в Ясна Поляна се превръща в детективска история, която медиите активно отразяват. Цялата страна следи последните дни от живота му.

Духовен обрат и опити да напусне дома

Семеен мъж за пример, Лев Толстой дълги години проповядва колко важни са семейните ценности. Любов, брак, деца – всичко това за него е смисъл на живота наред с постоянното духовно самоусъвършенстване. Само че през 1880-те, когато прехвърля 50-те, Толстой преживява изключително силен вътрешен обрат. Писателят е разочарован от църквата и брака като свещен съюз между мъжа и жената.

Променя се и отношението му към частната собственост и той се опитва да се освободи от богатствата, започва да носи легендарната селска рубашка и да работи заедно със селяните на полето. Той решава освен това да се откаже и от авторските права върху произведенията си, което предизвиква голям скандал в семейството. Съпругата на Толстой, София Андреевна, е категорично против. Това е означавало, че семейството ще остане без средства, а многобройните деца на Толстой – без наследство. 

Тези пориви на Толстой подкрепя неговият поклонник и личен помощник Владимир Чертков. Той самият предлага на писателя да изостави семейството, което видите ли не разбирало неговата нова философия. Чертков категорично предизвика раздразнение у София Андреевна. Атмосферата в семейството се нагнетява и между съпрузите постоянно избухват конфликти. 

Лев Толстой и Владимир Чертков

"Днес той силно извика, че неговата най-гореща мисъл е да напусне семейството", пише в дневника си София Андреевна през лятото на 1882 година. След седмица възниква поредният конфликт – съпругата обвинява Толстой в безотговорно отношение към семейните пари и той напуска дома с една чанта свои вещи. 

"По средата на пътя до Тула той обърна обратно, защото предстоеше жена му да роди. На следващия ден на бял свят се появи най-малката им дъщеря Александа", пише Андрей Зорин в биографията "Животът на Лев Толстой. Опит за прочит". Александра ще стане личен секретар, предан приятел и помощник на баща си. Именно на нея той завещава правата върху своите произведения.

След 12 години Толстой отново е обхванат от желание да напусне и дори пише прощално писмо на София: "Досега не можех да ви напусна, мислейки, че ще лиша децата, докато те бяха малки, от това макар и толкова малко влияние, което имах върху тях..." Само че той така и не ѝ дава писмото и си остава у дома. 

По-късно Толстой се отказва от Нобелова награда, още когато до него стигат слухове, че се канят да му я присъдят. Той прави и всичко възможно, за да предотврати мащабно отбелязване на неговата 80-а годишнина през 1908 година. 

Бягство от "рая"

През нощта на 10 ноември 1910 г. Толстой тайно бяга като взема само малко неща. Негов спътник е личният му лекар Маковицкий, когото той събужда внезапно посред нощ. Лекарят не подозира какви са намеренията на Толстой. На сутринта дъщеря му Александра предава на майка си писмото, в което Толстой съобщава, че заминава завинаги. "Правя това, което правят обикновените старци на моята възраст. Оттеглят се от светския живот, за да изживеят в уединение и тишина последните дни от живота си", пише Толстой.

Толстой и Маковицки, 1909 г.

София Андреевна изпада в отчаяние: по това време Толстой вече получава припадъци, бели петна в паметта и има болно сърце. Такова бягство крие опасност от неминуема смърт. 

Толстой и лекарят му се качват на влака и решават първо да стигнат до най-близкия град - Тула. Павел Басински, биограф на писателя, пише, че маршрутът, а най-важното, крайната цел на бягството са неизвестни на самия беглец: "... той не само не е знаел, но се е старал да не мисли за това". 

Скоро новината за ексцентричната постъпка на Тойлстой стига до местната преса и тулските кореспонденти следват навсякъде писателя, във вестниците се водят подробни хроники за придвижването му. "В Бельов Лев Николаевич ходи до бюфета и яде пържени яйца". 

След като сменя няколко влака и изминава сложен маршрут, Толстой стига до манастира Шамордино, където живее неговата сестра. След това решава, че иска да замине на юг, в България. Само че по пътя писателят настива и получава възпаление на белия дроб. Лекарят решава да свали болния от влака на най-близката гара.

София Андреевна получава телеграма: "Лев Николаевич е в Астапово при началника на гарата. Температура 40°".

Станция Астапово - последният приют

Гара Астапово. Репродукция.

Сега тази малка жп гара в Липецка област се нарича "Лев Толстой". През 1910 г. Астапово приковава вниманието на цялата страна. На 13 ноември, няколко дни след като напуска дома си, тежко болният Толстой е пренесен в дома на началника на гарата, след като не се намира по-подходящо и комфортно помещение. Писателят на практика е в безсъзнание и със затруднено дишане. Няколко лекари се опитват да го спасят, но той моли да не го притесняват и "се оставя на божията воля". 

Състоянието на Толстой предизвиква тревоги и сред висшите кръгове и дори столични чиновници се събират на съвещание, а околните губернатори, министерството на вътрешните работи и управлението на жп линията задължават местните полицаи и служителите на гарата да докладват колкото е възможно по-често как се чувства писателят. 

Пръв при Толсой пристига неговият помощник Чертков. Толстой категорично не иска да види съпругата си и дори се страхува, че тя ще дойде, бълнувайки нощем: "Да избягаш… Да избягаш… Да настигнеш …". 

И все пак София Андреевна поема на път към него, но както пише Басински, "с колективното решение на лекарите и всички деца беше решено да не я пускаме вътре и да не информираме Толстой за нейното пристигане".

Пускат я при съпруга ѝ едва няколко часа преди смъртта му, когато той вече е в безсъзнание. Тя "спокойно пристъпи до него, целуна го по челото, коленичи и му започна да му говори: "Прости ми" и още нещо, което аз не чух", спомня си техният син Сергей. 

Огромен брой хора се стичат в имението на писателя в Ясна Поляна, за да се простят с него. Траурната церемония, както самият Толстой завещава, е светска, а не църковна. Погребват го без кръст или паметник – с насип, покрит с трева.

Разказваме ви още за Толстой и България: как учението на великия хуманист намира последователи у нас!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"