Фьодор Тютчев: 5 изненадващи факта за поета, съчинил "формулата" Русия

1. Създал е "формулата" Русия

Третяковска галерия, Москва

Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.

Това кратко стихотворение, съчинено от поета Фьодор Тютчев през 1866 година, знае наизуст всеки руснак. Трудно е човек да си представи по-всеобхващащо и точно определение на същността на Русия и на ключа към загадъчната руска душа. Широко разпространено е убеждението, че Русия има свой собствен път, че тя не принадлежи нито на Европа, нито на Азия.

2. Над 20 години живее в Германия и превежда германски поети

От колекцията на музей-имение "Мураново"

Sputnik

Тютчев е потомък на стар дворянски род. Той се е родил във фамилното имение Овстуг в Брянска област. Получава блестящо образование у дома, знаел е древногръцки, латински и още няколко европейски езика. Още като юноша той вече превежда одите на Хораций. 

След университета Тютчев започва работа като дипломат и е изпратен в Мюнхен. Там той се сприятелява със самия Хайне и е първият който превежда на руски този велик поет. От немски той превежда също Гьоте и Шилер, но не се ограничава само с тях – запознава руския читател още с Байрон и Юго. Много преводи на Тютчев и досега са признати от руските филолози като канонични. 

В Германия поетът става известен като голям ухажор и се жени за германка - Елеонора Петерсон му ражда три дъщери, които впоследствие стават придворни дами в императорския двор. Между другото, някои от най-известните стихотворения "Обичам гръмотевична буря в началото на май" и "Зимата не без основание се сърди...", които много руснаци с любов цитират, гледайки през прозореца, всъщност са написани в Германия и илюстрират местната природа.

3. От романтизма преминава към политически стихове

Хайнрих Хайне

Getty Images

Ранните стихове на Тютчев напомнят сложната архаична поезия на XVIII век. По форма те приличат на оди – той се обръща съм събеседника, призовава към нещо. През 1820-а Тютчев формира отношението си към предназначението на поезията. Това стихотворение е било неговият отговор на одата "Волност" на Александър Пушкин, заради която последният е пратен на заточение. Тютчев отбелязва, че целта не е да се критикува царят или да се изобличават пороците:

Със своята вълшебна струна
Внеси покой, не тревожи душата!

От 1830-ге години поезията на Тютчев вече повече прилича на романтизма и той очевидно е под влиянието на германските поети. Стиховете му често са кратки и точни, във всеки от тях той разсъждава по определена тема. 

Един от любимите му сюжети е диалогът на човек с вселената. Лирическите герои остават насаме с небето, звездите и осъзнават собствената си нищожност пред вечността. 

Тъй много са малките и безимени
Съзвездия високо в небесата,
За слабия и затъмнен наш взор,
Недосегаеми са те…

Реториката му обаче напълно се променя през зрелите му години. След почти десетгодишната пауза в създаването на поезия Тютчев отново започва да пише стихове през 1850-те и те са основно политически. Той се вълнува от съдбата на Русия, отвръща на нападките на Запада, прославя самотното противопоставяне на родината на света. Стихотворението "Русия с ум не ще прозреш" е именно от този период. 

4. Той е бил професионален цензор

Портрет на Ф.И. Тютчев (1876)

Третяковска галерия, Москва

Тютчев се завръща в Русия през 1844 г. и продължава да работи в Министерството на външните работи, като отговаря за цензурата. По това време пише много публицистични статии, включително и на чужди езици. Разсъждава за Русия и Запада и излиза с идеята, че славянските народи трябва да се обединят под ръководството на Русия. 

Тютчев пише записката "За цензурата в Русия" до министъра на външните работи княз Александър Горчаков (който е приятел от лицея на Пушкин). Обезпокоен от вълненията в Европа, Тютчев посочва, че към печата трябва да има добре обмислено отношение, че с негова помощ може да се изразява позицията на държавата. Той обаче не призовава към слепи ограничения, а към това държавата да възпитава като родител умовете на незрелите деца. 

"Цензурата, както и да действа, далеч не удовлетворява изискванията на сегашното състояние на нещата. Цензурата служи като ограничение, а не като ръководство. И в нашата литература, както и във всичко останало, не трябва да става дума за потискане, а за насочване".

Лично император Николай I одобрява Тютчев да пише в западния печат и да подкрепя положителния облик на Русия на Запад. 

5. Мислел е, че в Русия революцията е невъзможна

"Над вечния покой", Исак Левитан

Третяковска галерия

Потресен от европейските революции от 1848-49-а, Тютчев написва трактата "Русия и революцията". В него той описва до какво плачевно състояние според него са изпаднали преживелите революции Франция, Германия и Австрия. Той размишлява и за природата на руския народ и пише, че революцията е чужда на неговия характер. 

"Преди всичко Русия е християнска държава, а руският народ е християнски не само заради православната си вяра, но и благодарение на нещо още по-задушевно". Поетът пише, че саможертвата е в кръвта на руснаците. А революцията противоречи на християнството и нормите на морала и следователно не грози руснаците. 

Според Тютчев саможертвата е път, начертан от Бог. Поетът умира през 1873 г. и не успява да види нито първите руски революции от XX век, нито първите революционни вълни, нито пък как през 1881 г. революционери-терористи убиват император Александър II.

Разберете още какво се случва с потомците на големите руски писатели!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.