7-те най-известни руски писатели емигранти

AP, Getty Images, Александър Саверкин/TAСС
По различни причини те са напуснали страната и са създали в чужбина ярки "островчета" на руската култура

От времената на революцията от 1917 г. та чак до разпадането на СССР от Русия са емигрирали над два милиона души и то най-вече по политически причини. Сред тях има немалко художници, музиканти, философи, учени и, разбира се, писатели, които не са пожелали да се примирят с тоталитарния режим.

  1. Владимир Набоков (1899-1977), емигрира през 1919 г.

Какво да прочетеш:"Машенка", "Покана за екзекуция", "Лолита", "Дар", "Други брегове"

Набоков е синоним на политик и опонент на болшевиките, затова, когато съветската власт се установява окончателно в страната, цялото семейство напуска Русия - те не са имали друг избор.

Отначало Набоков учи в колеж в Англия, после живее в Европа, но отново е принуден да бяга - този път от нацистите. Дълго време живее в САЩ, където започва да чете лекции по руска литература, а последните години от живота си прекарва в швейцарския град Монтрьо, където е погребан.

Набоков вероятно е единственият писател от нашия списък, станал еднакво известен и като руски, и като американски автор. Няколко от своите ранни романи той написва на руски, а след това пише само на английски език, който владее прекрасно от детството си. Той превежда и собствените си произведения.

  1. Иван Бунин (1870-1953), емигрира през 1920 г.

Какво да прочетеш: Животът на Арсениев", "Леко дихание", "Любовта на Митя", сборник разкази "Тъмни алеи"

Още на границата между XIX-XX век Бунин става известен като поет и автор на кратки разкази. Освен това прави преводи на стихотворения от английски. През 1910-те години Бунин много пътешества, посещава Европа, Близкия изток и Египет. Посреща отрицателно Октомврийската революция, а в емиграция от своите дневници създава книгата "Окаяни дни", описваща колоритно събитията на онова време.

През 1920 г. Бунин напуска страната и се мести в Париж. Общува много с други руски емигранти и открито критикува съветската власт. Във Франция пише първия си голям роман "Животът на Арсениев" и през 1933 г. получава Нобелова награда за литература.

По-късно властите в СССР предлагат на Бунин да възстанови гражданството си, но той отказва. Също като мнозина руски емигранти, живеещи в Париж, той е погребан на гробището "Сент-Женевиев-де-Буа".

  1. Гайто Газданов (1903-1971), емигрира през 1920 г.

Какво да прочетеш:"Вечер у Клер", "Нощни пътища", "Завръщането на Буда"

Газданов напуска родината твърде млад, макар вече да е успял да се сражава срещу болшевиките на страната на бялата армия. Започва да пише в емиграция във Франция.

По-голямата част от живота си прекарва в Париж. Първоначално бедства, работи каквото намери и дори спи на улицата. Въпреки това успява да учи в Сорбоната. Дори когато издава първата си, твърде успешна книга "Вечер у Клер", продължава да свързва трудно двата края и работи допълнително като нощно такси - опит, който му служи като основа за новата книга "Нощни пътища".

Газданов моли главния пролетарски писател Максим Горки да му съдейства да се върне в родината, но Горки умира и тези планове се провалят.

  1. Йосиф Бродски (1940-1996), емигрира през 1972 г.

Какво да прочетеш:стихове, есето "Крайбрежната на неизцелимите", "По-малко от единица"

В неофициалната съветска литература от 1960-те той е известен поет, който не е завършил дори и средно училище. Бяга от него и работи ту в геоложки експедиции, ту в моргата, но през повече време безделничи и само пише стихове. За тунеядство лежи две години в затвора, а през 1972-а с помощта на издателите Карл и Елендея Профър емигрира в САЩ.

Преподава литература в университета "Анн Арбора" и се опитва да пише стихотворения на английски, които между другото не постигат успех. Тогава той се обръща към есето и се прославя в Америка като автор на проза.

През 1987-а Бродски получава Нобелова награда за литература. И макар да не пожелава да се върне в родината дори на кратко посещение, именно в Русия той става истинска звезда и символ на поета изгнаник и борец срещу режима.

  1. Сергей Довлатов (1941-1990), емигрира през 1978 г.

Какво да прочетеш: "Зона", "Резерват", "Компромис", "Куфар"

Това е един от най-големите съветски писатели хумористи. В неговите разкази няма остра сатира, а само трогателни спомени за живота в СССР, който понякога е абсурден. Цялото му творчество е автобиографично: той описва ту как е служил като надзирател в зона, ту как е работил като екскурзовод в музея "Пушкинские гори" или как е пиел по време на журналистически командировки.

Заради "идеологически вредния" хумор Давлатов не е публикуван в СССР, а след това заради разпространение на самиздат през 1978 г. е помолен да напусне страната. Емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк, където заедно с други съветски журналисти издава вестник, списания и създава радио на руски език. ("Бандата" емигранти той описва шеговито в книгата "Филиал").

Писателят умира твърде млад - на 48 години и е погребан в Ню Йорк. Дъщерята на Довлатов - Екатерина - успява да издейства една от улиците на града да бъде наречена в негова чест "Sergei Dovlatov Way", освен това тя превежда произведенията на Довлатов на английски.

  1. Василий Аксьонов (1932-2009), емигрира през 1980 г.

Какво да прочетеш: "Остров Крим", "Московска сага", разкази

Аксьонов още като дете страда от съветския режим: родителите му са осъдени на по 10 години лагер, а самият той е изпратен в детски дом за деца на затворници (майка му Евгения Гинзбург е автор на мемоарите за сталинското време "Стръмен маршрут", по който през 2009 г. заснемат филма "Вътре във вихъра" с Емили Уотсън). По-късно му разрешават да пристигне в Магадан и да живее с майка си. Тези години той описва в книгата "Опарване".

През 1970-те Аксьонов е обвинен в антисъветизъм и романите му престават да се издават. През 1980 г. го канят в САЩ и той заминава, лишавайки се от съветско гражданство. Чете лекции по руска литература и пише.

В емиграция Аксьонов създава голям роман за няколко поколения на едно семейство на фона на първите 30 съветски години. Романът жъне голям успех, а в Русия по-късно по него заснемат сериал. Английският превод излиза под заглавието "Generations of Winter" ("Поколенията на зимата") и той е сравнен с "Доктор Живаго" на Пастернак.

Аксьонов е един от малкото емигранти писатели, които посещават Русия след перестройката. Живее ту в Русия, ту във Франция. Умира и е погребан в Москва.

  1. Саша Соколов (р. 1943), емигрира през 1976 г.

Какво да прочетеш:"Училище за глупаци", "Между куче и вълк", "Палисандрия"

Биографията на този писател прилича на шпионски детектив, а самият той живее като затворник в Канада. Соколов е роден в Отава, баща му е бил или военен аташе, или служител в търговската палата на СССР, но със сигурност е бил най-вече съветски шпионин и затова го отзовават от Канада заедно със семейството му.

Соколов се опитва да избяга от СССР, когато е на 19 години, но го залавят на границата с Иран. Връзките на баща му помагат да излезе от затвора. По-късно той работи като журналист, а през 1975 г. се жени за австрийка и, следвайки я, напуска СССР.

След година стига до САЩ, където Карл и Елендея Профър публикуват неговия роман "Училище за глупаци", който е високо оценен дори от номер 1 в нашия списък - Владимир Набоков, който по принцип цени малцина.

Соколов живее ту в САЩ, ту в Канада, ту в Гърция, работи като ски инструктор и чете лекции по литература. Няколко пъти посещава Русия. През 2017 г. за него е заснет документалният филм "Последният руски писател".

А знаете ли колко руски писатели са печелили Нобелова награда за литература?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"