Откога руските мъже носят обици?

Живот
ГЕОРГИ МАНАЕВ
За един княз в древна Русия обицата е нещо обичайно – също както за руските кавалеристи по време на войните с Наполеон. А в Московското царство мъжките обици са съкровище, което се наследява и е знак за статут.

„Святослав се появи, прекосявайки реката със скитска лодка. Беше седнал на греблата заедно с останалите. Изглеждаше като един от тях. Главата му бе гола, но от двете ѝ страни висяха кичури коса – знак за благородство. Изглеждаше мрачен и див. На едното му ухо имаше златна обица, украсена с карбанкул и две перли“. Така византийският историк Лъв Дякон описва Святослав Игоревич, велик княз на Киев, по време на срещата му с византийския император Йоан I Цимиски през X век.

Сабята и обицата правят мъжа

Руските воини си пробиват ушите от древни времена. В културата на различните народи това се прави за защита и има магически свойства. Обицата на воина първоначално се носи като талисман срещу зли сили, но и като знак за неговия статут. Колкото по-скъп и фино изработен е накитът, колкото повече мъниста или скъпоценни камъни има по него, толкова по-благороден е собственикът му. Лев Дякон, който описва външния вид на Святослав, отбелязва, че „дрехите му бяха бели и се различаваха от останалите само по чистотата си“, така че златната обица е най-скъпият аксесоар, който носи управникът на Киевска Рус.

Носенето на обица на ухото на мъжа е популярно сред аланите, волжките българи, както показват разкопки на погребения. Известно е, че скитските племена носят обици с гъбовидни шапчици (носят ги и мъжете, и жените), което очевидно е признак за принадлежност към племето. Обици се носят и в Златната орда, а оттам те навлизат и в Русия. Първоначално са популярни обици само с една брънка. По-късно, през XIV в., на тях се появяват и висулки, на които се нанизват едно или две мъниста. През 1358 г., в завещанието си княз Иван Иванович оставя на всеки от двамата си синове по една златна обица с перли.

През XVI в. започват да се появяват двойни и тройни обици с по две и три брънки. В описанието на съкровищницата на княз Дмитрий Иванович Углицки откриваме „големи“ и „тройни“ обици със сапфири, аметисти, рубини и перли, изработени в Новгород и в Близкия изток. Обиците са направени от злато, сребро, медна сплав, покрити с позлата и задължително украсени с перли.

Разбира се, обици в Русия носят не само от благородниците. Обикновени медни обици с форма на полумесец има по ушите и на обикновените мъже. През XVII в. сред вещите на обикновен селянин се споменава „счупена“ обица – доказателства, че, макар и повредени, тези накити се ценят и пазят от селските семейства.

А как стоят нещата при жените? Както пише археологът Наталия Жилина: „В премяната на славяно-руските жени големите халки, овързани с метален венец, са често срещани; през VIII в. се разпространяват миниатюрни обици от византийски тип.“ Руските благороднички през XIV-XV в., обаче, не носят скъпи обици. Любимият им накит е рясната – метален венец, който се поставя на главата. През XVII в. вече почти всички жени, дори малките момиченца, се кичат с обици.

Известно е, че през XVI в. княз Рузски наследява няколко скъпи обици със сапфири и рубини от майка си и ги дава на сестра си, която е лишена от зестра. Това означава, че в онези дни обиците не се различават в зависимост от това дали се носят от мъже или от жени. Сред жените обиците със скъпоценни камъни, изработени от ценни метали, стават популярни през XVI-XVII в. под влиянието на европейската култура – в описанието на имуществото на царина Анастасия, първата съпруга на Иван Грозни, се съдържат „различни видове обици“.

„Обица за мъртъв приятел“

С разширяването на границите на руската държава нараства броят на казаците – свободни хора, които са едновременно земеделци, търговци и войници от казашката армия, охраняваща пределите на страната. Сред тях обиците се превръщат в признак за ранга.

Обица на лявото ухо носят единствените синове в семейството (макар че може те да имат сестри). Обици на двете уши са признак за едно дете, което е от мъжки пол (няма нито братя, нито сестри). Обица на дясното ухо е признак за последния мъж в семейството. Казашките командири не вземат такива мъже (с обици на дясното ухо) на опасни мисии или в първите редици на боя.

Обиците на мъжете от руското благородство излизат от мода за кратко през XVII-XVIII в.: тогава те се носят най-вече от казаците и от европейските моряци, войници и занаятчии, чийто брой в Московската империя нараства. За майсторите от германските земи златната обица често е атрибут за „черни дни“, тъй като тя трудно се губи и може да се заложи, продаде или изпие от отчаяние.

В началото на XIX в. мъжките обици отново идват на мода – първо във военните кръгове. Писателят Михаил Пиляев си спомня, че тази мода пристига „от Кавказ, от грузинците и арменците“, където тече Кавказката война. „Модата на обиците процъфтяваше особено силно сред военните в кавалерийските полкове и е трудно да се повярва, че хусарите от минали години, тези прочути „дръзки другари по чашка“, следваха тази женска мода. Обици носеха не само офицерите, но и войниците“, пише Пиляев. Тогава те се смятат за „женска“ мода, защото военните носят бижутата на своите любими – като талисман и сантиментален подарък. „Сигурно е, че известната поговорка „за любим приятел – дори обица от ухото“ е измислена по онова време от войниците“.

Обицата в СССР

В началото на XX в. обицата на мъжкото ухо вече а атрибут, който се носи само от казаците и циганите. „Той имаше обица с формата на сребърен полумесец на лявото ухо, гарваново черната му брада и коса не бяха посивели и в гнева си обикновено се самозабравяше…“. Така Михаил Шолохов описва донският казак Пантелей Прокофиевич в „Тихият Дон“.

В съветската държава, особено със затягането на условията за живот през 1930-те, всеки детайл във външния вид на мъжа, който е характерен за жените, започва да се отрича строго. Съветските чиновници и работници дори не носят пръстени – те се смятат за „буржоазни“ и „декадентски“. Дори сватбените халки излизат от мода през първите десетилетия на СССР.

Съветските работници са силни и мъжествени, а работничките тъкмо са захвърлили оковите на домакинското робство – така че бижутата някак не пасват на имиджа на тези граждани. И макар че накитите на жените постепенно се завръщат и стават все по-фини и изящни през 1950-те, а и след това, мъжките бижута дълго време си остават признак на „красивия живот“. В съветската криминална комедия „Диамантената ръка“ (1969) шефът на мафията носи скъпи пръстени, ясен атрибут на мошеника в съветското общество.

Разбира се, пръстени носят и дребните престъпници, спекулантите и т.н. Но обицата на ухото на мъжа си остава немислима дълго време в СССР – дори хипитата не се осмеляват да ги носят. На фона на масовата хомофобия, насаждана от самата държава, една обикновена обица превръща мъжа, който я носи, в жертва на първата улична банда.

Едва през 1980-те обицата се връща по ушите на руските пънкари и рок музиканти, но само на лявото ухо. До неотдавна обицата на дясното ухо на мъжа се смяташе за намек за нетрадиционна сексуална ориентация, но от 2010-те, с глобализирането на световната мода, това разграничение почти изчезва. Днешните мъже в Русия, а и по света, често носят не само обици, но и флешове. Древните руски воини и казаци със сигурност биха одобрили тази мода!