Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Игор Шпиленок е прекарал почти целия си живот в гората. През 1980-те, когато той още няма 30 години, вече е известен природозащитник и основател на резервата "Брянский лес" в Югозападна Русия. Тогава той се увлича по снимането на животни и днес е един от най-известните фотографи на дивата природа в света. Фотографските му пристрастия са разнородни, но изпитва особена любов към дивите лисици. С тези общителни и умни същества го свързват много невероятни лични истории.
"Лисиците започват да се отнасят към мен като към част от природата"
Докато гледаш снимките му, неволно се замисляш – как успява да се приближи толкова много до животните? Защо те не се боят от човека? "В европейската част на страната често ще видите лисицата да бяга или да се крие някъде далеч в полето", разказва Игор Шпиленок. "А аз се старая да живея на такива места, където лисиците не са толкова наплашени. Освен това живея там дълго – заминавам за месеци, а понякога и за години. За това време успявам да установя контакт с много животни и да им покажа, че не съм опасен за тях. Затова след няколко седмици предпазливите лисици започват да се отнасят към мен като към част от природата – и дори се опитват да се опитомят".
"Веднъж реших да си направя експеримент и да живея една година в тайгата, без да се връщам в цивилизацията. Заселих се в Кроноцкия природен парк в Камчатка и още на първия ден лисиците дойдоха да се запознаем".
"За една година дойдоха няколко лисици – всички те бяха различни, имаха си характер и отначало мислех, че любимата ми лисица е простоватият и крадлив Кузя, но след Кузя се появи приятелката му Алиса и тя също ми хареса. А след тях дойде съседът Злодей Злодеич. Оказа се, че лисиците могат да те накарат да се влюбиш в тях".
"Лисиците са клептомани – крадат всичко! Най-безобидното са партенките. Ако си ги оставил някъде да се сушат, задължително ще ги откраднат. Имат инстинктивна страст да крадат каквото им падне. Веднъж дори обезоръжиха инспекторите на резервата – а те бяха яки момчета, които не се страхуваха нито от мечки, нито от бракониери. И дойдоха при мен, оставиха си обувките – три чифта – на ниския покрив на нашата землянка и докато пиехме чай, Злодей Злодеич дотича и открадна дясната обувка на всеки един от тях. Обувките намерих чак след половин година, изгризани от мечки".
Веднъж Игор си купил скъпо финландско фенерче специално за тайгата, но радостта от покупката му продължила само седмица. "Излязох за дърва вечерта, сложих фенерчето до себе си и изведнъж гледам – стана тъмно, а фенерчето ми скача с огромна скорост по тундрата", разказва фотографът. "Лисицата го беше откраднала и избягала в тундрата, осветявайки пътя си. Продължи да скача с това фенерче няколко часа, а след това изчезна. Оттогава си купувам само евтини фенери. Лисиците не крадат какво да е – обичат да живеят красиво".
Лисиците много обичат покровителите и умеят да свързват събитията, казва фотографът. "Едно време не разбирах действията им. Например, защо лисицата Алиса непрекъснато върви след мен. Щом тръгна из резервата, тя е зад мен – какво иска?". Оказва се, че Алиса използва Игор като ловно куче. Човекът плаши птиците, дори да не го забелязва, а лисицата после ги хваща.
Понякога лисиците използват човека като защита от мечки. "Веднъж една мечка прояви интерес към лисицата и лисицата се завря в краката ми – като котка", казва Игор.
"Ако се заселиш в някоя колиба, при теб веднага ще дойдат една-две лисици и ще се опитат да ти станат домашни кучета. Те не лаят – реват отвратително, но по поведението им винаги разбирам какво се случва около колибата".
Разбира се, лисицата вижда и чува по-надалеч от човека. Ако впери напрегнат поглед настрана, значи идва мечка. Ако се загледат на другата страна, значи по реката плават лебеди. "За мен те са малки точки, могат да ги видя само с бинокъл, но лисицата вече ги държи под око. Още повече, ако се появи друг човек, лисицата го забелязва отдалеч", разказва фотографът.
Лисиците имат принос в световната наука! През 2017 г. биолозите от Московския държавен университет проучват останките на древни беренгийски земни катерици и искат да ги сравнят с камчатските им съвременници. Един от учените вижда именно такива животни на снимките на Игор и го моли за няколко образеца за генетичен анализ.
"Алиса влачеше тези животни на малките си и си замислих как да я накарам да ми ги донесе. В онзи момент, когато я видях с добива, извадих от джоба си бонбон и започнах да го ям сладко. Алиса се заинтригува и остави катерицата на земята. Дадох ѝ половин бонбон. Лисицата го взе и на следващия ден се втурна към мен в галоп с друга катерица и аз отново ѝ дадох половин бонбон. За една седмица събрах всичко за учените, а лисицата продължи да ми носи животинки и да ги реди на верандата ми. И когато бизнесът ѝ се разпадна, беше много недоволна". Но в научното списание Scientific Reports учените изразиха благодарността си към Алиса, че е събрала материал за изследването.
Веднъж Игор взема домашната си котка Рисик на експедиция в Кроноцкия резерват за 5 месеца – става така, че няма на кого да я остави вкъщи. И към колибата на фотографа започват да идват лисици, привлечени от миризмата на пържени яйца в мас, които той си готви сутрин. Те дори се редят на опашка, за да могат просто да подушат този удивителен аромат.
Естествено, котката е възмутена от тази наглост – да миришат храната на стопанина ѝ! – и започва да ги гони. Не е лъжа, че няма по-страшни зверове от котките. Само да бяхте видели страха в очите на лисиците!
"Разбира се, котката гонеше лисиците, само когато стопанинът ѝ бе наоколо, защото лисицата е дива и не познава чувствата".
Тази снимка е победител в конкурса Wildlife Photographer of the Year 2009 в категорията Urban and Garden Wildlife ("Дивата природа в града и градината").
През дългите години на снимане на живота в горите на резерватите Игор се е запознал с много лисици и е запечатал съдбата им – сложна, тежка, пълна с опасности и борба за оцеляване. "Отначало ти се струва, че са еднакви", казва Игор. "Но те са различни по поведение, характер, някои имат уникални белези".
Камчатският Злодей Злодеец е многодетен баща, но завършва живота си, оплетен в останките от риболовна мрежа. Съседката му Алиса живее 9 години и потомците ѝ изненадващо приличат на нея. Брянският лисугер Патрикей, любимецът на всички местни фотографи, все по-често навестява територията на бизоните и веднъж изчезва безследно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
