Най-добрите приятели на царете: 7 любими животни на руските владетели

1. Спасителката Лизета

Полтавската битка. Петър Първи на кон. Държавен Ермитаж

Louis Caravaque

По пътя от Великото посолство (дипломатическа мисия в Европа) Петър Първи в покрайнините на Рига среща търговци, които водят на повод кон от карабахска порода. Това е любов от пръв поглед! Царят предлага в замяна своя чистокръвен кон и доплаща отгоре сто холандски жълтици. Петър не се замисля особено и над избора на име: нарича го Лизета – смята се, че така са се наричали едни други тогавашните царски фаворитки. Покупката се изплаща: кобилата е предана на императора и му служи вярно.

Петър Първи в Полтавската битка

Йохан Готфрид Танауер

Императорът се сражава с Лизета и в Северната война, и в Персийския поход. А по време на Полтавската битка, според преданието, тя му спасява живота: когато шведите откриват огън по Петър, Лизета скача встрани и куршумите минават само през седлото и шапката на императора.

2. Придворен котарак

Алексей Михайлович играе шах

Вячеслав Шварц

В двора на Романови винаги е имало много животни, като някои от тях изпълняват напълно сериозна и отговорна работа. Например котаракът на цар Алексей Михайлович лови многобройни гризачи. Дори е удостоен с личен портрет: през 1663 г. "Оригиналното изображение на котарака на великия княз Московски" е нарисувано от чешкия художник Вацлав Холар. Вячеслав Шварц пък запазва лика на котарака на картината "Сцена от домашния живот на руските царе".

Свободни източници

След Алексей Михайлович и неговите наследници започват да отглеждат котки. Петър Първи си носи котка от Холандия, а Елисавета Петровна нарежда да ѝ докарат подбрани мишеловци от Казан, за да се справят с мишките и плъховете в Зимния дворец.

Паметник на казанските котки

Legion Media

3. Мистър и мисис Андерсон

Екатерина II обожава кучетата. Най-голямата ѝ страст са италианските мини хрътки: английският доктор Томас Димсдейл ѝ донася двойка изящни малки палета. Те стават родоначалници на голямо семейство императорски кучета – императрицата подарява малките Том Андерсон и мисис Андерсон на свои приближени. Царските хрътки живеят в домовете на Волконски, Наришкини и княз Орлов. Макар за четириногите да се грижи специален слуга, Екатерина сама ги разхожда: този момент е запечатан на платно от Владимир Боровиковски, който изобразява царицата с италианска хрътка, наричана още левретка, на разходка.

Екатерина Втора

Владимир Боровиковски/Третяковска галерия

В писма императрицата с охота разказва как любимците ѝ я следват и от време на време дори се извинява за кривия си почерк и за драсканиците, които оставя по хартията палавото куче. Сред любимците на Екатерина е и правнучката на Том Андерсон – Земира. Екатерина не жали нищо за нея: дори кучето спи в комфорт и лукс върху старото соболово палто на господарката си. Императрицата тежко преживява смъртта на питомците си: по време на разходка в Царско село тя задължително посещава мястото на последния им пристан край Голямото езеро.

4. Цирков пудел

Портрет на Николай I. 1849

Georg von Bothmann

Дошлите на почивка в немския Карлсбад зрители се стремят да се доберат до представление, на което пудел на име Мунито смята, отгатва различни цветове и дори карти! За кучето-чудо дочува и руският посланик Дмитрий Татишчев и го купува като подарък за Николай I. Императорът му дава името Хусар и много го обича – сам го разхожда и го храни със сухарите, които му носят за закуска, Ако трябва да повика някого, той изпраща кучето: то, като намери нужния човек, започва да подръпва ръбовете на дрехите му.

5. Верният Милорд

Александър II

Николай Сверчков/Руски музей

Александър II разхожда сам любимия си сетер Милорд. Не отстъпва на никого това си задължение. Черното куче с бяла лапа е познато на всички: то е доста диво и често скача по разхождащите се в Лятната градина хора. Веднъж на един младеж, който носи крендел за подарък на баба си, "му излиза късмета". Като вижда императора, той моментално застава мирно и отдава чест на монарха – в този момент някой отскубва от лявата му ръка вкусната кифличка – похитителят, разбира се, се оказва Милорд. Императорът дава на младежа торта за баба му, за да компенсира откраднатия крендел, а на самия юноша дава няколко фунта бонбони.

Николай Сверчков/Московски музей-имение "Останкино"

Както и екатерининските левретки, царският сетер оставя след себе си наследници, а едно от кученцата отива в дома на Лев Толстой. Милорд е невероятно привързан към стопанина си, като уви – именно това го погубва. По време на пътуване на Световното изложение в Париж през 1867 г. императорът не го взема със себе си и сетерът умира от тъга.

6. Лайката Камчатка

Александър III със семейството си

Свободни източници

"Дали имам сред хората поне един безкористен приятел – не, невъзможно, а кучето може да бъде. И Камчатка е такъв", спомня си Александър III за бялата си петниста лайка Камчатка. Матросите от крайцера "Африка" я водят на императора след околосветско пътешествие. С нея той ходи на лов, разрешава ѝ да нощува в покоите му и я храни със специално приготвени лакомства от кайма и черен дроб.

Александър III и царица Мария Фьодоровна на лов

Николай Самокиш

Животът на кучето приключва трагично: влакът, на който царското семейство се връща от Крим в Петербург, дерайлира край станция Борки. Императорската двойка и децата им се отървават с натъртвания, но Камчатка загива. Царят заповядва верният му приятел да бъде погребан в Гатчина, в градината срещу кабинета му.

7. Негово величество слонът

Царско село. Николай I храни слон

Свободни източници

Тези величествени животни са доставяни като подарък на Романови от началото на XIX век – за тях е построен специален павилион в Царско село. Двойка добродушни гиганти принадлежат и на Николай II: индийският е донесен през 1891 г. от пътуване в Ориента, а африканският е изпратен от Абисиния. Слончетата имат специален гледач, който се грижи за тях и ги обучава. Поддръжката им струва доста скъпо – 18 000 рубли годишно. Няма шега: всеки ден слонът изяжда по два пуда хляб, изпържен в олио. И обезателно ходи до езерото, където прави водни процедури. Николай II пише в дневника си: "Доведох с Алексей слона до нашето езерце и той се забавляваше с къпането му". Африканският великан живее в Царско село до 1917 г., докато не го застрелват матросите.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.