Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руската ондатра не прилича на никое друго млекопитаещо. Тя е сляпа като къртицата, живее във водата и има ципи като птицечовката. Има необикновен нос-хобот, който замества зрението ѝ и ѝ помага да намери пътя до бърлогата си. Опашката ѝ прилича на тази на плъха, но е по-дебела в основата и има една особеност – отделя силна мускусна миризма. Толкова силна, че да стоиш близо до ондатрата е истинско изпитание.
Ондатрите не издържат на стрес: те могат да умрат от страх, силен звук, от опасността да се сбият със себеподобно или от миризмата на лепило.
И накрая, това е единственото млекопитаещо, към чието име може уверено да се добави думата "руско". Животното се е появило на земята преди около 30 милиона години. В него има 5 вида, като 4 от тях са изчезнали преди повече от 1 милион години. Руската ондатра е оцеляла до днес единствено на територията на Русия.
Ондатрата е много капризна към местообитанието си. Тя може да живее само в заливни водоеми – езера в речни корита, които през пролетта се пълнят и излизат от бреговете си, обединявайки се в едно общо водно пространство с реката. Зверчето използва този период за размножаване: популацията се смесва, отделните индивиди се опознават и създават семейства.
Много важно е водоемът да не е замръзвал през зимата и да е с висок бряг: ондатрите изкопават в тях система от дупки с входове през водата. Дупките се използват за най-различни цели: в някои от тях животните отглеждат потомството си, в други си почиват от него, а от трети – излизат, за да подишат, тъй като не могат да издържат под водата повече от 5 минути.
Дългите носове с вибриси (дълги, твърди косми) и специфичната миризма, която отделя мускусната жлеза на опашката (с която "маркират" пътя си) помагат на ондатрите да се придвижват в тази сложна подземна система от дупки. С носа си, наподобяващ хобот, те "вакуумират" тинестото дъно в търсене на храна – насекоми, лаври и мекотели.
Палеонтологични данни сочат, че ондатрата на практика не се е променяла от милиони години. Подобни животни се наричат още живи изкопаеми. Но на земята са останали много малко от тях: през 2020 г. в природата е имало само 6000 индивида, а ареалът на местообитанието им се ограничава до басейните в Централна Русия. Видът е включен в Червената книга и е с Категория 1: "опасност от изчезване". Под тази категория е само Категория 0: "вероятно изчезнал".
Заради слабото си зрение и своята мудност ондатрата е практически беззащитна при среща с хищници, но те предпочитат да заобикалят полуводното животно отдалеч заради миризмата на мускус. Именно тази миризма, обаче, е причината през средните векове животното да започне да се бори за своето оцеляване – заради човека. Заради мускусната жлеза, хората ловят животните, режат опашките им, сушат ги и поставят в шкафовете с дрехи и бельо като средство за прогонване на молци.
Докторът и академик на науките Иван Лепьохин през 1768 г. пише: "Вискозната субстанция, която се съдържа във везикулите на опашния конус, е с толкова силна миризма, че човек трябва да има особени навици, за да може да я извлече. Струва ми се, че тя е много по-миризлива от струята на бобъра. За мен миризмата беше толкова непоносима, че не можех да държа ондатрата в ръце повече от пет минути, без да ме заболи главата". Впрочем, средството срещу молци си има и недостатък: силната миризма се пропива в цялото бельо и, както пише Лепьохин, човек може да седи до хората, които го ползват, само ако носът му е запушен.
Докторът споменава още, че никой не се интересува от кожата на ондатрата, защото тя също мирише много неприятно. През XIX в., обаче, това се променя. Кожата на ондатрата се превръща в ценно украшение за дрехи – тя е блестяща, гъста и водоустойчива, с различна структура на косъма – плътна не в основата, а в края. Това позволява на животното да излезе от водата, да се отръска и мигновено да стане сухо и пухкаво. Кожата му се цени повече от тази на бобъра и никак не е евтина. По онова време интерес към отделяния от животното секрет започват да проявяват не само хората, които го използват срещу молци. Търговци го изнасят за Франция за парфюмерийния бизнес, защото секретът стабилизира аромата на парфюмите. Именно кожите и парфюмите са основната причина за безконтролния лов на животното и така, за първи път, над него надвисва опасността от изчезване.
Върху популацията отрицателно влияят и други антропогенни фактори: засушаването на заливите, строителството на ВЕЦ-ове (местата, където по-рано живеят ондатрите, се оказват наводнени), изсичането на горите, пашата на добитък, замърсяването на водоемите, изменението на климата. През 1920 г. съветското правителство обявява забрана на лова на ондатри, за да възстанови числеността им. Мярката проработва и забраната е свалена, след което те отново започват да умират масово. През 1957 г. животното отново става защитено. Но над него надвисва друга опасност.
"До 1990-те числеността на популацията от ондатри беше около 70 000 индивида и беше горе-долу стабилна", споделя Алексей Зименко, директор на Центъра за опазване на дивата природа. След това, обаче, тя е погубена от китайските мрежи, които бракониерите използват за лов на риба. "Те често хвърлят мрежи, наводненията ги отнасят. <>… заради тях към началото на 2000-те броят на ондатрите намаля до 25 000".
След забраната върху вноса на готови мрежи и електрически въдици ситуацията се забавя, но не се решава. Вносът на тези мрежести материали продължава да е разрешен.
Един от начините ондатрите да бъдат размножени е те да бъдат защитени и опазвани в специални охранявани територии, в резервати за диви животни, или популацията да се отглежда в развъдници. Проблемът, обаче е, че ондатрата може да умре на практика от всичко.
"Ондатрите изобщо не издържат на стрес – едно животно умря под грижите ми, просто защото го взех в ръце. Веднъж пробивах нещо с бормашина в мазата и две ондатри, вероятно изплашени от силния шум, се разболяха и умряха. Имаше и един случай, в който използвах лепило и животното умря заради миризмата", разказва Мария Онуфреня, която заедно със съпруга си изучава животното от 1975 г. и се опитва да го развъжда.
Ондатрата не бива да се хваща за тялото, само за опашката. Трябва да се храни на едно и също място и по един и същи начин, защото животното става нервно при всяка промяна и започва да се кара с останалите животни или да боледува. То може да заболее заради неподходяща храна, да отслабне и да умре. "Когато животното боледува, козината му става мокра, става вяло, започва да слабее. Очевидно е, че не се чувства добре. И всеки път трябва да изясняваш какво се е случило. Ако става въпрос за нарушение на обмяната на веществата, може да му се дадат витамини, минерали. Но понякога изобщо не е ясно какъв е проблемът", казва докторът на биологическите науки Марина Рутовская.
Преди да се сбие със себеподобно, ондатрата застава на задните си лапи и "замръзва". Свадата може да е смъртоносна, без изобщо да се състои. "Веднъж двама възрастни самеца бяха попаднали в капан. Започнахме да демонтираме клетката и един от тях застана на задните си лапи, за да се впусне към другия. Но не успя да го докосне – падна мъртъв на земята", разказва Онуфреня.
Основната трудност, свързана с ондатрите, е че те не искат да се размножават, когато са в плен. А ако все пак това се случи, запазването на потомството е истинско предизвикателство за учените. Заради стреса ондатрата може просто да изяде детето си. Освен това ондатрите са моногамни и си избират партньор за цял живот: ако единият умре, другият тъгува и също е твърде вероятно да умре.
От 2001 г. учените се опитват просто да следят популацията я (да я преброяват и да поддържат добри условия в резерватите), а не да я ловят и местят в други ареали. През 2020 г., например, в 120 езера са преброени само 190 индивида, което е изключително малко. Никой не иска да рискува живота дори на едно животно. А има и случаи, в които експедициите от учени и доброволци, тръгнали да търсят ондатри, не срещат нито един представител на вида за цял сезон. Хората мрачно се шегуват: "А съществува ли изобщо руската ондатра?".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си