Защо на хулиганите в Русия им викат гопници?

"Още преди появата на високите технологии вече два пъти бях плащал с мобилен телефон", шегуват се руснаците в интернет. Да оценят тази шега могат само хората, чиято младост е минала през 1990-те и началото на 2000-те. Тогава гопниците сеят страх сред порядъчните граждани с опасността да ги причакат в някой тъмен вход и насила да им вземат дефицитните по онова време мобилни телефони, други ценни вещи или просто парите, които носят 

Откъде идват думите "гоп" и "гопник"?

В Тълковния речник на живия великоруски език на руския лексикограф и събирач на фолклорр Владимир Дал (първото издание е от 1863-1866 г.) думата "гоп" означава "скок или удар". В същото време, в малкия по обем речник на воровския жаргон "Условен език на петербургските мошеници", съставен от Дал през 1850-те години, думата "гопать" означава "нощувам на улицата".

Това значение по смисъл не противоречи на по-популярната версия за произхода на думата "гоп" и "гопник". Според нея всичко се крие в абревиатурата ГОП, зад която се крие Държавното затворническо общество на Санкт Петербург. В края на XIX в. то се помещава в един от корпусите на някога модерния Знаменски хотел (днес "Октомврийски"), в самия център на града, точно срещу Московската гара. Това е сиропиталище, където се приютяват децата на бедните и малолетните престъпници.

След революцията през 1917 г. сградата е национализирана, но запазва както функциите, така и абревиатурата си. Променя се само името: тя е прекръстена на Държавно общежитие на пролетариата. Но през 1920-те години основните му обитатели стават не работниците, а бездомниците. Гражданската война в Русия, епидемиите и няколкото години страшен глад раждат много бездомници. И така обитателите на тази сграда започват да се наричат ГОПници. Те не работят, а се занимават с дребни кражби, хулиганство, грабежи и поддържат лошата слава на квартал Лиговка, където се намира общежитието им.

От гарата до покрайнините

По онова време Литовка се смята за най-опасното и гадно място в Ленинград. Тя често е част от криминалните хроники като място на престъпления, шокиращи цялата страна – групови изнасилвания или зверски разправи с милиционери.

Да изкорени престъпността от Лиговка успява Паулина Онушонок – първата жена-началник на милицията в СССР. Тя решава проблема с детската престъпност и бездомниците в града и в страната: смята се, че по нейно нареждане през 1935 г. са създадени детските педагогически стаи в милицията. Там с малолетните хулигани се провежда възпитателна работа.

Така Паулина Онушонок успява да възстанови репутацията на Лиговка, а с времето гопниците започват да "се местят" от центъра на града към неговите покрайнини.

Днес, за щастие, те не се срещат по улиците, а във вицовете, литературата и киното.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви