Русия Европа ли е или е Азия? Руснаците са на различни мнения

Кира Лисицкая (Снимка: Global Look Press; Unsplash; Pixabay)
По-голямата част от населението на Русия живее в европейската ѝ част, а от географска гледна точка по-голямата част от страната е в Азия. Към кой континент мисловно принадлежи Русия?

През X в. Русия прави своя главен избор на цивилизационна принадлежност, като приема християнството и по този начин се превръща в източния край на християнския свят. Въпреки това близостта ѝ до Изтока, включването на мюсюлмански народи и 300 години власт на татаро-монголската Златна орда (от 1242 г. до края на XV в.) оставят значителен "азиатски отпечатък" върху манталитета на руския народ.

Граничното положение на "руския свят" го превръща в поле на непрекъснато колебание между Изтока и Запада.

Значителен завой към западната култура в Русия настъпва при Петър I (1672-1725). Първият руски император смята, че, за да оцелее, Русия трябва да модернизира своята икономическа и социална структура, като използва опита на европейските съседи. Като страничен ефект от тази твърда модернизация на руското общество се появяват: нова столица в европейски стил, поданици в европейски дрехи и без бради и много други културни артефакти, които предизвикват противоречия сред руснаците.

Оттогава сред руските мислители не спират споровете за това дали този обрат е благословия или голяма грешка, както и дали Русия принадлежи към европейската цивилизация, към азиатската или пък е специално цивилизационно образувание.

Василий Татишчев - Русия принадлежи на Европа

Василий Татишчев

Този руски историк от XVIII в. и автор на първата "История на Русия" е един от първите, които се обосновават защо условната граница между Европа и Азия трябва да минава по Уралските планини. Преди това са изказани идеи, че вододелът трябва да бъде река Енисей или река Об. (А древните историци дори предлагат такава граница да се прокара по Дон и Черно море до Константинопол). Въпреки това Татишчев (1686-1750) цитира различни естественонаучни аргументи - след Урал, например, дори реките се различават по естеството на течението (и с други видове риба), а много дървета, които растат в Европа, не могат да се видят отвъд планината Урал.

За Татишчев Русия несъмнено е европейска държава, "също като кралство Полша, Прусия и Финландия". Татишчев описва историята на Древна Рус преди развитието на Казанското ханство и Сибир и стига до извода, че Русия "по естествени обстоятелства" принадлежи "само към Европа".

Николай Карамзин - Русия почти е догонила Европа

Карамзин от Тропинин

Този историк от края на XVIII - началото на XIX в. е наричан създателя на концепцията за "руски европеец". Карамзин (1766-1826) вижда в завоя, който Петър прави към Европа, безспорно благо за страната, защото Русия успешно се възползва от постиженията на европейския ум - преди всичко от науките, изкуствата, военното дело и държавното устройство.

"Германците, французите и британците са били пред руснаците поне с шест века; Петър ни раздвижи с мощната си ръка и за няколко години почти ги настигнахме. Всички жалки плачове за промяната на руския характер, за загубата на руската нравствена физиономия са или шега, или идват от липса на задълбочен размисъл. Ние не сме като нашите брадати предци и толкова по-добре!", пише Карамзин, докато пътешества из Европа.

Фьодор Достоевски – грешка е да се мисли, че ние сме само европейци

Василий Перов. Портрет на писателя Фьодор Михайлович Достоевски, 1872 г.

След дълги години, през които общественото внимание е насочено само към Европа, Достоевски (1821-1881) предлага да се "излекува" възгледът на Русия за Азия. "Цялата ни руска Азия, включително Сибир, за Русия изглежда все още съществува под формата на някакъв придатък, от който, така да се каже, нашата европейска Русия дори не иска и да се интересува", оплаква се писателят.

"Трябва да прогоним страха на лакея, че в Европа ще ни нарекат азиатски варвари и ще кажат за нас, че сме повече азиатци, отколкото европейци. Този срам, че Европа ще ни смята за азиатци, ни преследва почти два века". Достоевски нарича този срам погрешен, както и, че погрешно руснаците да се възприемат изключително като европейци, а не като азиатци, "каквито никога не сме преставали да бъдем". Достоевски се дразни и от факта, че Русия "упорито е настоявала да бъде част" от делата на Европа и е направила какво ли не Европа да ни признае за свои, "а не за татари". Достоевски стига до извода, че може би именно в Азия трябва да се търси изход и светло бъдеще за Русия.

Василий Ключевски - Русия е мост между Европа и Азия

Василий Ключевски

Сложното географско положение на Русия определя нейната историческа и културна съдба, казва Ключевски (1841-1911), професор и историк от XIX век. Русия винаги е изпитвала чуждо влияние, но то винаги е било преработвано, преосмисляно на руска почва. Отначало това е Византия и християнството, което тя донася в Русия, а по-късно е Западна Европа и нейните науки, както и общото политическо поле, в което Русия едва след Петър най-накрая се включва. Именно през XIX век, според Ключевски, Русия си задава въпроса за принадлежността си към Европа като забравя за източното направление. А идеята за европейския характер на Русия е напълно утвърдена, когато една германка, Екатерина II, се възкачва на трона и остава начело на страната в продължение на много десетилетия.

"Исторически Русия разбира се не е Азия, но пък географски не е съвсем и Европа. Тя е преходна държава, посредник между двата свята. Културата неразривно я свързва с Европа, но природата е създала в нея особености и влияния, които винаги са я привличали към Азия или са привличали Азия към нея", пише Ключевски в "Курс по руска история".

Лев Гумильов (1912-1992)- руските евразийци ще изпреварят Европа

Лев Николаевич Гумильов

Видният историк и етнограф Лев Гумильов (син на известните руски поети от началото на XX в. Анна Ахматова и Николай Гумильов) е известен с въвеждането на понятието суперетнос - образувание, възникнало от мозайка от етнически групи от един регион. Такива суперетноси са западноевропейският християнски свят и мюсюлманският свят. В хода на своето историческо развитие руският народ също се превръща в суперетнос, който до XVIII в. включва други етнически групи в процеса на усвояване на Сибир и Средна Азия. Руският етнос е много по-млад от западноевропейския и следователно все още е в етап на съвсем малко по-ниско развитие, но според Гумильов скоро ще преживее подем.

Гумильов е привърженик на "евразийството", или с други думи смята, че западноевропейската култура е в криза и именно Изтокът ще заеме господстващо положение. Руският суперетнос, който обединява европейски славяни и неславянски народи от Азия, трябва да стане един от флагманите на културата на евразийството.

Лев Гумильов дълги години изучава Азия и е очарован от нейната култура. "Баналният европоцентризъм е достатъчен за ограничено възприятие, но не е подходящ за научно разбиране на многообразието от наблюдаваните явления. В края на краищата от гледна точка на китаеца или арабина западноевропейците изглеждат непълноценни", пише Гумильов в книгата си "Етногенезисът и биосферата на Земята".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"