В Далечния север на Русия освен градските или селските жители има и такива, които водят номадски начин на живот. Това са предимно еленовъди. Елените постоянно мигрират в търсене на най-вкусната храна, а хората, които ги отглеждат, трябва да се движат с тях.
Най-голям брой руски номади – около 10 000 души – живеят на сибирския полуостров Ямал. Това са коренните народи на Севера: ненци, ханти и селкупи. Веднъж годишно те идват с чумовте си в град Салехард за деня на еленовъда. Именно там проучихме дома им най-подробно.
Малък отвън, голям вътре
Чумът е традиционен дом на северните народи. Има заострена форма, която е подходяща за сурови арктически условия. Тази форма е стабилна по време на снежни бури, снегът лесно се свлича от стените, чумът бързо се затопля отвътре и конструкцията му се сглобява и разглобява много бързо.
Така изглежда процесът на сглобяване на чума на ненците.
В семействата на ненците жените са сглобявали и поставяли чума, но сега тази традиция вече е потънала в забрава. Жилището се сглобява от цялото семейство.
"Обикновено сглобяваме и поставяме чума за час през лятото и за три часа през зимата. Това е, ако има много сняг", казва Мариям, млада жена от ямалското село Аксарка. В чума, където тя посреща гости, има около 40 пръта и 80 еленски кожи. "Осем души могат да живеят комфортно тук", казва тя и добавя, че по-рано семействата са били по-големи – с по 10 деца, а сега 5-6 е максимумът и има повече от достатъчно място в чума. Със завеси може да си обособи "стая" ("полог").
Диаметърът на средния чум в основата е около 5-8 метра. Подът е постлан с дървени дъски, покрити с еленски кожи. Централната част е заета от "печка-буржуйка", която едновременно отоплява помещението и служи за печка за готвене. От едната страна, като правило, се слага маса, на която се събират семейството и гостите.
"Чумът е чиста природа", казва Мариям. "Ние сами правим прътите, тук имаме гора в тундрата, не е проблем да намерим дървета. Елените също са наши, кожите ги събираме постепенно. Но ако се преведе в пари, то цената на такъв чум е около 1,2 млн рубли (около 13 000 евро – сравнимо с цената на едностаен апартамент в малък руски град).
"Когато децата пораснат и искат да създадат семейство, те си правят нов чум. Сега се женят на 25 години, родителите им помагат с чумовете", разказва Анна от друго село.
Освен това в Ямал има "чумов майчински капитал" – след раждането на трето дете може да се получи комплект за сглобяване на чум. Включва печка, пръти, дъски за пода, кожи, брезент и типичните за района шейни – "нарти".
Коренното население на Севера спазва и специални ритуали, свързани с жилището. "Жената не трябва да ходи зад печката, огнището е свещено място за нас", казва Галина от селището Минли край Салехард. "Освен това не може да се ходи в кръг около чума, ако трябва да се поправи нещо, първо трябва да се отиде от едната страна, а след това – от другата".
Живот в куфари
"Ние сме номади и на някои пасища оставаме седмица, на други – месец, два, на трети – един ден. А зимата вече оставаме на едно и също място четири месеца – от януари до април", казва Николай от Приуралския район.
Придвижването от едно пасище до друга се нарича "кастлание". Всички маршрути остават непроменени от векове: бригадите следват стъпките на своите предци, които остават в тундрата. И еленовъдите могат да изчислят предварително кога ще бъдат близо до населени места, за да попълнят запасите от храна и други необходими неща.
Днес те имат и моторни шейни, и коли, и лаптопи, и мобилни телефони, и уоки-токита, и бензинови генератори. Най-важното обаче по думите на северняците е, че те имат чувство за свобода.
"Когато попаднеш в града, зависиш от времето. А ние не трябва да ставаме в определен час и да тичаме за автобуса. Няма да закъснеем да отидем при началството. Живееш така, както съдбата те води", казва Галина.
Днес семействата на еленовъдите в Ямал освен чумове имат и собствени къщи или най-обикновени апартаменти. Например някой от семейството работи в селището, а някой се премества там след пенсия. Роднините продължават да следват елените, но всички си ходят едни на други на гости. И всеки си спомня гората и тундрата с голяма топлина.
"Вероятно не си представяте какво е това, но, за да разберете, трябва да поживеете там. Да отидем за "покастлание"?" – предлага ни Анна.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви