Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Китай се смята за родина на кивито, а учените го наричат "китайска актинидия". Освен самия Китай, Италия, Нова Зеландия, Чили, Гърция и Франция са сред основните износители на този склад за витамин С. В Русия кивито се отглежда в Краснодарския край и Крим. А няколко сорта - по-малки по размер - в Далечния изток.
На пръв поглед шафранът и куркумата (или както още се нарича "индийски шафран") са много далеч от руската кухня. Светът познава по-скоро индийския кашмирски шафран, испанския, иранския или мароканския шафран. Въпреки това и куркумата, и шафранът се отглеждат успешно в южните райони на Русия - в Кавказ и Крим. И то в такива количества, че са достатъчни дори за износ.
Този южноамерикански плод с тъмнолилава или жълта кора и сладка пулпа обича горещия климат. В Русия подходящ такъв е открит в Краснодарския край. Тук маракуята може да расте дори на открито. Според местните фермери плодовете ѝ не отстъпват на тропическите по размер и сладост. Въпреки това засаждането все още е на експериментален етап и не е достигнало промишлени мащаби.
Амарантът, или както още го наричат "ацтекска пшеница", се отглежда активно в страните от Южна Америка, Китай, САЩ, някои страни в Африка и Европа. Интересно е, че амарантът в Русия се е използвал активно в кулинарията и религиозните ритуали по времето на Древна Рус - тогава той е символизирал сила, просперитет и безсмъртие. Но през XVIII в. по времето на Петър Велики и под влиянието на Запада той губи значението си, отстъпвайки място на пшеницата и ориза в кулинарията.
Интересът към амаранта започва да се възражда през последните двадесет години - той е запомнен като изключително полезен продукт. За щастие климатът на средната част на Русия, Южен Сибир и Далечния изток е доста подходящ за отглеждането му - тук той успява да расте и да узрее за 90-120 топли дни.
Това е познат зеленчук за европейските страни, но в Русия все още не е много разпространен. В същото време не може да се каже, че е непознат. Казват, че Петър Велики, след посещението си в Европа, се пристрастил към артишока и не сядал да вечеря, ако той не присъствал на масата. Днес в Русия се отглежда в частни стопанства, главно в Краснодарския край.
Тази екзотична лиана, произхождаща от тропиците на Югоизточна Азия, се отглежда успешно в южната част на Русия. Наричат я "индийски нар" - под "крокодилската" кожа се крият зърна, подобни на нар. На вкус прилича на тиква с горчивина, но това не пречи да приготвяте вкусни ястия от нея.
Азимина, или бананово дърво, произхождащо от Северна Америка, остава екзотично за Русия, въпреки че е непретенциозно. Азимината, със своите едри, кремави на вкус плодове, расте на бедни почви и издържа дори на студове до -30°C, затова най-смелите градинари я засаждат в Московска област. Въпреки това тя се чувства най-добре на черноморското крайбрежие.
Зизифусът, или "китайската фурма", както го наричат обикновените хора, не е голям почитател на руските студове. Минималната температура, при която издържа, е -15°C. Затова, въпреки че се отглежда в Далечния изток и Сибир, най-добрите му добиви са в южната част на страната (Кубан и Северен Кавказ). Популярни са сортове от Централен и Северен Китай. Те са непретенциозни - растат дори на бедна почва, не е необходимо да се покриват за зимата, разсадът се засажда на открито. В резултат на това дърветата дават малки, но сладки плодове.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си