Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Още в началото на XX в. в различни райони на Урал е имало информация за популации от къдрави котки. Те са се родили от правокосмести животни, сред които е имало както пухкави сибирски, така и гладкокосмести непородисти.
Родоначалник на официално признатата порода уралски рексове е котаракът Василий, роден в град Заречни в Свердловска област в края на 1980-те години. Майка му е била обикновената котка Мура.
За него научават фелинолози от Екатеринбург, които успяват да убедят собствениците да покажат необичайния котарак на изложение, където той привлича заслужено внимание.
Но той не е единственият. През 1992 г. в изложението участва още една котка с такива котенца. Муся е сибирска дългокосместа котка, а двете ѝ котенца се раждат с къдрици. И двете са закупени от ленинградски развъдчици.
Така фелинолозите установяват, че генът за къдравата козина е рецесивен, и започват целенасочено да развъждат уралски рексове.
Развъдчиците се опитват да запознават уралските рексове с други къдрокосмести котки, но тези двойки раждат котенца с права козина. Оказва се, че генът на уралския къдрав рекс е различен. Никъде другаде в Русия не са срещани такива котки. Къдриците се образуват при уралския рекс в детска възраст и това е тънка козина с двоен плосък подкосъм. Още на 3-4 месеца котето има ясно изразени къдрици, а на 6-7 месеца – равни вълни.
Стандартът на породата е фиксиран още в средата на 1990-те. Въпреки това няма много развъдчици. В по-голямата си част те живеят в Свердловска област, въпреки че има и в Москва и Санкт Петербург.
Уралските рексове са местна порода и имат добро здраве. Живеят 12-16 години.
Това коте, въпреки скромните си параметри (теглото на възрастния екземпляр е около 4 кг), има добър апетит, атлетично телосложение и общителен характер.
За разлика от други породи, уралските рексове не изискват специални грижи, достатъчно е да ги разресвате понякога. Те се хранят с голям апетит, но остават стройни до дълбока старост. Интересното е, че за тази порода дори се препоръчва да се храни с естествена, а не със специална храна. Освен месо, те обичат овесени ядки, ориз и елда, както и ябълки и моркови.
Засега този феномен е слабо проучен, но развъдчиците уверяват, че рексовете мяукат само в детска възраст. Почти невъзможно е да се чуе раздразнено "мяу" от тях. Но в същото време те "чуруликат", като по свой начин говорят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си