Историята на тази симпатична порода започва през февруари 1986 г. в Ростов на Дон. Местната жителка Елена Ковальова, докато се прибира един ден у дома, спасява коте, което е измъчвано от банда момчета. Тя го кръщава Варвара.
Маргарита Абрамова
Сергей Величкин/ТАССКогато Варвара пораства, тя започва да губи козината си. Никакви лекарства не помагат, но котката се чувства съвсем добре и живее дълго. Ражда котенца от европейска късокосместа котка, които стават първите донски сфинксове. С развъждането на породата се заема донската фелиноложка Ирина Немикина, позната на Елена, на която тя подарява едно от котенцата на Варвара – Чита.
Първите котенца се раждат с косми и за няколко месеца оплешивяват. Въпреки това вече следващите поколения са плешиви от раждането си.
Основната разлика между породата и канадския сфинкс е, че липсата на козина е доминантен ген, а не рецесивен. Също така донската котка почти няма мустаци.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си