Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Оренбургските пухени шалове почти нямат тегло, но ви топлят дори при силни студове. Всичко е заради специална порода кози, която се отглежда само в южната част на Урал.
Оренбургските кози, от чийто пух местните жители правят много топли неща, привличат интереса на руските учени още в средата на XVIII век. Първият изследовател на този феномен е местният историк на Южен Урал – Пьотр Ричков. Той и съпругата му допринасят за разпространението на занаята плетене на оренбургски шалове в Русия и извън нейните предели.
А по-нататък започва работата на животновъдите: уралските кози са кръстосвани с други пухени породи, по-специално с кашмирски кози, които идват в Урал от Централна Азия, и донски кози от южната част на Русия.
Към XIX век в света възниква интерес към всичко руско, особено към народните занаяти, и за да се правят пухени шалове в по-големи количества за износ, са необходими повече суровини, тоест пух.
В резултат на селекцията козите се оказват не само пухени, но и тежки. Женската тежи средно 55 кг, а мъжкият – 90 кг. Това са най-едрите пухени кози в света (на второ място по тегло, между другото, също е порода от Русия и това са донските кози – съответно 45 и 75 кг).
Самата порода официално е вписана в Държавния регистър едва през 1993 година.
Климатът на Южен Урал е суров, континентален, с температури през зимата от -40°C и +40°C през лятото. През зимата често има силни ветрове, снежни бури, суграшица, а през лятото – суша.
Времето се сменя няколко пъти на ден и това е направило козите издръжливи. Разхождат се по естествени пасища и дори могат да спят на открито. Местните кози са се приспособили към тези природни условия, отглеждайки топъл и тънък пух за студа.
Пухените шалове от Оренбург многократно са представяни на международни изложения в чужбина. Наградени са с медали през 1862 г. в Лондон, през 1897 г. в Чикаго и през 1958 г. в Брюксел. Още през XIX в. търговци от чужбина се интересуват от породата. Те се опитват да ги изнесат за разплод във Франция, Англия, Холандия и Австралия. Но се оказва невъзможно да ги отглеждат там, защото за 2-3 години те просто спират да отглеждат такъв подкосъм.
Оренбургската коза толкова е свикнала с живота в Южен Урал, че в други райони няма да я срещнете.
Козите обикновено се разресват два пъти на интервал от 2-3 седмици. Първият път е в края на февруари, а останалите в средата на март. Така от една възрастна кожа можете да съберете 400-500 грама пух (от големи и 600 грама).
Младите кози имат най-тънък пух, но той е и най-къс. Когато козата пораства, нейният пух става по-дебел и по-дълъг.
През април-май козата може да се подстриже, за да не ѝ е горещо през лятото. Една коза дава 350-400 грама топла вълна.
Въпреки че оренбургските шалове обикновено са бели, повечето кози от тази порода са черни. Има и бели, рижи, сиви и пъстри кози. Преждата разбира се просто се боядисва.
А пък за мляко не си струва да се отглеждат оренбургските кози. Те дават по-малко от 100 литра годишно, а млечните породи – около 1000 литра годишно.
Самият пух на оренбургските кози се усуква добре в нишка. А за да стане шал от него, към преждата се добавя вискозна копринена или памучна нишка. Съдържанието на пуха трябва да бъде най-малко 60%, а за предпочитане – най-малко 70%.
В магазините за ръкоделия продават чилета от чист кози пух, но се предполага, че при плетене майсторът самостоятелно ще добави други нишки в необходимата пропорция.
Това е необходимо, за да може изделието да запази формата си и да служи по-дълго. Освен това физически е трудно да се плете шал от чист пух.
Традиционно тези кози се отглеждат в Оренбургска и Челябинска области, Башкирия, както и в няколко региона на Казахстан. По съветско време всичко това се прави в шест държавни ферми, а преденето се извършва от майстори в Оренбургския завод. Но вече в залеза на СССР финансовата подкрепа за оренбургските кози започва да намалява.
Ако в началото на 90-те години на миналия век оренбургските кози са били 185 000, то сега те са около 50 000. Уникалният генофонд е запазен от местни животновъди, както от съветски совхози, така и от частни, които продължават да отглеждат тази порода.
Днес уралските стопанства, в които се отглеждат кози, вече получават държавни субсидии.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си