"Всички руснаци пият водка, така че ако съм поканен в нeчий дом, със сигурност ще си пийнем", мислят си чужденците, разчитайки на стереотипите.
Това обаче е малко преувеличено. Не всеки в Русия пие алкохол, да не говорим за водка – силният ѝ вкус не е за подценяване. Така че шансът да ви предложат чаша водкана първото ви посещение е доста нисък. (Освен ако не получите директна покана: "Хайде да се напием!“).
Това, което със сигурност ще ви предложат обаче, е чаят. Дори не е нужно да ходите в Русия - руснаците поръчват чай в ресторанти и кафенета, независимо от времето или страната, в която се намират.
"Чаят е свещен за руснаците", може би си мислите. Всъщност руснаците много обичат чай. Според анкета от 2014 г., 94% от руснаците пият чай.
Известният автор Лев Толстой е казал: "Трябва да пия много чай, защото не мога да работя без него. Чаят събужда онези умения, които спят дълбоко в душата ми. "
Чаена нация
За разлика от Наполеон и Хитлер, чаят успешно "нахлува" Русия и завладява страната завинаги. Както и в повечето други страни, чаят първоначално е внесен от Китай, но кога точно? Историците все още спорят по този въпрос. Ученият Дмитрий Прозоровски, пише, че пратеникът на Русия в Китай през 1654 г. го е споменал като "нещо популярно", добавяйки, че "чаят е една от основните потребности на съвременния човек". Това със сигурност е много руско поведение.
"До средата на 19-ти век всички социални слоеве, от благородниците до най-бедните селяни, пият чай", пише историкът Алексей Волиниц в статия. Дори Николай I, жестокият руски цар от 1825 г. до 1855 г., заповядал да гощават затворените революционери "с чай", защото обратното не би било човешко.
Чаят е доста евтин, така че всеки може да си го позволи. Но качеството на този, който аристокрацията и богатите търговци пият, е различно.
Накратко, пиенето на чай става руска традиция, обединяваща хора от всякакъв произход. През 2016 г. проучване, проведено от "Евро монитор", показва, че 78% от руснаците са избрали чая в конкурс, с избор между "чай или кафе". (В САЩ кафето печели със 75%. Нищо чудно, че двете страни често не се разбират).
Всякакви видове любители на чай
Без значение какъв може да бъде руснакът - светец или злодей, гений или посредствен човек - шансовете той да обича чай са огромни. Ето само няколко примера (вече споменахме Толстой):
Царят
Александър I, който царува от 1801 г. до 1825 г., прави чая достъпен в ресторантите и градските пазари. Той се наслаждава на напитката, а придворните твърдят, че винаги "започва деня си със зелен чай и сметана, в комбинация с препечена филийка".
Революционерът
Владимир Ленин, архитектът на Октомврийската революция през 1917 г., също обича чай. Много мемоари на революционери от този период започват с това как Ленин пие чай със своите другари. "По време на изгнанието си в чужбина, както и след това, той пиеше бира или вино от време на време, но никога не е бил фен", пише Sovsekretno.ru.
Тоталитарният лидер
Йосиф Сталин, най-противоречивият владетел в руската история, също е човек с човешки черти - любовта към чая е една от тях. Маршал Александър Василевски си спомня: "Обикновено по време на срещите асистентът му носеше чаша чай с лимон ... Сталин изстискваше лимона в чая, добавяше някакъв коняк и пиеше чая глътка по глътка ..."
А лимонът?
Сталин не е единствения, който обича лимон в чая си - този навик е специално руски.
"Никъде другаде не правят това", казва за AiF Светлана Устугова, експерт по руските десерти: "Традицията се появява в пост през ХVІІІ - ХІХ в., когато пътниците сменят конете си. Пътят бил дълъг и изморителен. Нещо кисело помага в този случай и затова им се предлагал чай (за да се затоплят) с лимон (за да се почувстват по-добре)".
Освен това в студена страна като Русия е важно да приемаме храни с витамин С. Не всички руснаци обаче предпочитат чая си с лимон. Някои харесват английския начин - с мляко; но и много пият обикновен чай. В крайна сметка за руснаците няма такова нещо като "лош чай".