Процесът на добиването е много сложен и продължителен
Най-известният и деликатесен продукт на Русия е черният хайвер. Той се счита за най-редкия, защото от 2007 година ловът на диви есетрови риби в Русия е напълно забранен.
Развъждането на есетрови риби е много скъпо производство. Когато в края на 1980-те - началото на 1990-те есетровите риби са се движели на големи пасажи, за да хвърлят хайвера си в устието на река Волга, уловът им е бил възможен с минимални разходи. Тогава в Каспийско море е имало голяма популация на този вид. Сега обаче стопанствата буквално от зрънце хайвер отглеждат малките до възрастта за хвърляне на хайвер и това отнема няколко години. Чигата, която е най-малката есетрова риба, започва да хвърля хайвера си, когато е на три-четири години, есетрата – на осем години, белугата узрява за размножаване, когато е на 15 до 20 години.
Най-добрият начин за дегустация е от ръката
В древни времена се е използвал следният метод на дегустация: вземаш с малка лъжичка хайвер и го слагаш направо на ръката си между палеца и показалеца. Именно така по-рано са правели търговците преди да приключат сделката. По правило те са имали седефена или сребърна лъжичка за всички и с нея сипвали на всички хайвер, те го опитвали.
Според тях само на кожата хайверът може да разкрие напълно вкуса си. И освен това трябва да се почака малко, защото хайверът винаги е охладен, а разкрива най-добре вкуса си само при стайна температура.
Хайверът е в менюто на космонавтите
Най-евтиният хайвер е паюсният или пресованият. Веднага щом хората се научили да произвеждат хайвер, те си дали сметка, че срокът му на съхранение е кратък. Затова го слагали в бъчва с топъл солен разтвор и там го пресовали. Той се пропивал със солта и влагата от него излизала.
Има теория, според която думата "паюсен" идва от думата "пояс". Бурлаците на Волга, чийто труд е бил тежък, си окачали такъв хайвер на пояса и са можели да си отхапват от него и да работят без прекъсване дълго време. Черният хайвер е много питателен, съдържа много белтъчини и витамини. Затова от съветско време до ден-днешен паюсният хайвер влиза в менюто на космонавтите. Макар че, ако никога не си опитвал хайвер, не си струва да започваш с паюсния, защото той има твърде специфичен вкус.
Водката не е най-добрата напитка за хайвера
В СССР най-разпространено е било съчетанието хайвер с водка. Само че до 1930-те с хайвера са консумирали зърнен дестилат (по същество неотлежало уиски), полугар или "хлебно вино".
Има два начина: класическият е да изпиеш дестилата и да замезиш с черния хайвер, а може първо да хапнеш хайвер, а после да допълниш остатъчния вкус на рецепторите с 25 грама дестилат на една глътка. Колкото по-мек е вкусът на хайвера, толкова по-мека трябва да бъде напитката. Например към за хайвера от чига бихме сервирали пшеничен дестилат, защото той е най-мекият, а есетровият ще върви ръжен. С прясно солен хайвер добре се съчетават ечемичните дестилати.
И шампанското е добро за хайвера. Високата киселинност на шампанското се справя успешно с мастната текстура на хайвера. Казват, че когато се пукат зрънцата на хайвера, усещането на рецепторите е като при спукването на балончетата от газираната напитка. Тук възниква и идеологически въпрос, защото шампанското се счита за продукт, който излъчва разкош, също като черния хайвер.
Има строги правила за внасянето и изнасянето на черен хайвер
Според руското законодателство един човек може да изнесе до 250 грама черен хайвер. Само че нормите за внасяне в страната, закъдето пътува хайверът, могат да не съвпадат с регламента за изнасянето му от Русия. Американските митници, например, разрешават в страната да се внасят не повече от 125 грама на човек. Тези ограничения действат и при внасянето на черен хайвер в страните от Евросъюза.
Не слагай бурканчетата с хайвер в ръчния си багаж, за да не ти ги изземат службите за сигурност на летищата.