Преди няколко века руските селяни през цялата година са се хранили с плодовете и зеленчуците от своите градини. През лятото и есента се запасявали с храна за зимата, сушени гъби и билки. Ето някои неочаквани растения, с които руснаците са се научили да готвят.
Лобода
През XIX в. лободата се използвана за печене на хляб през пролетта, който да издържи до новата зърнена реколта. Лев Толстой пише: "Хлябът с лобода, използван от почти всички – при някои с 1⁄3, а понякога и с 1⁄2 лобода – е черен хляб, мастилено черен, тежък и горчив; хлябът се яде от всички – и деца, и бременни, и кърмачки, и болни... Хляб с лобода не се яде без нищо друго. Ако го изядете на празен стомах, ще повърнете".
Ако производството на брашно от лобода (между другото, роднина на киноато) е сложен процес на смилане, то използването на зелената част не създава трудности. Стъблата от лобода се добавят към салати и супи. Може да се яде без допълнителна термична обработка – направо берете стъблата на полето, докато работите.
Въпреки че реакцията на организма към лобода не винаги е еднозначна, тя се използва в народната медицина – съдържа много полезни аминокиселини, витамини и етерични масла. Подобрява храносмилателните процеси в организма, подпомага здравето на бъбреците и е полезна за сърдечно-съдовата система.
Птича глушина
Освен лободата, през пролетта се ядат и корени от птича глушина. В архивите на Руската академия на науките в Санкт Петербург се пазят записи как в Карелия са пекли горчиви питки от ръжено или пшенично брашно, както и брашно от корен на птича глушина. "Тази трева се ражда по бреговете на големи потоци и расте на височина до три четвърти аршин (около 54 см). С настъпването на пролетта селяните вадят корена, сушат го и го смилат на брашно".
Това растение от семейство бобови не е взискателно към топлина и може да се отглежда на полето преди засаждане на зърнени култури или картофи. Сега се използва главно в селското стопанство за храна за животни. Зелената маса съдържа над 20% протеин, както и различни аминокиселини.
Детелина
Народното име на това цвете в Русия е "кашка", така че не е изненадващо, че се яде. Особено го харесват децата – през лятото ги привлича съцветието, пълно със сладък нектар. Пчеларите правят лек мед от детелина с кехлибарен оттенък. И нейните цветове се сушат и се варят като чай. В Кавказ цветята от детелина се мариноват и се слагат в салати през зимата. В миналото при глад сухи съцветия и листа от детелина са се добавяли към брашното при печене на хляб. Със зеленините се подправят шчи и ботвиня.
Медицината сравнява полезните свойства на детелината с действието на женшен. Помага при диабет, бронхиална астма, анемия, използва се като антисептик.
Върбовка или иван-чай
За първи път лечебна напитка от иван-чай се споменава в ръкописи от XII век. Руският владетел от това време Александър Невски, след битката с кръстоносците, опитва лечебната напитка от местни монаси в Копорие (близо до Санкт Петербург). На следващия ден усеща огромен прилив на сила и инструктира местното население да събира трева (листа от върбовка) за този чай, за да облекчи страданията на своите войници в битка. Масовото производство на чай от върбовка започва при императрица Екатерина II през XVIII век. Тогава иван-чай започва да се доставя в руската и някои европейски столици. Това е местен и бюджетен заместител на китайския чай.
Преди това иван-чай се среща в много къщи, в които се берат билки, защото е широко разпространен в Русия. Нещо повече, зелената част на върбовката се добавя към шчи със зеленини и салати. Сушените корени се използват за заместител на кафето. Сега най-често се използва за приготвяне на чай и мед ("мед от върбовка").
Иван-чай се препоръчва при авитаминоза и настинки, за профилактика на инсулт и инфаркт, заболявания на пикочно-половата система.
Коприва
В древни времена славяните вярват, че копривата гони злите духове и може да пази от магии. Хората слагат стрък коприва в джоба си като талисман, плетат гривни или окачват венци от нея по оградите си.
Една от най-разпространените рецепти с "царицата" на билките е супа от коприва. Рецептата се намира в книгата "Кулинарни записки" на Сергей Друковцов от 1779 г.: "Копривата се бланшира и към нея се добавят яйца, телешко и свинска мас. Понякога в супата с коприва се добавя и лапад за киселинност. Копривата все още се слага в салати, омлети, суши се за зимата".
Копривата подобрява храносмилането, облекчава кашлицата, използва се в шампоани и други козметични продукти.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви