Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1900 г. в търсене на загадачната земя на Санников от Санкт Петербург потеглят пътешественици, оглавявани от барон Едуард Тол. Тяхната полярна експедиция за търсене на "призрачния остров" в Северния ледовит океан не се увенчава с успех, но пък полага началото на експеримент с консервите.
Полева кухня на 8-ми (Кралски ирландски) леки драгуни (хусари),1855, Крим
National Army Museum, LondonВ продължение на няколко месеца учените са заклещени в леден капан на полуостров Таймир, но и там продължават да изследват на сушата и в корабната лаборатория. За всеки случай, за да имат храна на полуострова, ако не успеят да се върнат на кораба, Тол нарежда да заровят тенекиени кутии с продукти на дълбочина малко под метър. В тях има сухари, овесени ядки, шоколад, чай, захар и 48 консерви от зелева чорба (шчи) с месо и каша от 1900 г., произведени от първата руска фабрика за консерви на Франсуа Азибер за императорските войски.
Този продуктов склад така и не влиза в употреба на изследователите, но пък според намерените по-късно дневници на Тол през 1973 г. друга експедиция ги открива. Колкото и да е удивително, консервите ставали за ядене и дори били вкусни. Пробват ги отново през 2004 г., когато се оказва, че "зелевата чорба с месо и кашата" отпреди 100 години са все така годни за хапване и успешно минават лабораторните тестове.
В Русия консервите идват по-късно, отколкото в Европа и САЩ. Пионерите в тази сфера са французите. Наполеон Бонапарт още в края на XVIII в. се загрижва за проблемите с изхранването на своите войници по време на дългите военни кампании и обявява парична награда за необикновено решение. През 1810 г. тази награда, както и титлата "Благодетел на човечеството", получава Никола Апер, който измисля "аперизация", т.е. метод за херметизиране на хранителни продукти в стъклен буркан и последващото им продължително варене.
Апер измисля консервите в стъклени буркани, докато англичанинът Питър Дюрант през същата тази 1810 г. патентова аналогичен метод за консервиране в метални кутии. От 1812 г. започва производството на консерви за британската армия. Технологията навлиза в САЩ и Германия. През 1820 г. в САЩ асортиментът от консерви е разширен значително, като вече включват не само месо, но и зеленчуци и супи. Появяват се консервирани омари, риба тон, плодове и др.
Тенекия от месна супа, произведена през 1900 г.
Юрий Машков/ТАССИзглежда Русия се запознава с френските консерви по време на Отечествената война през 1812 година. Според легендата именно това се случва, но няма продължение. Руските войници намират консерви у пленените французи, но ги е страх да ги ядат, защото се опасяват, че в тях ще намерят "жабешко месо". Най-смел се оказва главнокомандващият на руската армия Михаил Кутузов. Той безстрашно пробва отвъдморското ястие от бутилката и го обявява за безопасно – никакво жабешко, обикновено агнешко. Но за всеки случай забранява на войниците си да го ядат.
През 1830-те години в Русия започват да се внасят консерви, но те се смятат за нещо необикновено и скъпо. В пиесата "Ревизор" (1835 г.) Николай Гогол за първи път в руската литература споменава консервите. Главният му герой – дребният чиновник Хлестаков, се хвали по следния начин с разкошния си живот в Петербург: "Супата в тенджера пристигаше с параход направо от Париж; откриваш капака – пара, каквато не можеш да видиш в природата".
В същото време, не може да се каже, че идеята за съхранение на продукти въобще не интригува руските учени. Още през 1763 г., докато готви експедиция за проверка на северния морски път от Русия до Китай и Индия, известният учен Михаил Ломоносов прави концентрат от суха супа с подправки. Супата благополучно преживява пътешествието до бреговете на Камчатка, но широките маси така и не разбират за нея.
Идеята за супен концентрат в пакетчета проучва и ученият и основател на Харковския университет Василий Каразин. През 1815 г. той представя идеята си пред граф Алексей Аракчеев (военен министър и приближен на император Александър I), но не намира подкрепа.
Консервите си остават в зоната на научните изследвания и лукс за аристокрацията чак до Кримската война през 1853-1856 г., когато британските и френските войници се хранят с консерви, а руските страдат от недостиг на продоволствие. Тогава в Русия се замислят за консервите като за дълготраен вариант за изхранване на армията. Император Александър II издава заповед да се купи пробна партия консерви от чужбина.
През 1870-те години Санктпетербургската военномедицинска академия пристъпва към проучване на продукцията на родните производители на консерви. Направено е предложение с изготвянето на образци да бъде натоварен французинът Франсуа Азибер, чиято фабрика работи в Санкт Петербург от 1862 година. Тогава неговите консерви от зеленчуци и гъби се продават на пазарите и от частни търговци. Образците за военните успешно преминават изпитания в болници и след известно време Азибер получава дългосрочен договор с армията.
През 1887 г. са разработени и пуснати в производство пет вида консерви за армията: печено говеждо (или овче), рагу, шчи с каша, грах с месо и зеленчукови консерви.
На друг френски предприемач с фамилно име Мальон му хрумва идеята да събира изчистения грах от населението в Ярославска област и да го консервира. Преди това местното население само суши граха. Фабриката за консервиране на грах започва да работи тук през 1875 година. По-късно започват да се консервират и краставици, и други местни зеленчуци. Продукцията се продава не само в Русия, но и се изнася.
Още една фабрика за производство на консерви е открита на югозападното крайбрежие на Крим, в Балаклава, през 1892 г. – сдружението на Йосиф Кефели. Местните рибари ловят кефал, скумрия, белуга и друга риба. В завода черноморската риба се превръща в консервиран деликатес, който след това се продава успешно.
Бизнесът на германеца Бирман за производство на месни консерви в гр. Козлов е също толкова успешен, но историята му завършва трагично. Още преди революцията през 1917 г. той строи кланица (за ден той приема по 300-400 глави едър рогат добитък) и организира производството на месни консерви. Работниците не издържат на условията на труд в предприятието и през 1916 г. вдигат стачка и подпалват завода. Бирман напуска Русия, като оставя свой служител да отговаря за завода. През 1919 г., обаче, заводът е окончателно разрушен и разграбен от военните и от гражданите.
Ако говорм за мащабно производство, то през 1904-1905 г. в консервените заводи в Петербург, Одеса, Рига и Митава (тогава тези градове са част от Руската империя), работещи за военното министерство, се произвеждат по 250 000 консерви на ден и до 75 милиона годишно. Според данни от началото на Първата световна война големите консервни заводи в страната произвеждат по хиляди порции на ден ("Военната икономика през Първата световна война", Шигалин Г.И.)
През 1897 г. инженерът-изобретател Евгений Фьодоров измисля консервена кутия с подгряване. Това е консервена кутия с двойно дъно, в която се слага вода и негасена вар. Когато дъното се обърне, настъпва химическа реакция и така кутията се нагрява. Производството на малка партида от тези консерви започва през 1915 г., а те се появяват на фронта на руските войници през Първата световна война.
Без дим и демаскировка войниците могат да се радват на подгрято ястие. Но изобретението не успява да се наложи и производството в Русия спира. Затова пък аналогични консерви използват по-късно немските войници по време на Втората световна война, а в Япония подобна технология при производството на консерви се използва и до днес.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си