Защо училището за деца на Лев Толстой е толкова специално?

Лев Николаевич разказва на внуците си "Приказка за краставицата", 1909 г.

Лев Николаевич разказва на внуците си "Приказка за краставицата", 1909 г.

Игнатович/Sputnik
Големият руски писател ненавижда преподавателските практики, съществували в Русия и Европа по негово време. Той насърчава алтернативен подход - без строг график, домашни задачи или физически наказания.

"Най-светлият период от живота ми не беше, когато давах любовта си на жена, а когато давах всичко на хората, на децата. Чудесно време беше, особено на фона на мрачните времена, които го предхождаха", така Лев Толстой си спомня дните, посветени на образованието на децата.

Вече известен автор, Толстой разкрива истинската си страст в обучението през 1859 година. Според думите му това е "най-важната работа в света, защото всичко, за което мечтаем, може да оживее само благодарение на следващите поколения". Надеждата му е да събере благородничеството и селячеството, което и то се стреми да направи, като преподава на по-младото поколение.

Училищната система, която преобладава по онова време в Русия и в чужбина, по-скоро го разочарова. През 1857 и 1860 г. той пътува до Европа и след като посещава едно германско учебно заведение, пише: "Бях в едно училище. Ужасно. Молитва за краля, физически наказания. Всичко наизуст. Ужасени, [умствено] осакатени деца".  "Бих могъл да напиша цели книги за невежеството, което съм видял в училища във Франция, Швейцария и Германия". Пътуванията го убеждават в правотата на стремежа му да отвори собствено частно училище за селски деца в неговото имение Ясна поляна.

"Образованието трябва да бъде забавно"

Само 22 деца се осмеляват да дойдат в училището на Толстой през първия му ден, но броят им нараства три пъти за няколко седмици. Училището се основава на пълна свобода за учениците, а не на физическо наказание, което преобладава другаде. То е отворено и за момичета.

"Образованието е присъща потребност на всеки човек и затова то може да съществува само под формата на задоволяване на тази нужда", вярва Толстой. "Основният белег за неговата ефективност и липсата на ефективност е колко приятен е процесът. Обучението на практика и чрез книга не може да бъде принудително налагано с наказание и трябва да бъде забавно за учениците".

В училището на Толстой децата не се учат текстове наизуст, не се пишат домашни и дори децата могат да идват и да си отиват, когато си искат. Занятията започват в 8-9 часа, а след това има обедна почивка и още занимания три до четири часа. Всеки учител, включително и самият Толстой, дава по 5-6 урока на ден.

Учениците са разделени на три възрастови групи (по-малки, на средна възраст и по-големи). Всяка група има различна учебна програма в зависимост от напредъка и интересите си. Предметите също не са традиционни и се преподават под формата на диалог с учителя. Включват четене, математика, религия, география, околна среда, пеене, рисуване, физика и история, както и други. Желанието на Толстой е да научи децата само на това, което има практическо или морално значение.

"В училище винаги беше забавно и всички се наслаждаваха на часовете", спомня си един от бившите ученици Василий Морозов. "Лев Толстой се радваше да работи с нас още повече. Той работеше толкова страстно, че често пропускаше да закуси. В училище винаги беше сериозен и искаше да бъдем подредени, внимателни към училищните си принадлежности и да казваме само истината. Не му харесваше, когато някой си правеше глупави шеги... И беше щастлив, когато отговорихме вярно на въпросите му".

"Искам да спася всички тези Пушкиновци"

Толстой и жена му София

Толстой не създава само едно училище. Благодарение на него в региона на Тула отварят най-малко 20 подобни заведения,  а той дори започна да списва собствено списание, посветено на преподаването. Неортодоксалният му подход привлича общественото внимание както в Русия, така и в чужбина и, естествено, благородничеството не го харесва.

След брака си през 1862 г. и заради активната офанзива на местните власти Толстой решава да спре да преподава и се връща към него едва през 1871 година, когато започва да работи върху собствената си книга А Б В. През това време той отново започва да преподава на селски деца и се опитва да повлияе на ситуацията в други училища в региона.

През 1874 г. той пише: "Сега преминах от теоретичната към практическата педагогика и се влюбих за пореден път... Когато вляза в училището и видя тълпата от дрипави, мръсни, мършави деца, със светли очи и ангелски лица ме обзема безпокойство и страх, сякаш виждам да се давят хора... Искам да спася всички онези Пушкиновци, Остроградскиновци, Филаретовци, Ломоносовци, с каквито е пълно във всяко училище. И работата ми върви добре, наистина добре".

Продължава да е отворено

От дните на Толстой училището преминава през периоди на възходи и падения. По време на Великата отечествена война дори е опожарено и от него остават само стените.

Днес училището продължава да работи, а през учебната 2019/20 г. в него са преподавали 45 учители на 233 ученици от област Тула. То все така следва принципите на великия писател и дори си сътрудничи с "Lew-Tolstoi – Grundschule" в Берлин и организира международен обмен на ученици.

"В нашето училище има силна родова връзка", казва Александър Сухоруков, заместник-директор по научно-методическата работа в училището "Толстой". "Децата учат тук, отиват в университета, след което се връщат при нас да работят. След това учим децата им. Често при нас идват хора, които искат да научат повече за педагогиката на Толстой и винаги сме готови да ги приемем на драго сърце".

Разказваме ви още за битката на Лев Толстой срещу света: 3 тежки свещени войни, водени от известния руски писател!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"