Как болшевиките правят революция в руския език

Реформата в руския език назрява още преди революцията, но руската Академия на науките работи бавно и не бърза да я въвежда повсеместно. След революцията от 1917 г. новата власт действа много по-решително. Има е необходимост от отказ от всичко "старо" – режим, религия, икономика, включително и правопис.

През 1918-а излиза постановление за новия правопис и всички печатни издания се задължават да го спазват. Дореволюционните правила на практика са отменени напълно.

Каква е целта на реформата на езика?

Дореволюционният правопис е твърде сложен, а реформата на езика е необходима на болшевиките включително и за улесняване на общуването. Та нали една от главните задачи е да се ликвидира неграмотността. Няколко години преди революцията, според различни оценки, едва близо 40% от населението на Русия може да пише и чете. Само че новата класа, провъзгласена от Владимир Ленин, на работниците и селяните, трябва активно да работи във всички области, така че властта на младата Страна на съветите задължава цялото население на възраст от осем до 50 години да се ограмоти.

Преброяването на населението от 1926-а показва, че само за няколко години делът на грамотните хора по селата достига вече 50%.

От азбуката махат няколко букви

Преди революцията руската азбука е от 35 букви, няма общи правила на правописа, а само утвърденият още по времето на Петър I граждански шрифт. Петър се е стремял да ограничи властта на църквата и за целта измисля опростено изписване на буквите за държавните укази, светските документи и за първите вестници.

Болшевиките махат няколко букви, а други заместват с по-прости аналози, които вече съществуват в азбуката (тоест по същество букви, които обозначават един и същи звук, са обединени в една). В следреволюционната азбука буквите вече са 32, а по-късно е утвърдена буквата Ё като отделна и те стават 33. Именно тази азбука се използва и до ден-днешен.

Декретът за въвеждането на новия правопис гласи:

1. Да се изключи буквата "ѣ" (Ять), като се замени с "е" (колѣно - колено, вѣра - вера, въ избѣ - в избе).

2. Да се изключи буквата "ѳ" (Фита), като се замени с "ф" (Фома, Афанасий, фимиам, кафедра).

3. Да се изключи буквата "ъ" (Ер) в края на думите и частите на сложните думи (вече споменатия пример - въ избѣ - в избе, хлѣбъ - хлеб, контръ-адмиралъ - контр-адмирал). Това правило е твърде сложно и се налага да бъдат запомняни думите, които се нуждаят от "ъ" в края. Освен това със спирането на тази ѝ употреба се спестяват до 4% от печатния текст. Лингвистът Лев Успенски дори пресмята, че "ъ" годишно завзема по 8,5 милиона излишни страници.

Това "ъ" обаче се запазва в средата на думите като разделителен ("твърд") знак (съемка, разъяснить, адъютант). С тази цел буквата се използва и сега – прочети по-подробно за нея тук.

4. Да се изключи буквата "і" (И десетично) и да се замени с "и" (ученіе - учение, Россія - Россия, Іоаннъ - Иоанн). Това правило впоследствие предизвиква известни затруднения, защото при ръкописен текст буквата "И" в съчетание с буквата "ш" или "м", например, се слива.

5. Да се признае за желателна, но не и задължително употребата на буквата "ё" (пёс, вёл, всё).

Интересен факт е, че в указа изобщо не е спомената още една буква от старата азбука - «ѵ» (Ижица), но тя на практика изобщо не се е използвала. Разпространена в религиозни текстове, тя се трансформира в графическия си двойник "и".

Какво още се променя в езика

Освен начина на изписването на думите, се променят и няколко правописни правила.

Например, приставки, които завършват на з (из, воз, раз, роз, низ, без, чрез, через) сега трябва да се изписват различно – според това каква буква следва след тях. Пред гласните и звучни съгласни си остава "з", но пред глухите съгласни "з" трябва да се замени със "с" (разбить, разораться, но расступиться)

Самата приставка "с-" изобщо не се променя независимо от другите букви.

Променят се и сложните правила за окончанията на някои форми на падежи:

1. В родителен падеж на прилагателни, причастия и местоимения вече трябва да се пише "ого", "его", вместо "аго", "яго" (добраго - доброго, ранняго - раннего).

2. В именителен и винителен падеж на женския и среден род на прилагателните, причастията и местоименията окончанията "ыя", "ія" са заменени с "ые", "ие", вместо "ыя"”, "ія" (добрыя - добрые, синія - синие).

3. Местоимението "Те" ("Они") по-рано са се различавали и е имало женска форма "Онѣ"” и мъжка "Они", а сега остава само "Они". Същото се случва и с числителното "един" в женски род. (Одне - одни, однехъ - одних и т.н.).

4. Притежателното местоимение "ея" в родителен падеж единствено число става ее (или её).

Как обществото възприема реформата

Бялата емиграция не приема новия правопис. Хората, напуснали страната след революцията, твърдят, че болшевиките едва ли не са обезобразили руския език. До 1940-50-те години руските емигрантски издания излизат в стария стил. Емигрантите от по-късните години вече са възприели нормите на новите правила и свикват с тях.

Появяват се затруднения и при вече грамотното население. В личната си кореспонденция мнозина продължават да използват стария правопис, а на други им се налага спешно да научават новите правила. А преди всички самите учители е трябвало да свикват с новия правопис.

Един от най-големите проблеми обаче е преиздаването на новия език на огромен обем класическа литература от XVIII-XIX век. Заради новите правила за окончанията, например, страдат някои рими в поезията. Между другото, когато става дума за книгите, промяната има и положителен резултат, защото произведенията на много велики писатели, разхвърляните по списания и сборници, през съветско време са "преведени" и се появяват в една поредица.