Кой изучава български език в Москва?

Участници в разговора:

Наташа Маркова, преподавател по български език в езиков център „Разговор“

Мария Белова, доцент в катедрата по славянска филология в МГУ „М.В.Ломоносов“

Мария Харитонова, ръководител на езиков център „Балканика“

Яна Скалкина, преподавател по български език в езиковите центрове „Разговор“ и „Балканика“

В България 24-и май е един от най-скъпите и чисти празници, които народът обича и спонтанно празнува. Как вие отбелязвате в Москва 24-и май, денят на Светите братя Кирил и Методий?

М. Белова: Денят на славянската писменост празнуваме само със студентите-българисти. Случват се и празници на катедрата, на които студенти-слависти изпълняват творчески номера - пеят, танцуват, рецитират. Имат изпълнения и някои преподаватели.

В историята на двата народа, в продължение на много векове, образованието и културата са ги извеждали от различни кризи. Какво е мястото на кирилицата през XXI век в живота на младото поколение, което ползва смартфони и ноутбуци, и често общува на латиница с познати от цял свят?

Н. Маркова: Между моите познати, руснаци и българи, няма такива, които да пишат на латиница. И аз никога не съм наблюдавала пренебрежително отношение към нашата азбука.

Втората ми специалност е руски език и аз го преподавам на чужденци. Безусловно, първото нещо, което изисквам, е да научат кирилицата, даже когато казват, че те никога няма да четат и пишат на руски език, тях ги интересува устното общуване. Кирилицата, според мен, никога няма да изчезне.

Я. Скалкина: Темата с използването на латиницата е по-актуална за българската младеж, отколкото за руската.

М. Белова: Моят личен опит в общуването сочи, че ролята на кирилицата е много по-важна за руската младеж, отколкото за българската, особено след приемането на България в ЕС. Като цяло, руските младежи използват латински букви за визуализиране на руски текстове много по-рядко, друг е въпросът, ако се води преписка на чужд език с латинска графика. Но това няма отношение към работата. Смятам, че върху българската младеж силно влияе фактът, че на територията на ЕС всички надписи, табели, трябва да са на кирилица и латиница. Но, считам, това по-скоро е модна вълна.

В последно време в България отново се заговори за цивилизационния избор на нашата страна в контекста на членството ни в НАТО и ЕС. Смятате ли, че близостта и дружбата между България и Русия се е съхранила в достатъчна степен?

Я. Скалкина: Аз съм на мнение, че независимо от различните политически посоки, нашите народи са много близки. Исторически българите обичат руснаците, руснаците също често възприемат България като бивша съветска република. На ниво личностни контакти аз не виждам никаква промяна, отношенията ни са си такива топли, както и преди.

Н. Маркова: Ако говорим за това какво пишат в новините и особено в коментарите към тях, то най-често аз съм приятно изненадана от това, че българите ни подкрепят и се проследява тяхното разочарование от членството в ЕС. Случват се, разбира се, и негативни коментари. Но, честно казано, няма да се изненадам, ако те не са написани от българи. Точно толкова, колкото и положителните. По принцип, българите са изключително „тих“ народ и на мен ми се струва, че те се страхуват да изказват мнението си.

Ако пък говорим не за политика, а за отношение към туристите, то българите разбират, че те могат да печелят за сметка на руснаците, това е нормално. Но и поведението на самите руснаци в България много често не е подобаващо. Когато провеждам уроци на тази тема с учениците, те отбелязват някои негативни страни, но всички са съгласни, че българите са много търпеливи.

Москва представлява огромен мегаполис с много възможности за кариера. Какви хора учат български език? С каква цел го учат? Колко бързо го овладяват?

М. Харитонова: В нашата школа българският език се ползва с постоянна популярност. Той се изучава главно от тези, които развиват или планират да започнат бизнес в България, който е придобил недвижима собственост, планира да се пресели в тази страна или редовно я посещава. Също така, българският се изучава по семейни причини (роднини от брак). Отделно това са етническите българи, родени и израсли в Русия, Украйна, Молдова, които се стремят да изучат езика на своите предци.

Аз бих казала, че през 2009-2010 г. учениците бяха по-малко, отколкото през следващите години. И едва тази година, заедно с икономическата криза в страната, бе отбелязан известен спад. През 2011-2013 г. бяха по 20 и повече души, но много от тях бързо напускаха, след като усещаха, че редовните занятия изискват сили, внимание и време. Така през 2014-2015 г. имаме по около 15 души в курс.

Я. Скалкина: По правило българският език се изучава не заради кариерата, а за душата. Много от тези, които изучават български, имат недвижима собственост в България, много често това са пенсионери, хора на средна възраст, затова те изучават езика, за да общуват със съседите си.

Близостта на двата езика по-скоро помага или затруднява вашите студенти? Какви трудности предизвиква? Какви куриозни случаи бихте могли да споделите?

М. Белова: Първоначално близостта на езиците пречи, защото тази близост основно е лексическа, при това за начинаещия е много трудно да установи нейната граница, затова руските (по-рядко украинските) думи автоматически се приписват на българския. Особена трудност се изпитва с руско-украинските билингви, за които украинският се превръща в еталон за чуждославянска лексика. Един мой студент две години учи български език и все едно продължаваше да чете „и“ като „ы“, а също така да вмъква украински думи в българската реч. На по-късен етап от изучаването на българския език, когато се усвояват абстрактната и терминологичната лексика, руският език е отличен помощник, но до този етап, уви, достигат по-малко от 50%.

Н. Маркова: Разбира се, до голяма степен помага. Но заради трудностите, с които им се налага да се сблъскат, някои от учениците просто блокират. Много от тях са разчитали, че ще научат езика по-бързо и по-лесно. От гледна точка на лексиката, сложността се състои в това, че им се налага да учат дори сходни, на пръв поглед, думи, на които учениците не обръщат внимание. От гледна точка на граматиката, българският дори е по-близък до английския, отколкото до руския.

Що се касае до куриозните случаи, най-популярна е грешката с думите „прямо“ (по български „направо“) и „направо“ (по български - „на дясно“). Много от учениците заминават не за този град, влизат в неправилната тоалетна и т.н. Разбира се, има много български думи, които звучат забавно за руснаците („прахосмукачка“, „легло“, „за живот без грижи“) и обратното.

Защо вие избрахте тази професия и не съжалявате ли затова?

М. Белова: Аз избрах славистиката от научни съображения, а българският... – просто се случи да бъде основен език. Но след това никога не съм съжалявала за направения избор.

М. Харитонова: В нашата школа занятията по български език се водят както от рускоезични преподаватели, завършили МГУ, така и носители на езика, завършили българска филология в Московския или Софийския университети. По време на обучението използваме учебници, разработени и издадени в България, специално внимание обръщаме на разговорната практика.

Като се има предвид, че най-често при нас идват хора, на които им се налага да научат възможно най-бързо български с цел общуване, то ние разработваме програмата по такъв начин, че за няколко месеца да ги обучим на елементарните разговорни навици, като при това подчертаваме, че за по-уверено овладяване на езика са необходими по-продължителни занимания.

Учили ли сте в България? Често ли посещавате България?

Я. Скалкина: Да, докато учех в университета, аз на няколко пъти бях на стаж в България. През това време успях не само да понауча езика, но и да си намеря прекрасни приятели и да обикна България с цялото си сърце. Сега аз се старая да посещавам страната поне един-два пъти в годината, поддържам отношение с българските си приятели, старая се да не „отпадна от живота“, добре е, че сега това не е чак толкова трудно.

М. Белова: Да, учила съм няколко пъти в България, за по един месец, веднъж с учебно-научна цел изкарах в страната цели два месеца. Сега пребивавам там всяка година по 2-3 месеца (малко през зимата, малко през лятото).

Обичате ли България и българите и за защо?

Н. Маркова: Аз обичам България заради нейната красива природа, първичност, простота и спокойствие. Аз ценя българите, тъй като те са ни близки. Те са славяни и православни, това ни обединява, независимо от всичко друго.

Я. Скалкина: Да, аз обичам България, това е необикновено красива страна, където аз винаги се чувствам като у дома си, на мен много ми харесва любовта към живота и открития характер на българите.

М. Белова: Обичам българската реч, обичам българския диалектен говор. Просто така, обичам ги. А българите? Много хора ми се струват разбираеми, почти роднини. Гостоприемни, разбиращи и обикновени, което много предразполага към общуване. Но аз не обичам да говоря с българите за политика, понякога се налага, но не обичам. Не обичам, защото, когато разговарят с мен за българо-руските отношения, те са принудени или да се оправдават, или да нападат. А аз не желая нито едното, нито другото. В мнозинството си за мен те са просто интересни, а често дори и симпатични като личности, а не като българи.

"Российская газета". Всички права запазени.