Повозете се на ретро влак

Вратите на немската електрическа колесна машина се отварят пред нас – ХХ век, о чудо! Кондукторите са с класически шапки и строги униформи – сверяват документите и канят пасажерите да заемат местата си. Отстрани побелял началник важно наблюдава влака, опирайки се на бастун. Поглежда часовника си – съставът трябва да потегли на минутата!

По перона се стели гъста пара, която скрива огромният черен парен локомотив, който шуми в далечината – истински парен влак на въглища. Вътре машинистът и помощникът му с пот на челата: далеч не всеки има силите да зарежда тежките въглища в горещата кабина.

Иззад гърбовете им се носи глухо "По вагоните!". Бързо качване по чугунената стълба и отново вълшебство: зад вратата на вестибюла виждаме резбовани мебели, разкошна облицовка от пода до тавана, симфонични мотиви от високоговорителя и горещ чай в порцеланови чаши с чинийки.

Дълго изсвирване и съскане под краката ни, лекичко подрусване – и съставът потегля. Перонът е изцяло покрит с плътна пара, нищо не се вижда. Следваща гара – Рускеала!

Как да се повозите на ретро влак?

Първата спирка е Санкт Петербург, докъдето е лесно да стигнете.

Следващата ни цел е Финландската гара край метростанция "Площад Ленин", откъдето няколко пъти дневно отпътуват "Ласточки" и влакове през Сортавала – именно там ще се прекачим на ретро влака.

Проверете актуалното разписание на "Ласточките" и ретро влака "Рускеалски експрес": обикновено той заминава два пъти дневно от Сортавала към планинския парк Рускеала, но лятото може да има и повече курсове.

Настоятелно препоръчваме предварително да си купите билети на сайта на Руските държавни железници и да си изберете места: седящи в кафенето, купе или други.

Позволете си да се отнесете в мислите си и да се отдадете на искрено любопитство. Спомнете си какво пише Леонид Андреев: " За хората във вагона няма настояще, проклето настояще, което да държи мисълта в менгеме и в движението на ръката – може би затова хората във вагона стават философи".

А сега – Рускеала!

Мраморните кариери на Рускеала имат дълга история, която води началото си от XVIII век: тогава откриват камъните и започват алчно да ги изнасят към императорския Петербург по Нева и по Ладога.

Четири местни разновидности украсяват Исакиевския и Петропавловския събор, Таврическия и Мраморния дворец, Римските фонтани на Петродвореца и други разкошни сгради. В съветско време местният мрамор е използван за украшения на няколко станции на петербургското метро.

И все пак още в края на миналия век италиански майстори, поканени за разработка на кариерите, разочароват руснаците (а и сами се разочароват): повърхностните слоеве на камъните са твърде порести и крехки, а от износоустойчивостта и надеждността на рускеалския мрамор има много какво да се желае. Незнанието на този факт през XVIII век създава немалко проблеми на съвременните реставратори.

Затова пък залежите на красивия раиран камък се превръщат в магнит за любителите на зашеметяващите фотосесии.