Светото Възкресение Христово – главният християнски и семеен празник

AFP / East news
На 1 май православните християни отбелязват Възкресение Христово. Това е най-важният празник в християнския календар. В съветско време участието във великденските тържества не се поощряваше, и в резултат на това върху пасхалните традиции се наслоиха нови, съветски, които не се одобряват особено от църквата.

Пасхалните тържества с празничната нощна служба в храмовете, са съпроводени от шествие около храма. По време на шествието свещениците обикалят храма против часовниковата стрелка, носейки икони и пеейки молитви. Към тази процесия се присъединяват хората от енорията на църквата. Счита се, че след службата приключват Великденските пости и вече може да се яде всичко, което ти се иска.

Основното меню на православните по време на великденските празници включва боядисани яйца, великденски козунак, ястия с извара и стафиди. Те се освещават по време на църковната служба. Прието е едно от осветените яйца да се пази до следващото Възкресение. Смята се, че свареното яйце не се разваля в течение на цялата година. Независимо от това, че в Съветския съюз религията бе подтискана, яйца се боядисваха практически във всяка къща. Особен религиозен смисъл никой не е влагал, но Пасхата все едно се отбелязваше.

Снимка: Николай Богданов-БелскиСнимка: Николай Богданов-Белски

„Имахме си любима Великденска игра, заради която чакахме празника  казва пенсионерката Наталия. – Двама души се чукаха с яйца. Този, чието яйце остане цяло, взема счупеното. Така, обикаляйки селото от къща на къща, можеше да бъде събрано доста голямо количество яйца. Съвсем не бе задължително всички „трофеи“ да бъдат изяждани. След като се наяждахме до насита, ние просто раздавахме яйцата на всеки, който пожелае. Считаше се, че моето семейство не бе вярващо: майка ми – учителка, баща ми – електротехник, ветеран от войната. Но по празниците аз отивах с баба ми тайничко на църква, там винаги ме черпеха с бонбони. Вярно, след това вкъщи родителите ми се караха, че ги излагам“.

С официалната забрана на религиозните празници е свързана и традицията да се ходи на гробища, за да се почетат починалите роднини, да се оправят гробовете. По принцип, според православните канони, починалите трябва да се почитат на Радоница (по време на Томина неделя). Но в желанието си поне някак си да отделят Пасха от обикновените почивни дни, при липсата на църква, хората започнаха да ходят на гробищата.

Тази традиция не се загуби, дори и след като Православната църква получи пълна свобода и подкрепата на държавата, а висши държавници започнаха да посещават всички основни църковни служби. И до ден днешен на Великден всички подходи към гробищата са блокирани от автомобили.

„Традицията да се ходи на гробища на Възкресение, да се оставят там боядисани яйца и козунаци – това е езичество, възродило се по време на Съветския съюз казва отец Александър. –  Когато правата вяра е преследвана, винаги възникват тежки суеверия. На Пасха трябва обезателно да се иде на черква. Аз мога да кажа, че основно хората са православни, но в по-голямата си част не са църковни, нямат изграден навик да посещават храма. Но на този ден идват дори хора, които в никой друг ден няма да видиш на черква. Това не е ли чудо Господне?“

А след храма се полага да се блажи – да се организира празничен обяд, да се отбележи приключването на Великите пости и настъпването на най-светлия ден в годината.

Но трябва да се помни, че постът, особено строгият, е сериозен стрес за организма, затова от него трябва да се излиза постепенно. Лекарите не препоръчват веднага да се яде мазна месна храна и каквито и да е съчетания на месо с хляб. Най-добре е първия ден да се яде по малко варено месо със зеленчуци, салата или билки, а след това постепенно да се включват в менюто и млечните продукти.

„Нашето семейство обикновено отбелязваме Пасха на гости у тъста и тъщата казва програмистът Сергей. – За тях това е празник не толкова религиозен, колкото семеен. Това е повод да съберат в къщата си всички деца и внуци и да седнат зад голяма софра. За мен лично Великден започва по време на нощната служба в църквата. Когато нямахме деца, ние с съпругата ми отивахме на черква, а сега тя си остава вкъщи с дъщерите, а аз отивам на службата. На сутринта ние вече всички заедно посещаваме празничната утринна служба, децата вземат причастие. Старая се постепенно да излизам от поста. За разлика от другите, на Великден аз не обичам варени яйца, струват ми се много тежка храна след сериозното въздържание. Колкото и да е странно, на мен повече ми липсват млечните продукти, отколкото месото. В неделя сутринта аз пия кефир или йогурт, но без фанатизъм. Всичко се случва спокойно и без суета, явно за времето на постите тялото свиква към по-скромната храна. В средата на деня у тъщата ям агнешко, извара по великденски и изпивам малко алкохол“. 

Във Великденската нощ действително всички храмове са пълни с хора, но има и такива „енориаши“, за които това е само повод да се почерпят. Нощта, в която всички жители на града се веселят по улиците – та това си е Нова година. Очевидци твърдят, че са виждали такива, които си предавали чашите и пиели направо в храма по време на службата.

„Когато бях съвсем млад, всяка година с приятелите ми участвахме в шествието около храма  казва охранителят Сергей. – За нас беше интересна не самата служба, а цялото това стълпотворение от хора. А и имаше железен повод да се пийне – Великден е все пак. В крайна сметка ние се прибирахме у дома на сутринта, едва стоейки на краката си. Сега не бих постъпил так, вече си пазя здравето, а и е някак несериозно. Вече в неделя се събираме семейно с приятелите и отиваме на пикник в гората“.

Снимка: Константин Завражин / „Российская газета“Снимка: Константин Завражин / „Российская газета“

„Аз всяка година присъствам на пасхалната служба, вярно, не толкова като енориаш, колкото като служебно задължение – казва инспекторът от противопожарната охрана Роман. – Аз следя да не възникнат нещастни случаи. А те, за съжаление, не са рядкост. Вече няколко пъти спасявах жени, подпалили се от свещички. Стои си някоя баба с пухкав шал със свещичка в ръка, кланя се, а изведнъж шалът пламва като глухарче. Вече ако видя някой с пухен шал по време на службата, веднага се приближавам и го предупреждавам да бъде по-внимателен“.

Великден се отбелязва цялата седмица след Възкресение Христово. През цялата седмица в храмовете се отслужват празнични литургии, и даже ако в този период се опяват починали, то самият ритуал протича по специален църковен канон с голямо количество радостни молитви за чудото на Възкресение. Пасхалната седмица е уникална и с това, че това е единственото време през годината, когато всеки желаещ може да бие камбаните. За да ви допуснат до камбанарията, е достатъчно само да поискате благословия от настоятеля на храма.

По правило, свещениците на никого не отказват. През цялата седмица след църковните служби може да се чуе продължителният неритмичен камбанен звън – това са радостните енориаши, най-често деца, които бият камбаните, радостни от това, че Христос е възкръснал.

„Моите деца цяла година чакат момента, в който ще могат да бият камбаните продължава програмистът Сергей. – Обикновено се събираме с приятели, които имат малки деца, и отиваме в някой храм. Трябва просто да се доближите до някой от свещениците и да го помолите: „Благословете ни да бием камбаните в прослава на Христос“.

Аз не знам случай, в който свещениците да са отказали. Може би единствено, ако моли някой неадекватен човек в алкохолно опиянение. Когато биеш камбаните – това е неописуема емоция. Първоначално нищо не се получава, но след това, ако се понапънеш и адаптираш, то може да се хване ритъмът и да се изсвири нещо, горе-долу смислено. А пък децата от това просто са във възторг. Най-важното е да държиш децата под око, все пак камбанарията е много висока.“

"Российская газета". Всички права запазени.