Как изглежда руската литература: брада, бакенбарди и бръсната глава

Сергей Пятаков / РИА „Новости“
Дори онзи, който в живота си не е прочел нито една руска книга, знае горе-долу как изглеждат руските писатели. Потретите им са тиражирани не по-зле от логото на Кока-Кола или от ябълката на Apple Macintosh. Не можеш да не ги познаеш. Смуглият човек с бакенбарди е известният руски поет Пушкин. Масивният брадат старец с риза е великият пророк Толстой. А грамадният мрачен човек с бръсната глава е певецът на революцията Маяковски.

Бакенбардите на Пушкин

Преди четвърт век на екраните в Русия излиза кинокомедията „Бакенбарди“ за банда фенове на великия руски поет Александър Пушкин. Те си пускат бакенбарди, за да приличат на своя кумир и зверски пребиват всеки, който не им харесва. 

През XIX век в Русия се носели различни бакенбарди – и оформени, и равни, и пищни като храст. Но като културна икона останали само бакенбардите на Пушкин – необикновено къдрави и гъсти. Това се обяснява с генетиката – прадядото на поета е от Африка. Ако днес някой в Русия носи бакенбарди, всички си мислят, че подражава на великия поет. 

Снимка: Сергей Пятаков / РИА „Новости“

„Толстовката“ (ризата) на Толстой

Лев Толстой ходел с традиционна руска риза, думата „толстовка“ се отнася за риза с по-свободна кройка. След Толстой ризата престава да е просто елемент от облеклото и придобива идеологическа тежест. Все-пак я носел руски аристократ, граф, принципно опитващ се да се слее с народа. Обучавал селските деца на грамотност, понякога сам заставал зад плуга. Разбира се, това много приличало на преструвка, но в същото време се вписвало в евангелската проповед на Толстой, която той водел на старини в Ясна Поляна – родовото имение: колкото по-просто, толкова по-добре; колкото по-бедно, толкова по-благородно. 

За последователите на Толстой, които се събирали в селскостопански комуни и проповядвали пацифизъм, вегетарианство и връщане към ранните християнски ценности, толстовката станала почти униформа. Тя олицетворявала човека на висшите слоеве на обществото, слял се с народа от идейни съображения. 

Пенснето на Чехов

Чехов бил най-известният руски интелигент в края на XIX – началото на XX век. Лекар, писател, преобразовател на съвременния театър. Четяла го цялата образована Русия. Образът на човека с умен поглед и пенсне е останал в руската култура като признак за интелигентност. Сега сред народа се смята, че ако някой носи очила, значи е интелигент, ако е с пенсне – значи е интелигент от края на миналия век.

Мустаците на Горки

Писателят Максим Горки – основоположник на соцреализма, в младостта си се увличал от немските философи. По пищност мустаците му могат да се сравнят с мустаците на немския философ Фридрих Ницше. Вероятно му е подражавал. В младостта си много хора попадали под влиянието на Ницше, но за разлика от много други, Горки се отличавал с упоритост и бил крайно трудолюбив – постоянно пишел книги и се грижел за мустаците си.

Бръснатата глава на Маяковски

Във филма „Бакенбарди“ феновете на Пушкин насилствено са обръснати, след което стават фенове на Владимир Маяковски. Руският поет-футурист и един от лидерите на руския авангард, Маяковски се бръсне гола глава. Бащата на поета умира от заразяване на кръвта, след като убожда пръста си с игла. На малкия Маяковски това прави толкова силно впечатление, че той развива бактерофобия – натрапчив страх от заразяване. А като прибавим към това и епидемията от петнист тиф в Русия през 1917-1921 г., е обяснима неговата супер къса коса и маниакалната любов към хигиената. Независимо от личните мотиви, обръснатата глава на Маяковски започва да се асоциира с радикализма на руските авангардисти. 

Шкиперската брадичка на Солженицин

В началото на 70-те години на ХХ в. нобеловият лауреат за литература си пуска шкиперска брада (без мустаци). В САЩ, където Солженицин емигрира през 1976 г., публиката възприема Солженицин като руски патриарх, библейски брадат пророк (по онова време Солженицин вече си е пуснал мустаци). От една страна се вслушвали в него, а от друга бил много неудобен. Очаквало се приютеният на Запад писател от СССР да проповядва либералните ценности, но Солженицин бил руски патриот и се отнасял критично към западния начин на живот. 

„Ъндърудът“ на Довлатов

Сергей Довлатов нарекъл една от своите книги „Соло за „Ъндъруд“. Работата е там, че за Русия пишещата машина била много по-важна, отколкото за западните страни. В свободните страни това бил просто технически уред за препечатване на текстове, а в Съветския съюз в условията на цензура пишещите машини и квалифицираните машинописки се ценели като злато. Забранената литература се препечатвала тайно с индиго. При това последните копия се четели трудно. Наричали ги „слепи копия“, но независимо от ниското им качество, все едно ги четели. Довлатов никога не се разделял с пишещата си машина, а когато емигрирал в САЩ, си купил компютър и написал нов цикъл кратки разкази Соло за IBM”.

"Российская газета". Всички права запазени.