Даниела Борисова: „Грамотните хора желаят децата им да учат руски език“

Даниела Борисова, директор на 133-то СОУ „А.С.Пушкин“.

Даниела Борисова, директор на 133-то СОУ „А.С.Пушкин“.

Галя Горанова
Директорът на 133 СОУ „А.С. Пушкин“ в София твърди, че има силен интерес към изучаването на руски език у нас и не е нормално в цялата страна да има едно единствено училище, което да предлага обучение на руски от 1 до 12 клас.

133-то СОУ „А.С. Пушкин“ в София, по-известно като „Руското училище“ няма нужда от представяне. Достатъчно показателен е фактът, че всяка година при записванията за първи клас пред сградата на „Иван Шишман“ №1 се извиват дълги опашки от родители, нетърпеливи да запишат децата си тъкмо в това школо. Училището е сред 10-те най-реномирани учебни заведения в страната. Средният бал от матурите по български език и литература за последните четири години е 5,73.

„Познавам всичките си ученици поименно“, посреща ме директорът Даниела Борисова, която от 14 години е „изпълняващ длъжността“. „Аз съм може би най-дълго просъществувалото и.д. в България“, смее се тя. В момента тук учат 1234 деца от 1 до 12 клас. Обучението по руски език е задължително и започва още от първи клас. След 5-ти започва изучаването на английски. А след 7-ми децата избират какъв западен език да учат, освен основния руски английски или френски. 

„Руското училище“ е сред 10-те най-престижни учебни заведения в България. Снимка: Галя Горанова„Руското училище“ е сред 10-те най-престижни учебни заведения в България. Снимка: Галя Горанова

„Това отваряне към различни езици и култури прави нашите възпитаници по-свободомислещи и смели“, убедена е Даниела Борисова. Енергията ѝ е неизчерпаема. По нейна идея и със спомоществувателството на Дома на Москва в училището е оборудван тематичен кабинет „Русия“. В дъното има огромен фототапет с изглед към Червения площад и златните кубета на кремълските църкви, а стените са боядисани в цветовете на руското знаме. По същия начин изглеждат и кабинетите „Лондон“, „Париж“ и „Тайпе“. „Приятната обстановка също възпитава“, убедена е г-жа Борисова. 

Кабинетът „Русия“, оборудван с финансовата подкрепа на Дома на Москва. Снимка: Галя ГорановаКабинетът „Русия“, оборудван с финансовата подкрепа на Дома на Москва. Снимка: Галя Горанова

Останалите класни стаи представляват „кабинети по родолюбие“ – с изображения на български архитектурни и исторически забележителности. „Аз съм голям родолюбец“, признава г-жа Борисова, докато ми показва скъпоценно издание на ботевата поезия на пет езика, което често ползва в часовете по български език и литература. После вади от библиотеката поразпаднало се вехто издание на „Евгений Онегин“ в превод на български от 1937 г. Находка, която наскоро открила изхвърлена край кофите за боклук, – само за ценители. Убедена е, че родолюбието и националната памет не могат да бъдат изличени, независимо от упоритите опити това да стане. 

Паметни епизоди от българската история могат да се видят в повечето класни стаи. Снимка: Галя ГорановаПаметни епизоди от българската история могат да се видят в повечето класни стаи. Снимка: Галя Горанова

„За тези 26 години, откакто съм в училището, съм дала частица от своето родолюбие на всяко едно дете – през литературата, през историята и това остава“, продължава г-жа Борисова. Разказва ми следната любопитна история. Преди няколко години едно буйно дете ѝ създавало проблеми. След разговор с него станало ясно, че корените му са от Панагюрище. През литературата му възложила да направи проучване, свързано с родния му край и то написало огромен реферат, съдържащ включително данни, които никога не са публикувани. Този епизод променил изцяло съзнанието на детето. Днес въпросното момче е абитуриент и завършва 12 клас с отличие. Неотдавна признал на любимата си учителка, че никога няма да забрави думите ѝ, преобразили живота му. „Ето ми ги последователите“, смее се и.д.директорът на „Руското училище“. 

Кабинет „по родолюбие“. Снимка: Галя ГорановаКабинет „по родолюбие“. Снимка: Галя Горанова

„Няма място за политика в училището“ 

Радвам се, че имаме възможността да разговаряме в навечерието на най-светлия празник – 24 май. Как така в продължение на половин век „Руското училище продължава да бъде еталон за качество. На какво се дължи това постижение?

Д.Б.: Най-напред бих искала да използвам повода, за да отправя поздравления към всички, заети в сферата на образованието и към всички, съпричастни към това, което ние правим. Честит 24 май! Един от най-топлите и слънчеви празници за нас, българите. На въпроса какво ни крепи вече 50 години. Това са три позиции – руският език, прекрасният екип и мястото, на което се намира нашето училище – в центъра на София.

Вие сте директор на 133-то училище от 14 години. Как успяхте да се опазите от опустошителните русофобски бесове, които белязаха прехода, и от това, което аз наричам синдром на придобита демократична русофобия?

Д.Б.: В този случай може би има значение и силният балкански синдром, който пречи да преценяваме трезво нещата. Този синдром във времето някак си не успя да пробие при нас. Аз съм в училището от началото на първите демократични промени. През 1990 година постъпих тук като учител по български език и литература. И точно нашата работа успя да ни съхрани във времето и ние да бъдем в топ 10 на България.

Снимка: Галя ГорановаСнимка: Галя Горанова

Посочихте руския език като един от основните фактори за успеха. Продължават ли хората да се интересуват от руския език и руската култура, въпреки смяната на геополитическия курс и опитите за заличаване на всякакви връзки с Русия?

Д.Б.: Моето място да бъда директор на училище, известно като „Руското училище“, е много малка длъжност в обществото, но с много определяща роля. Считам, че руският език, който ние едно време изучавахме като задължителен, в момента е дефицит. И много хора се обърнаха към руския език. Аз виждам, че грамотните хора идват при нас и желаят техните деца да изучават руски език в нашето училище. Мисля, че това е много показателно. Много е важно във времето, в което живеем, когато комуникациите навлизат силно в живота, особено при малките, време, в което не се чете, родителите, които желаят децата им да получат добро образование, да се обърнат точно към нас.

Нормално ли е вашето училище да е единственото, в което се изучава руски език от 1 до 12 клас? И то при положение, че до неотдавна този език се изучаваше задължително в училище?

Д.Б.: Не, не считам, че е нормално. Бих искала да имаме конкуренция, бих искала да знам защо сме най-добрите. Не бих искала да намесвам политиката, защото образованието трябва наистина да е деполитизирано и да работим за бъдещето на нашите деца.

Само това, че сте толкова добри, ли ви спасява от политически натиск?

Д.Б.: Ами както тръгва разговорът, то ще се каже, че ние сме уникални. Тази автономност на управление и екипът, който имам зад гърба си, са ми в безкрайна помощ да поддържаме руския език като първи чужд език в нашето училище и да сме толкова търсени. Родителите, когато идват при нас, свалят политическата маска и идват тук със съвсем други желания и с очаквания децата им да получат добро образование и да се реализират в обществото. Статистиката ни от създаването на нашето училище досега показва, че повечето ни възпитаници днес са на високи постове не само у нас, но и в чужбина.

Може би съзнават, че русофобията е политическа мода, докато доброто образование е завинаги?

Д.Б.: В моята 14-годишна практика като директор винаги съм твърдяла, че аз и екипът ми работим за качествено, а не за количествено образование. Това са резултатите.

Кабинет „Лондон“, в който децата се обучават по английски език. Снимка: Галя Горанова Кабинет „Лондон“, в който децата се обучават по английски език. Снимка: Галя Горанова

Получавате ли помощ от руска страна?

Д.Б.: Да, имаме добри контакти с посолството на Русия, с Руския културно-информационен център. Оказват ни съдействие. Непрекъснато търсим новото. Имаме своите малки победи. Наши ученици вече могат да учат в руски университети с руски стипендии. Видяла съм какво представляват техните университети. Имаме рускини, които преподават в нашето училище. Виждаме колко е високо нивото. Знаем какво е качеството на руското образование. И аз се радвам, че нашите деца и миналата, и тази година, продължават пътя си в Русия, не само на Запад. Тук искам да изкажа една голяма благодарност към руската държава, която ме награди с медал за това, което правя в училището, и много се гордея с това. Пожелавам на всеки да може да го изживее.  

Доколкото знам, от тази година Русия провежда мащабна кампания за прием на чуждестранни студенти.

Д.Б.: Да, от цял свят ще се приемат студенти и аз много се радвам, че учениците, завършили при нас, ще имат този достъп до образование и ще се запознаят не само с руското образование и руската култура, а ще контактуват и със свои връстници от цял свят.

Достатъчно активна ли е политиката на Русия по отношение на обучението на руски език у нас? Питам Ви, защото има много неправителствени организации, финансирани от други чужди държави, които влияят силно върху образователния процес в България.

Д.Б.: Бях на една международна конференция за популяризиране на руския език по света. Всяка държава имаше свое представяне и имахме възможност да присъстваме там, където пожелаем. За мен беше изключително интересно да видя как се учи руски език в Канада или в Индия. Видях това, което се прави, и считам, че в България не трябва да има антируски настроения. Оставете децата, нека те изучават това, което пожелаят. Училището е място, където трябва да възпитаваме личности. Нека да няма политически настроения.

Как преценявате мотивацията на децата във вашето училище – учат руски, за да си намерят добра работа или просто в семействата има интерес към тази култура? 

Д.Б.: Има деца от смесени бракове, за които изучаването на руски език не е свързано само с бизнес. Но много от нашите възпитаници, които отиват на Запад и говорят езика на държавата, в която отиват, си изкарват хляба с руския, както казват те. Много е комплексно. Тези деца, които изучават руски език, имат много предимства в бъдеще.

Има ли сред Вашите възпитаници хора, заемали високи постове във властта?

Д.Б.: О, да. Много са. Едва ли ще мога да ги изброя. На много възлови позиции има наши бивши възпитаници. Всяка година около 24 май се събират различните випуски на 133-то училище и сред тях виждаме много публично известни лица. 

Те запазват ли връзката си с руския език и култура?

Д.Б.: Да, запазват я. Скоро се срещнах българин, който работи в ООН. Загубил си дипломата, та трябваше да му издавам дубликат. Трябваше да го чуете с каква любов говори за това, което е преживял в нашето училище. Самият той каза, че е на това ключово място заради руския си език.

Ако разширим хоризонта, как мислите – ще устоят ли славянските езици, част от които са българският и руският, под напора на латиницата? Или „шльокавицата“, на която децата днес си пишат през смартфоните, ще победи?  

Д.Б.: Ние сме народи, които не се предават лесно и много бих искала да запазим и съхраним това, което имаме. Защото езикът и вярата са двете основни неща, които съхраняват една нация. 

В Русия празнуват 24 май така, сякаш те са създали славянската писменост. Този спор има ли решение?

Д.Б.: Нека да е обща. Нека славяните да сме заедно. Само така ще можем да опазим езика си от всякакви посегателства. Нямаме право да предадем делото на Кирил и Методий и семето на просвещението, което са посели по нашите земи. 

"Российская газета". Всички права запазени.