Оливър Стоун: Всяка атака на АНС срещу „Сноудън“ щеше да е глупава

На 15 септември по руските кина излезе филмът „Сноудън“ на култовия режисьор Оливър Стоун. Това се случи ден преди лентата да тръгне в САЩ. Както се подразбира от заглавието, филмът разказва историята на един от най-противоречивите герои на американската история – Едуард Сноудън, бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, който през 2013 г. огласи документи за съществуването на система за глобално следене в САЩ, чрез която са подслушвани световни лидери и американски граждани под претекст, че това е част от борбата с тероризма. 

Дори за режисьор от ранга на Стоун, да се заеме с толкова актуална и противоречива тема е трудна задача – работата по филма продължава две години. Но темата е точно по вкуса на Сноудън – тя съчетава политическа интрига, държавни схеми и в центъра на всичко – един изгубил илюзиите си американски патриот.

Стоун говори с Игор Дунаевски, кореспондентът на „Российская газета“ във Вашингтон, за работата по филма и продължаващите подозрения. В началото на разговора по телефона режисьорът предупреди Дунаевски: „Сигурен съм, че ни подслушват. Интервюто може да бъде и случайно прихванато. Така че смятам, че трябва да сме възможно най-внимателни. Кажи ми какво искаш и аз ще направя всичко, което е по силите ми“.

Снимка: kinopoisk.ru

РГ: Оливър, като се има предвид съветът, който ми дадохте, ще попитам следното: не се ли страхувахте Вие и екипът ви, че ще попаднете под „мушката“ на АНС заради филма? Разкритията на Сноудън имаха огромно въздействие върху разузнавателната общност в САЩ, особено върху АНС. Защо снимахте в Германия?

Оливър Стоун: Решихме, че ще е по-сигурно да снимаме в Германия. Германия бе държава с по-силна нагласа срещу следенето заради собственото си минало. Като се връщам към 2014 г. и си спомням всичко – тогава новината беше прясна и бе страшно. В САЩ хората говореха истерични неща срещу него [Сноудън]. Като например, че е работил за Русия или за Китай, че е предател, шпионин. Беше доста нагорещено. В тази обстановка разбрахме, че ако снимаме в САЩ, няма да сме в дружелюбна среда. Усещахме, че твърде много хора са против него.

Социологическите проучвания показваха, че Германия е много по-благосклонна към действията му, за разлика от САЩ, където 60% бяха против него. Между другото, по-късно това се промени, хората се настроиха много по-дружелюбно. Но не и тогава.

Всъщност снимахме само две седмици в САЩ. Актьорът, който играе Сноудън, трябваше да мине пред резиденцията на президента Барак Обама. Бяхме и в Хавай, Хонконг и Москва.

РГ: Усещахте ли натиск от американското правителство или разузнавателните служби, докато работехте по филма? Как се свързахте със Сноудън? Вероятно той е следен внимателно от АНС и ЦРУ.

О.С.: Честно казано, взехме предпазни мерки със сценария – не говорехме за него по телефона или по имейл. Всичко се правеше офлайн – разговорите ни бяха възможно най-криптирани. Беше доста сложно.

Никога не говорех със Сноудън по телефона. Ходех в Москва. Работехме в Мюнхен – беше по-близо. Или пък му пращах съобщение през адвокатите му. Единият беше във Вашингтон – Бен Уинзър, а другият беше Анатолий Кучерена в Москва.

Нямах усещането, че АНС ще ни атакува заради филма. Това щеше да е глупаво и да рикошира в тях. Правил съм такива неща много пъти в миналото. Усещах, че съм защитен, защото правех всичко публично и законно.

Сноудън и „Сноудън“

РГ: Какви съвети ви даде Сноудън? Той гледа ли филма? Хареса ли му?

О.С.: Носих му го два пъти. Да, той го получи. Помогна доста. Разбира компютърния свят много добре и ни помогна с някои технически корекции. Защото той бе там, той знае езика. В същото време разбира нуждите на драмата. Едно нещо не може просто да продължава и да продължава… Нужна е форма. Не можем да снимаме някои от компютърните неща, за които той говореше. Трябваше да създадем нещата изкуствено, но все пак това дава представа какво може да направи един компютър.

РГ: Мнозина се съмняват в реалната му мотивация. В САЩ го обвиняват в нарцисизъм, че търси слава и популярност. Правителството го нарича предател, а либералната част на обществото го смята за герой. Какво бе вашето усещане? Защо Сноудън направи това?

О.С.: Това бе моята работа като драматург. Човек трябва да гледа филма, за да разбере. Не мога да обобщя това в журналистическо изявление.

Путин и Ди Каприо може заедно да озвучават нов документален филм за Байкал

Има няколко причини. Той е патриот. Той наистина вярва в Конституцията – почти като бойскаут. А клетвата му за вярност е дадена пред Конституцията – не пред ЦРУ или АНС. Във филма показваме как той напредва в разузнаваческата общност, различните позиции, които заема и как гледа на тези различни работи. И за него това е ужасяващо.

На всичкото отгоре той си има и личен живот. Ако погледнете връзката му с приятелката му Линдзи Милс – тя е 10-годишна. Смятам, че принудата да я изостави е един от големите аспекти на тази история и най-тежкото събитие за него.

Не бива да се забравя и фактът, че той страда от епилепсия – за първи път в живота си той усеща, че е смъртен, че този живот има край. А когато един млад мъж се сблъска с това, той отново се замисля какво прави с живота си.

Филмът проследява развитието му от 20 до 29-годишна възраст. Доста сериозен период в живота. Човек се учи в движение, променя си – такъв е животът. Този филм всъщност разказва как да съхраниш душата си.

Как се промени светът след Сноудън

РГ: Постъпката на Сноудън послужи като повод за дискусия в САЩ за тънката линия между демокрацията, човешките права и сигурността, борбата с тероризма. След разкритията му администрацията предприе някои стъпки за ограничаване на електронния шпионаж. Както споменахте, обществото в САЩ също започна да преосмисля проблема. Неотдавна главният прокурор на САЩ Ерик Холдър определи действията на Сноудън като „обществена служба“. В каква посока се движи този диалог?

О.С.: Честно казано, самият г-н Сноудън каза, че г-н Обама е направил някои реформи като „подмяната на завесите в стаята“. Шпионските служби могат да се върнат назад и да получат каквото искат с обратно действие. Смятам, че всички американци усещат, че ги следят, потенциално ги следят. Израснах в началото на 1950-те години в Ню Йорк – спомням си усещането за Студената война от баща ми. Същият смразяващ ефект и страх съществуват у всички нас и внимаваме какво говорим, защото ако се изразяваш открито, може да станеш класов враг или враг на държавата – враг на бизнеса или по-вероятно на корпорациите.

Голямата реформа, която се случи след Сноудън, според мен, бе концепцията за криптирането. Тя бе извършена през частните корпорации. Някои от тях бяха сред големите сътрудници на държавата в периода преди Сноудън. Това не значи, че най-големите телефонни компании като AT&T или Verizon са променили начина, по който работят. Съмнявам се. Но Google или Facebook започнаха да го правят. Не защото вярват в това, което правеше Сноудън, а защото не искат да загубят клиентите си.

РГ: Правилно ли постъпи Русия, като даде убежище на г-н Сноудън?

О.С.: Честно казано, попитах г-н Путин за това и той ми даде много добър отговор, но не мога да ви го кажа, докато не излезе филмът. Но фактът, че г-н Путин даде убежище на г-н Сноудън се отрази на отношенията му със Запада. Не мисля, че САЩ, които доминират на Запад, бяха особено доволни от това.

РГ: Работите и по документален филм за руския президент Владимир Путин. Докъде стигна този проект?

О.С.: Да, завършвам го. Може би ще е готов догодина.

https://rg.ru/2016/09/13/stoun-predstavit-film-snouden-kak-specsluzhby-ssha-smotriat-za-vami.html

Може ли руски филм за $10 млн. да изглежда като за 100

"Российская газета". Всички права запазени.