8 факта за хоровода, най-древния руски танц

Иля Тимин / РИА "Новости"
Хороводът – един от символите на руския танц, представлява движение в кръг от хванали се за ръце хора. „Руски дневник“ събра всичко, което трябва да се знае за този древен танц-ритуал.

1.Бил е езически ритуал

Дословно "хоровод" означава "ходене след слънцето". Първоначално древният танц е бил част от езически обред – поклонение пред Ярило, могъщият бог на слънцето. Затова песните и движенията били бавни, олицетворявали поклонение и покаяние, но същевременно били и тържествени, показващи величието на идола.

2.Получава името си, след като е загубил ритуален смисъл

Названието "хоровод" е било измислено едва през XVI век. По това време той вече не е езически обред, а развлечение за младежта, призвано да запознае бъдещите невести с техните избраници.

Според тълковния речник на Владимир Дал от XIX век, "хоровод" е събиране на селската младеж на открито място за танцуване с песни.

3.Има много други имена

Любимият народен танц имал много други имена – посолон, карагод, танок, круг, улица.

Самото понятие се разширило, придобило множество значения във фолклористиката, етнографията, изкуствознанието и разговорната реч. В широкото си значение думата "хоровод" съвпада със селското понятие "улица" (ходить на улицу = ходить в хоровод; не пускать кого-либо на улицу = не пускать в хоровод) и обозначава прекарване от младежта на свободното време във всичките му разновидности през пролетта и лятото.

4.Бил е повод за сватосване

Традиционно хороводът започвал така: момите заставали на средата на улицата и започвали да "играят песни". Постепенно към тях се приближавали ергените, много често с музикални инструменти – хармоники, цигулки, дайрета – за да привлекат вниманието на дамите, на които са хвърлили око.

В празнични и търговски дни момите правели хоровода на площада. Разпространен бил обичаят, когато в средата на кръга заставал ерген с кърпичка в ръка, а в края на песента дарявал кърпичката на красиво момиче.

5.Имал особености за различни райони на страната

В различните райони на Русия хороводът имал свои нюанси и традиции. В северните части те се отличавали със сдържаността и смиреността си. В централните райони хороводите се характеризирали с това, че са весели, безгрижни и се украсявали с още един шедьовър на народното творчество – удивителните по природа песни. Такива хороводи непременно се съпровождали от пляскане с ръце, потропване, бързи и енергични движения. А Южна Русия се славела с неудържимите си хороводи, преминаващи понякога в танц, и се отличавали със сложните си извивки и многобройни участници.

6.Хороводът имал свой бос

Специфична длъжност в танца е хороводницата – най-веселата и пленителна жена в околността, обикновено в зряла възраст. Хороводницата се разпореждала с всички веселия, била начело на хоровода, давала тон за песен, измисляла нови танцови фигури и стъпки.

7.Имало е различни фигури на хоровода – мотиви

Хороводът бива два типа – орнаментен и танцувален. Ако в хоровода липсват ярко изразени сюжет или действащи лица, то участниците вървят в кръг, на редици "плетат" от хороводната верига фигури-орнаменти. Този вид често се нарича орнаментен. Най-често художественото съдържание на такива хороводи е свързано с образи от руската природа. Връзката на художественото народно творчество с живота на народа, с неговите песни и танци, способствала за създаването на множество мотиви – фигури при хоровода. Сложните танцови преплитания са провокирани от елементите на руските плетки, дърворезбите, живописта. И обратното – фините мотиви по плетките, например, често повтарят фигурите на хоровода.

Танцувалните хороводи задължително са съпроводени от песен. В подобни действия има сюжет и действащи лица: с помощта на мимики, движения и жестове изпълнителите пресъздават различни образи и характери на герои. Често персонажите са животни, птици, и тогава участниците в хоровода изобразяват птиците и животните, като подражават на техните движения и навици.

8.Хороводът сплотява

С течение на вековете едно нещо в хоровода остава непроменено – чувството за сплотеност и дружба. Участниците се държат здраво за ръцете, понякога за един пръст – кутрето, пристъпвайки един след друг, запазвайки точната дистанция. В такъв момент множеството хора се превръщат в едно цяло за постигане на общата цел, била тя молитва или просто развлечение.

"Российская газета". Всички права запазени.

Вижте още: